 |
|
| ВЯРА |
стр.29, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Църквите от основаването на държавата до днес |
|
|
| |
|
УНГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е СЪЗДАДЕНА ПРЕЗ 1000 Г., ПРЕДИ ГОЛЯМОТО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА, ЗАТОВА СЕ ОБОСОБЯВАТ ЗАПАДНО- И ИЗТОЧНОХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА И НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА ИМА КАКТО ЛАТИНСКИ, ТАКА И ГРЪЦКИ МИСИОНЕРСКИ ЯДРА.
Управляваната от Св. Ищван държава се намира на границите на Изтока и Запада, но той все пак решава да поиска кралска корона от римския папа. С този акт папа Силвестър ІІ и германският римски император Ото ІІІ на практика приемат младата унгарска държава в западната християнска църква - в "Respublica Christiana".
След като получава правомощия от папата, крал Ищван започва да изгражда структурата на унгарската католическа църква заедно с монасите от ордена "Свети Бенедикт", чийто първи манастир е построен на връх "Сент Мартон", в днешния Панонхалма. Те са обучавали покръстеното унгарско население не само на християнските канони, но и на тънкостите на земеделието, като създали условия за постепенно изграждане на европейски тип феодално общество.
Кралят дава на църквата огромни територии и епископите стават богати собственици, които постепенно се превръщат в средство за упражняване на властта в средновековната държава. Архиепископът на Естергом, като глава на унгарската църква, получава изключителното право да коронясва унгарските крале и да ръководи дейността на кралската канцелария, с което на практика става втората по значимост обществена фигура в държавата след краля.
Средновековното унгарско кралство е една от "великите сили" в европейски мащаб. Силната църква в Унгария е причина страната да запази независимостта си както от германския римски император, така и от Византия, и същевременно да не се превърне във васална провинция на папата. След монасите от орден "Свети Бенедикт" в страната се настаняват и други ордени - цистерци, премонтрериа, впоследствие се увеличават "скитащите" свещеници - ференцианци и домениканци. Най-известният средновековен църковен орден - Палският, е основан в Унгария и от отшелнически постепенно се превръща в широко разпространен монашески орден, занимаващ се с духовно настоятелство, обучение и възпитание.
През ХV в. унгарската държава е принудена да се защитава срещу османското нашествие. В тези битки срещу ислямската религия, оценявани тогава като борба с "неверниците", са участвали и ръководни фигури в църковната йерархия (епископи-войници), повечето от които загиват в битката при Мохач (1526 г.), където унгарската армия претърпява поражение.
След битката при Мохач страната е разделена на три части: Кралска Унгария - владение на католическия двор на Хабсбургите, формално подчинено на турците, но практически независимо, Княжество Ердей (Трансилвания), и окупирани от турците територии. Разпадането на средновековната унгарска империя съвпада с възникването на реформаторското движение, което бързо се разпространява в района на Карпатската низина. Основната част от населението приема първоначално лутерианството (евангелизма), а впоследствие калвинизма (реформаторството). В Кралска Унгария католическата църква се запазва като държавна религия: там се ограничават правата на населението, изповядващо протестантската вяра, което системно предизвиква размирици, но в крайна сметка протестантството си остава "търпима" религия. Протестантите не са били равноправни с католиците и в политически аспект - не им е било разрешено да заемат редица длъжности.
Едновременно с изгонването на турците през ХVІІ в. в Унгария започва период на антиреформаторство (или "католическа реформа"). В основата му е Орденът на йезуитите, който има силни позиции в онази част от страната, която е под контрола на Хабсбургите - добре образованите монаси на ордена успешно лансират католическата кауза и успяват да привлекат обратно политическия елит, контролиран преди това от протестантите, а след това и голяма част от населението. Най-известната фигура на бароковия католицизъм е Петер Пазман - йезуит, който става кардинал и архиепископ на Естергом. Към края на столетието значителна част от населението отново приема католическата вяра.
През ХVІІІ в. и първата половина на ХІХ в. в периода на просветения абсолютизъм в Хабсбургската империя, а в нейните рамки и в Унгария, държавата установява почти тотален контрол върху църквите. Тази система достига своя апогей по време на управлението на Мария Тереза (1740-1780) и Йожеф ІІ (1780-1790). Като стъпка към модернизма Йожеф ІІ осигурява на евреите свобода на религиозно изповедание. В същото време забранява функционирането на редица свещенически ордени и религиозни структури и обединява тяхното имущество във фондация за подпомагане на религиозни и образователни дейности. Издаденият от краля през 1781 г. "Декрет за търпимостта" осигурява свобода на религиозно изповедание за протестантите и ортодоксалните християни, на които се разрешава свободно да строят черкви и да имат свои свещеници. Разрешава се също заемането на всякакви държавни служби от некатолици.
Гражданската революция от 1848 г. е носител на промяна в отношенията между държавата и църквите. Либералната законова база на държавата създава предпоставки за равнопоставеност между религиите.
В периода на дуализъм (1867-1918) политиката по отношение на религиите би могла да се приеме като принципно свободна, защото осигурява условия за свободно вероизповедание и безпрепятствено функциониране на отделните религии. Към края на столетието борбата за промени в политиката към религиите е насочена към отнемане на редица привилегии и предимства на католическата църква, придобити в предишни периоди.
През 1895 г. е приет ХLІІІ закон, регламентиращ свобода на изповеданието, като основните принципи в него са залегнали и в днешната конституция на Република Унгария.
