 |
|
| АРТ |
стр.46, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Унгарският кинематографичен пример |
|
|
| проф. ВЕРА НАЙДЕНОВА |
|
През последните две десетилетия с различна бързина и степен на успех източноевропейските страни трансформираха киното си към новите обществени и икономически условия. Като човек целенасочено наблюдаващ този процес, убедено твърдя, че унгарците извършиха това най-бързо и най-успешно. Успехът в случая е правопропорционален на усилието и умението да се запази наследeното от миналото. Разбира се, със силно обновление.
И така - унгарците запазиха производствената си база като държавна. И не само че не я продадоха на американците, а ги накараха да построят нова - голям комплекс от ултрамодерни снимачни и постпродукционни павилиони (казват, най-големият в Европа) на час път от Будапеща. Филмовото творчество обаче се освободи от държавния диктат и бе приведено към ново, нека го наречем индустриално единоначалие. В центъра е Унгарската филмова фондация и добре функциониращият Закон за киното. Фондацията събира и разпределя средствата, идващи от различни източници. Двайсет на сто е отстъпката за спонсорите, а частта, давана от държавата, е с пъти по-голяма от нашата, българската.
Макар и на унгарското общество да не са чужди идеологическите, та дори етнически дисонанси, кинематографичната общност запазва целостта си, показва висок пример на професионална сдруженост. Производството е ритмично и богато. Игралните филми в Унгария никога не са по-малко от 25 годишно. Не ми е известно дали Европейският съюз има квоти за киното в отделните страни, но по всичко личи, че неголямата по мащаб Унгария поставя един от рекордите по филми на глава от населението.
Голямото производство обаче не е обикновена аритметична статистика, то докосва дълбочината на кинематографичния процес. Количеството създава работа за много хора, поддържа креативната форма на специалистите. Активно работят ветераните Янчо, Бачо, Сабо, Месарош, в сърцевината на процеса са утвърдените майстори от средното поколение Дьорд Сомяш, Бела Тар, Петер Готар, Ференц Грюнвалски, Янош Шаш, Саболч Хайду и др. Силна е групата на по-младото попълнение, към която се числят Корнел Мундруцо, Дьорд Палфи, Антал Нимрод, Бенедек Флигауф, Кристина Года...
Днешното унгарско кино е богато и вътрешно диференцирано. Разумното обновяване на организационно-производствената база, при спазване на приемствеността, се отразява благоприятно и на творчеството, което е жанрово и стилово многообразно. А това, както се знае, е предпоставка за доброто здраве на всяко изкуство. Все по-очевидно става, че кинематографистите се отказват от социо-философичната строгост, характерна за някогашната унгарска школа, и отварят творчеството си за разнообразие на информацията и въображението, към все по-широк зрителски кръг. За краткост нещата могат да бъдат представени така: ако през 70-те - 90-те години на миналия век унгарското кино се открояваше със своята проблемност, социологичност, историчност и показваше незаинтересованост към т.нар. широк зрител, то общата характеристика на новото кино се съдържа в ключовите думи "разказвателност", "развлекателност", "занимателност".
Естествено е, че при кино, което така целенасочено се стреми към повече зрители, се дава преднина на общоприетия филм, т.нар. main stream. Новото унгарско кино си отгледа режисьори, които го правят добре. Някой навярно ще отсъди, че става дума за поредното отстъпление пред пазарната икономика. С това можем да се съгласим, само ако си дадем сметка, че съобразяването с пазара е по същество съобразяване с измененията във вкуса на публиката, в нейните умонастроения, в духовните потребности, в манталитета й и т.н. Просто напоследък човечеството, а най-вече нашата екссоциалистическа част от него, отново си припомни, че освен познавателни, изкуството има и хедонистични функции. И че редом с формулата "истина на всяка цена", при него важи и другата - "не е истина, но е добре измислено".
При осъществяване на новите си ориентации унгарските кинематографисти се завръщат към ресурси от традиционната национална култура. И проявяват стремеж към съхраняване на високия кинематографичен професионализъм, който тук от десетилетия и, заслужава да се отбележи - без прекъсване, се поддържа. Не са малко и филмите, свързани с, така да се каже, дълбоко унгарските кинотрадиции - философични, елитарни, езотерични. С други думи, киното успява в голяма степен да се запази от онази редукция на качеството, която съпътства стихийното въвеждане на пазарните механизми.
В производството се поддържат и традиционните съотношения между игралното и документалното, научно-образователното и експерименталното начало. Документалните филми минават през историческите премеждия и сегашните дилеми на унгарците, живеещи извън пределите на страната, с остро око фиксират болезнените проблеми от всекидневието. Авангардните търсения също са грижа на онези, които чертаят стратегия на националното кино. Въвеждат се нови техники и технологии при изграждане на екранния образ. Придържането към националната традиция, а от друга страна - неуморното експериментиране, което тук е на особена почит, предпазват от загуба на идентичност.
Многото филми се отразяват благоприятно и при контакта със зрителя. При наличие на разнообразие всеки по-свободно проектира себе си, по-уверено търси и намира своето екранно удоволствие. Добре поддържаната разпространителска мрежа от миналото е обогатена с множество нови мултиплекси (задокеански тип), но се мисли и за откриване на нови традиционни малки квартални кина, които доказват преимуществото си в нашите европейски условия. Общо взето националните филми добре живеят в страната си. Заслужава внимание фактът, че през 2006 г. игралните са гледани от 1 573 981 зрители. През следващите години цифрата намалява, но пък расте броят на DVD дисковете, който се контролира от Фондацията. Наистина, нещата са далеч от идеала за възвращаемост на вложените средства, до който, както се знае, се докосват само кинематографиите на най-големите страни, но пак може да се каже - дай-боже всекиму това, което тук се постига.
Някогашната външнотърговска кантора "Унгарофилм" се трансформира във "Филмунио" - институция, която се грижи за разпространението на филмите в чужбина. Това днес е най-острият проблем. Трудностите идват както от общоизвестната ни пренаселеност на пазара с американските екранни продукти, така и поради обвързаността на филмите с локални културни типове и черти, на които унгарците особено държат. Може да се обобщи, че и постиженията, а и проблемите им възникват от удържаната засега вярност към националните традиции в развлечениeто. "Филмунио" се грижи и за участието в международните кинофоруми, сред които са и най-големите - Кан, Венеция, Берлин. От там селекционираните филми често се връщат с награди.
Сред българските кинематографисти положителният унгарски опит е добре известен. Може да се съжалява, че традиционният интерес, с който публиката ни посрещаше техните филми, днес се губи, поради изчезването на филмите от репертоара на кината и телевизиите. Остават ни само срещите, осъществявани от София филм фест и от Унгарския културен институт.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
