 |
|
| ВИТРИНА |
стр.30, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
АЗЕРБАЙДЖАН Е ПРОЧУТ СЪС СВОИТЕ УНИКАЛНИ КИЛИМИ, ИЗРАБОТВАНИ ПО ТЕЗИ ЗЕМИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВЕКОВЕ. ТУК ИЗКУСТВОТО НА МАЙСТОРИТЕ-КИЛИМАРИ Е ДОСТИГНАЛО СЪВЪРШЕНСТВО. В АЗЕРБАЙДЖАН СЕ СЪЗДАВАТ ЕДНИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ОБРАЗЦИ НА КИЛИМИ И ЧЕРГИ: ОТ НАЙ-ПРОСТИТЕ - "ПАЛАСА", ДО НАЙ-СЛОЖНИТЕ - "ХАЛЧА".
Килимарството е едно от най-старите декоративно-приложни изкуства в Азербайджан. Азербайджанският килим е събрал много цветове от природата на страната - синьото небе и зеленината на горите, дълбоките сенки на планинските склонове и белотата на заснежените върхове. Магически преливащите се багри на килима излъчват рубинената яркост на зърната на нара и златистия блясък на дюлята, меда, шафрана и лилавите оттенъци на гроздето. Неизчерпаема комбинация на шарките, полет на творческото въображение и високо майсторство - това е азербайджанският килим. Килимите са многократно възхвалявани в много исторически книги, в класическата литература и във фолклора на страната.
Според археологически находки и писмени източници тъкането на килими в Азербайджан е започнало още през бронзовата епоха. За това свидетелстват писанията на Херодот, Клавдий Елиан, Ксенофон и други древни историци. Археологически паметници показват, че на територията на Азербайджан тъкането на килими било известно през IX век пр.н.е. Намерени са останки от примитивни станове от халколитната епоха, а по-късно и от самите килимени тъкани. Наличието на бои се потвърждава от Херодот, който описва багренето на тъканите в Кавказ. Според изследователите вълнените килими са съществували през бронзовата епоха дори още през II хилядолетие пр. н.е.
В ранното Средновековие (III - VII в.) килимарското изкуство в Азербайджан продължава да се развива. Тъкат се великолепни килими от коприна със златни и сребърни нишки. От VIII до XV в. азербайджанските килими се превръщат в една от основните стоки за износ от Кавказ за Запада.
В по-масови количества те попадат в Европа от XIV в. Несъмнено превръщането на килимите във важен продукт за износ дава допълнителен тласък за развитието на килимарството, при което особено внимание се обръща на качеството и художественото оформление на декорацията. Масовият износ на азербайджански килими за Европа съвпада с началото на европейския ренесанс на културата и събуждането на интереса към античната и въобще към древната култура и изкуство на човечеството. Ето защо европейците се интересували особено от килимите, чиято орнаментация е свързана с античните художествени традиции.
С навлизането си в Европа азербайджанските килими попадат върху платната на много европейски творци от XV и XVI век. Така например килимът "Муган" от Карабах виждаме в картините на нидерландския художник Ханс Мемлинг (ХV в.) "Портрет на млад мъж" и "Мария с младенеца". Килимът "Зейва" е изобразен в картината "Мадона Каниника" на холандския художник Ян ван Ейк (XV век). Италианският художник от епохата на Възраждането Пинтурикио е изобразил килима "Гянджа" в картината "Сцени от живота на Еней". Азербайджанските килими "Гянджа" от газахски тип са изобразени от германския художник Ханс Холбайн (XVI в.) в картината "Посланици", от венецианския художник Карло Кривело (XV в.) - "Възнесение" и от друг италиански художник - Антонели де Месина (XV в.) - "Свети Себастиан". Килими от Азербайджан виждаме и във фреската на катедралата "Санта Мария" в град Сиена ("Сватбата на Финдлинг") на художника Доменико ди Бартоло, в картината на Доменико Мороне "Раждането на Св. Тома", във френския гоблен "Дамата с еднорога" (XV в.) и в много други картини на европейски художници.
През XVI-XVII в. килимът, изтъкан със златни и сребърни нишки и украсен със скъпоценни камъни, става традиция. В знаменития епос "Китаби Деде Коркуд" се възпяват азербайджанските копринени килими.
За азербайджанския килим XVI в. е златен век. Това се случва по време на господството на Сефевидите, когато на престола се възкачва Шах Исаил Хатаи. Поет, историк и философ, Шах Исмаил Хатаи покровителства изкуството: в годините на царуването му в страната се развиват музиката, поезията, архитектурата и различните видове приложни изкуства, включително и тъкането на килими. Художниците-миниатюристи и калиграфи от това време изиграват огромна роля във формирането на школата на азербайджанското орнаментално изкуство, която оказва силно влияние на Изтока и създава т. нар. табризки стил. Ситуацията е почти непроменена и през XVIII в., когато във връзка с освобождението от властта на Иран в Азербайджан се формират независими ханства.
Основните потребители на килими от Азербайджан през XIX в. освен Русия, където, разбира се, отива една голяма част от износа, са Англия, Турция, Германия, Франция, САЩ и редица страни от Изтока. Експортът на азербайджански килими продължава през целия ХХ в. до днес. Азербайджан е известен в цял свят както с некардирани изделия (палас, килим, сумах, зили, шаде и верни), така и с 600 вида кардирани килими.
Според географското положение, особеностите на моделите, на композицията, на цветовото решение и техническите характеристики азербайджанските килими са разделени в седем школи: Губинска, Карабахска, Бакинска или Абшеронска, Ширванска, Гянджинска, Газахска и Тебризка.
Декорацията на килимите от Губа представлява стилизирана растителност, понякога зооморфни мотиви или орнаменти, състоящи се от геометрични фигури.
В Карабах са широко разпространени комплектите "гябе", състоящи се от 5 килима, предназначени за интериора на къщите. Карабахските килими имат по-богата и по-ярка цветова палитра, която отразява в себе си най-фините цветови нюанси на природата в Карабах. Според установените традиции от древни времена фонът в междинните участъци в азербайджанските килими се изтъкава в червен цвят. Червеното багрило се получава от растения и насекоми, сред които най-разпространеният източник е насекомото кошенил.
Бакинските килими се отличават с мекота, интензивност на цветовете, оригинални художествени елементи и изящни модели. Сред декорациите преобладават овали (т.нар. гьоли), геометрични фигури и растителни елементи с извити линии. В цветовия колорит на килимите от бакинската група например за междинните пространства се използва предимно тъмно синьо, в редки случаи червено и жълто.
Ширванските килими са с богати и сложни модели и са познати от Средновековието. Още през XIV-XV в. тези килими се изобразяват в картините на европейските художници.
Гянджа се слави като център за производство на копринени и вълнени тъкани и копринени килими. В продължение на векове градът е бил център на производството на висококачествени килими с много специални работилници за изработването им.
При газахските килими с малко на брой цветове се създава хармоничен колорит. Още през Средновековието моделите от Гянджа и Газах привличат вниманието на европейските творци.
Табризката школа е най-древна и известна в Азербайджан. Още през XI-XII в. тя е в период на разцвет, а през XIII-XIV в. усвоява художествените особености на табризката миниатюра и през XVI-XVII в. се развива с бързи темпове. Кардираните и некардираните килими, отнасящи се към тази школа, се характеризират с отлично художествено оформление, хармония в цветовете и разнообразие в орнаментите.
Азербайджанците пазят тайните около изработката на килимите и следват традицииите, завещани от предците им. Килимите от Азербайджан са прочути по цял свят и са сред гордостите на страната.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