По-късно в епохата, наречена Католически ренесанс, за разлика от либералната дуалистична система, обвързаността между държавата и църквите става все по-тясна. Държавата споделя редица свои задължения с църквите в областта на образованието, социалното подпомагане и други, или ги поверява на техни институции.
В края на ХІХ в. в църковно-правовата структура не настъпват съществени промени от юридическа гледна точка дори при режима на Хорти. В практически провежданата църковна политика обаче видимо се налага една консервативно-автократична по своята същност и определяща себе си като национално-християнска система, в която ролята на християнските църкви, на първо място тази на католическата църква, се засилва. Преплитането между "трон и олтар" отново става по-тясно. На този фон въпреки че религиозната дейност не е ограничавана, приетият през 1920 г. закон за регулиране приема в университетите въвежда 6% ограничение за израилтяните (ограничението се отменя през 1928 г.).
Отнемането на колективните права на гражданите от израилтянско вероизповедание заляга в създадените от 1938 г. нататък т.нар. еврейски закони. Ограниченията в социално-икономическата и културната сфера правят невъзможни условията за живот на еврейската общност, по-късно изтъкването на преден план на расовия аргумент (без действието на законите да изключва дори сменилите своята религия) застрашава и живота им. Това се изразява в започналите в годините на войната депортиране и геноцид. През 1942 г. е създаден закон за прекратяване официалния статут на израилтянското веризповедание. Това води до погубването на повечето от унгарските евреи през 1944.
Периодът след 1945 г. може да бъде разделен на няколко етапа по отношение развитие на църквата. Времето от края на войната до еднопартийната диктатура е белязано от демократични реформи, целящи ново позициониране на църквите и най-вече от антирелигиозните стремежи на комунистическата и социалдемократическа левица. Поземлената реформа от 1945 г. и последвалата национализация създават икономическо равноправие между отделните църкви, като ги лишават еднакво от материалните основи на тяхното съществуване. Те биват заместени от бюджетни субсидии и волните пожертвования на миряните.
През есента на 1948 г. протестантските църкви и представителите на израилтянското вероизповедание са задължени от властта да сключат 20-годишни споразумения, които ги поставят в подчинение на държавата.
Такова споразумение с католическата църква не можело да бъде осъществено, тъй като с правомощия за това разполагал само Светият престол. Повалянето на колене на католическата църква било постигнато с насилие и политически манипулации. През 1948 г. по Коледа е арестуван кардинал Миндсенти, който в зрелищен процес през февруари 1949 г. е осъден на доживотен затвор при строг тъмничен режим. Неговото отстраняване е последвано от цяла поредица тенденциозни процеси срещу католически и протестантски духовници.
На 20 август 1949 г. е провъзгласена конституцията на Унгарската народна република, в която държавата се отделя от църквата и религията се обявява за личен въпрос: "С цел гарантиране свободата на съвестта Унгарската народна република отделя църквата от държавата".
В продължилата от 1949 до 1989 г. "социалистическа епоха" в самите църковни среди се наблюдава вътрешна цензура. Партията-държава се стреми към идеологически монопол, което води след себе си реакцията срещу религията, изтласкването на заден план на църквата, както и последващото сътрудничество между духовенството и властта по пътя, който ще доведе до нейното "отмиране".
Със смяната на системата в Република Унгария, която е конституционна парламентарна демокрация с многопартийна система, бе осъществено последователното отделяне на църквите от държавата и даване на пълна свобода на функциониране на отделните църкви. Правото на религиозна свобода и правното урегулиране на отношенията между държавата и църквата са заложени в параграф ІV на приетия на 4 януари 1990 г. закон, който действа и до днес.
В днешна Унгария в организацията на християнските църкви се наблюдава стремеж за приспособяване към условията през ХХІ в. Управленската структура на католическата църква бе радикално реформирана през 1993 г. В периода на промените старите монашески ордени възобновяват своята дейност и за времето оттогава броят им значително е нараснал, но броят на членовете им намалява. През 1991 г. има 21 мъжки монашески ордена, които наброяват 1039 монаси и 47 женски ордена с 2778 монахини. В края на миналия и началото на този век 26-те мъжки ордена са имали 998 членове, докато 62-та женски ордена наброяват 2311 души.
След промените в еврейските църковни общности на мястото на функциониращата дотогава Национална общност на унгарските израилтяни през 1991 г. се създава Сдружението на унгарските еврейски религиозни общности. Към него принадлежат 13 общности в Будапеща и 30 в провинцията.
Малобройното православно вероизповедание принадлежи към четири автокефални патриаршии: Унгарската православна църква е част от руската църква, Будимската сръбска православна църква - от сръбската, Румънската православна църква в Унгария - от румънската, и накрая Българската православна църква в Унгария - от Българската източно-православна църква.
Броят на някогашните секти, така наречените свободни църкви, е нараснал. Сред тях са християнските направления като баптисти, адвентисти, методисти, петдесятници, назаряни и мормони, които участват в обществения живот, а сред харизматичните евангелистки вероизповедания най-голяма е Евангелската съборна църква на вярата, коята има поне 30 000 членове. След промените се появиха и предизвикаха интерес със своята екзотика нехристиянските религиозни общности като различните будистки течения, обществото за Кришна съзнание или ислямът.
Република Унгария стана пълноправен член на Европейския съюз на 1 май 2004 г. като гарантира на всеки гражданин в съответствие с европейските норми свобода на съвестта и религиозна свобода, както и свободно функциониране на техните църкви и вероизповедания.
|
|
| Посолство на Унгария в София |
|
| горе |
|
|
|
|
