 |
|
| АРТ |
стр.40, бр.5, година XVIII, 2011г. |
|
|
100 години естонско КИНО |
|
|
ЯАН РУУС,
филмов критик, председател на
Съюза на естонските филмови журналисти |
|
Естонското кино е огледалото на Естония. През 2012 г. то отбелязва своята 100-годишнина
През 1912 г. по време на пътуванията си из Естония снимащият селяни фотограф Йоханес Пяясуке си купува кинокамера и увековечава пилота-изпитател от града на ливонската провинция Тарту. А през пролетта на същата го дина Пяясуке завършва късометраж ния филм-политическа сатира "Лов на мечки в област Пярну". В алегорична форма той разглежда битката между естонците и балтийските немци на изборите в град Пярну. Така се раж да първият естонски игрален филм.
Естония е развита провинция в царска Русия и тук най-новите открития идват бързо. Първата кинопрожекция се провежда в Талин през 1869 г. с кинетографа на Т. А. Едисон. Апаратурата на братя Люмиер пристига следващата година. Както навсякъде в Европа, киното се превръща в любимо място за свободното време на хората в Талин. Къде другаде бедният народ може да види далечни места и екзотични животни? Големите кина си имат оркестър, бюфет и зимна градина.
Когато през 1918 г. Естония извоюва своята независимост, новопоя вилите се малки студиа се заемат със създаването на приключенски истории и комедии. Към приключенските филми се адаптират местни табие ти вместо бермудите на маркиза, героите обличат куртки. Появява се за първи път пълнометражен, но неозвучен естонски игрален филм "Сенки от миналото" (1924 г.), разказващ за свободата от древни времена. Първият озвучен филм в Естония е излъчен през 1929 г. Това е представеният година по-рано в САЩ американски филм "Пеещият палячо" ("The Singing Fool"). През 1930 г. завършва ерата на немия филм в Естония, когато се създава първият музикален и озвучен филм "Златният паяк".
През 30-те години от Германия се внасят тамошните културни прак тики, в т.ч. документалният филм, който показва живота и културата в страната във весел и позитивен план. Студио "Eesti Kultuurfilm" ("Естонско културно кино") (1936) вече пропаган дира националните ценности на Ес тония. След няколко опита се прекра тява правенето на игрални филми по икономически причини (малък пазар). По кината доминират американски те и немските развлекателни ленти, като показването на хроника от ро дината е задължително. Тогава фил мите преминават през първоначална цензура, каквато нямало в другите културни сфери.
След инкорпорирането на Естония в Съветския съюз през 1940 г. се цен трализира както излъчването, така и киноразпространението и кината са погълнати от руски пропагандни филми. Избухналата Втора световна война довежда в немския "Deutsche Wochenschau" (Немски седмичен ки нопреглед) и немски развлекателни и пропагандни филми.
След войната цялото филмопроиз водство е концентрирано в талинско то киностудио, чието име от 1963 г. е "Талинфилм" ("Tallinnfilm"). През 1954 г. студиото започва самостоятелно да произвежда игрални филми, а през 1957 г. куклени анимационни филми. Естествено първоначално сценарии те, а после и самите филми се утвър ждават от Московския комитет за кино. Кинопрегледите пък са поверени на местни високопоставени лица. Към тях са поставени същите изисквания, както към литературата.
Парадоксално можем да говорим за естонско филмово изкуство едва от началото на 60-те години, когато дошлият в студио "Талинфилм" спе цифично култивиран заимстван кадър достига естетично и количествено границите на критичната маса. Ки нематографите създават свой авто номен свят, но това е държавно из куство, финансирано от държавата и контролирано от червените редакто ри-цензори. Тогава кинематографите създават своите форми, обременени от пропагандните окови.
През своето 100-годишно същес твуване естонското кино, през пър вите и последните двайсет години, е игрална площадка за независими от държавни пари предприемачи. През последните две десетилетия съз дателите на филми зависят в край на сметка изцяло от държавни пари, само че държавата вече не поставя идеологически изисквания.
Още през смекченото съветско време на Никита Хрушчов, когато годишната продукция е три игрални филма, в "Талинфилм" се създават ня кои добри киноленти, които естонци те оценяват. През 70-те години сред ностатистическият естонец ходи на кино 23 пъти, през 80-те 10 пъти, а през 2000 г. едва 1,1 път. През 2010 г. цифрата е 1,6.
Добре е конкретните филми заедно с техните характерни тенденции да се разгледат на базата на два селек тирани списъка. Първият е ТОП 2002 в Естония на всички времена (включ ва всички естонски игрални филми от 1912 до 2002 г.). Анкетата е проведе на от Съюза на естонските филмови журналисти между своите членове. Филмите се подреждат по т. нар. пре имуществена последователност.
1. "Пролет" (1969), режисьор Арво Круусемент. Лирична картина на младежкия жи вот на естонските селяни в края на XIX и началото на XX в., екранизация на училищните спомени на известния писател Оскар Лутс.
2. "Лудост" (1968), режисьор Кальо Кииск. Разглеждаща механизма на власт та театрално-конвенционална драма.
3. "Съвършен пейзаж" (1980), режи сьор Пеетер Симм. Филм с лиричен и смахнат герой, разглеждащ иронично живота по вре мето на Сталин и колхозите.
4. "Последна реликва" (1969), ре жисьор Григорий Кроманов. Романтично-ироничен жанрово из държан приключенски филм.
5. "Георгика" (1998), режисьор Су лев Кеедус. Екзистенциална историческа дра ма с действащи лица на остров със съветски военно-въздушен полигон през 60-те години.
6. "Нипернаади" (1983), режисьор Кальо Кииск. 40
Романтичен филм за писателя, кой то през лятото обикаля из страната и подарява на девойките мечти ек ранизация на известния роман на Ау густ Гайлит "Томас Нипернаади".
7. "Хотелът на загиналия алпи нист" (1979), режисьор Григорий Кро манов. Фантастична история, базирана на едноименния роман на братя Стру гацки.
8. "Усмихни се, де" (1985), режисьо ри Лейда Лайнус и Арво Ихо. Тежък филм за живота в детски дом.
9. "Старият нов дявол из преизпод нята" (1964), режисьори Юри Мююр и Григорий Кроманов. Екранизация на едноименния алего ричен роман на Антон-Хансен Таамса аре.
10. "Гнездото на ветровете" (1979), режисьор Олав Неуланд.
Следвоенният естонски селянин между червената армия и укриващите се в гората "горски братя" (воюващи те срещу новата власт партизани).
Горният списък не включва известни филми като превърналата се на последък в култовa комедия "Мъжете не плачат" (1968), режисьор Сулев Нъмик, и младежката романтична кинолента, разглеждаща битката за независимост в Естонската освобо дителна война (1918 1920 г.) "Имена върху мраморно табло" (2002), режи сьор Елмо Нюганен.
Това лято най-четеният естонски вестник "Постимеес" помоли двай сет кинотворци да назоват най-доб рите филми през новия период на не зависимост (1991 2011 г.), без оглед на техния жанр. Списъкът съдържа и анимации, и документални филми двата филмови жанра, в които Ес тония е на много добро ниво.
1. "Есенен бал" (2007), режисьор Вейко Ъунпуу. Тъжна комедия за връзките в едно предградие.
2. "1895" (1995), режисьори Приит Пярн и Яно Пълдма. Фантастична анимационна мисти фикация за генезиса на кинематогра фията във Франция и по света.
3. "Георгика" (1998), режисьор Су лев Кеедус.
4. "Сомнамбул", режисьор Сулев Ке едус. Визуално много рафиниран филм за трагичния живот в естонско крайб режно село след Великата северна война.
5. "Хотел "Е" (1992), режисьор При ит Пярн. Анимационен филм за източноевро пейците, които се присъединяват към Запада. Режисьорът пита: Кой от пъ тищата е без изход?
6. "In Paradisum" (1993), режисьор Сулев Кеедус. Художествен документален филм от света на една болница за сериен убиец и неговата любима.
7. "Джонатан от Австралия" (2007), режисьор Сулев Кеедус. Печален документален филм за съв ременния селски живот.
8. "Диско и ядрена война" (2008), режисьор Яак Килми. Мистификация с участие във фин ландската телевизия за съветски чо век с объркано съзнание.
9. "Селото на изобретателите Лоте/Лоте" сериал (2000 2011), ре жисьори Хейки Ернитс и Янно Пълдма. Анимационен филм. Приключенията на любопитно и добронамерено кученце.
10. "Небесна песен" (2011), режисьор Мати Кютт.
Сюрреален куклен анимационен филм, където участват и Зигмунд Фройд, и Алфред Хичкок.
До голяма световна награда естон ското кино стига рядко, но все пак печели отличия и най-важното вся ка година по света на много филмови фестивали се гледат нови естонски филми. Ако погледнем към режисьо рите, най-често се срещат имената на Кальо Кииск и Сулев Кеедус. Кеедус снима успешно и документални филми. Традицията в документалното кино е запазена в Естония, но разпростране нието на тези филми се е пренесло в телевизията.
Естонската анимация както ри суваната, така и куклената, е на мно го добро художествено ниво още от съветско време. Без преувеличение може да се каже, че естонските ани мационни филми ежегодно се прожек тират на най-големите световни фестивали за анимация. От естонс ките създатели на филми по света най-известен аниматор и режисьор на анимационни филми е Приит Пярн. През 2011 г. на конкурса в чест на 50годишнината на Световната федера ция за анимационни филми ASIFA сред 852 филма от цял свят бяха избрани най-великите за последните 50 годи ни. Анимацията "Закуска на тревата" (1987) на Приит Пярн беше поставен на 11-о място, а "Хотел "Е" на 36-о място.
Естонското кино се ражда на 30 април 1912 г. Това е денят, в който загиналият по късно в Първата све товна война естонски пионер на ки нематографията Йоханес Пяясуке (1892 1918) насочва камерата към небето и фокусира извършващата трикови полети летяща машина над град Тарту, което по онова време е събитие.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
