 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.47, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
Пази си честта, а не имота |
|
|
| |
|
КАЗАХСКАТА ЗЕМЯ ПАЗИ МНОЖЕСТВО УДИВИТЕЛНИ И МЪДРИ ТРАДИЦИИ. НОМАДИТЕ ОТ МАЛКИ СА БДЕЛИ НАД КРЕХКИЯ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, ОРИЕНТИРАЙКИ СЕ ПО ЗНАЦИТЕ НА ВЕЛИКАТА СТЕП. ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ КАЗАХИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ЕПОХАТА И УСЛОВИЯТА, В КОИТО МУ СЕ Е НАЛОЖИЛО ДА ЖИВЕЕ, СВЯТО Е ТАЧЕЛО ЗАВЕТА НА ДАЛЕЧНИТЕ СИ ПРАДЕДИ, ЯСНО ФОРМУЛИРАН В ПОСЛОВИЦАТА: "И ШЕСТ ГОДИНИ ДА ГЛАДУВАШ, ДЕДИТЕ СИ НЕДЕЙ ЗАБРАВЯ". И ДНЕШНИТЕ КАЗАХИ СА ВЕРНИ НА ТОЗИ ЗАВЕТ. ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ НАМЕРИ КАЗАХ, КОЙТО ДА НЕ Е НАЯСНО СЪС СМИСЪЛА НА ТАКИВА ПОНЯТИЯ КАТО СУИНШИ, ШИЛДЕХАНА, СУНДЕТ ТОЙ, БАЙГАЗЪ, БЕТАШАР.
ТУСАУКЕСЕР - СРЯЗВАНЕ НА БУКАИТЕ
Още щом детето започне да прави първите си неуверени крачки, родителите канят гостите на прощъпалник - "тусаукесер тойъ". Не на всекиго се отстъпва правото да среже букаите на крачетата на детето. Тусау кесуп (срязващият букаите) трябва да е достоен във всяко отношение човек - солиден, мъдър, честен - човек, чието жизнено поведение е пример за подражание, защото според поверието съдбата на детето ще прилича на неговата. Освен това трябва да e енергичен, ловък и пъргав. В такъв случай детето няма да се препъва като възрастен.
Букаите за обреда се сплитат от три вида различни материали. Някои използват дълги стебла на растения. Смята се, че в такъв случай детето ще има многобройно потомство и ще расте като растение. Онези, които искат детето им да стане богат човек, използват овнешки черва (символ на ситост). Но повечето хора мечтаят чедото им да стане честен и благороден човек, който обича отечеството си и милее за щастието на своя народ. В такъв случай букаите се плетат от трицветни вълнени конци. В наши дни пъстрите нишки също са предпочитани. Всеки цвят има специфична символика. Белият - детето да стане благороден човек, зеленият - да живее дълго, червеният - да бъде богато.
Пъстрите букаи имат и друго предназначение. Казахите казват "Да прекрачиш през пъстри конци", които за тях символизират измама и присвояване на чуждо имущество. Прието е да се смята, че дете, прекрачило през истински пъстри нишки по време на обреда тусаукесер, няма да върши лоши постъпки през живота си и ще стане порядъчен и честен човек.
След приключването на обреда родителите поднасят скъп подарък на срязалия букаите и организират весел той (празник).
КАКВАТО ИМА БЛАГИНА - ЗА ДОБРАТА НОВИНА
"Суинши!" - с този радостен възглас влиза в дома човекът, носещ на стопаните добра, благодатна вест. А главата на семейството в знак на благодарност за радостната новина подарява на добрия вестоносец каквото самият той поиска или пък някакъв друг стойностен подарък по собствена преценка. Обикновено повод за "суинши" е новина, че синът се е оженил, ако е откраднал девойка и я е довел вкъщи без предупреждение, или съобщение, че се е родило дете. В стари времена заможните хора отрупвали донеслите вестта за някакво изключително важно и радостно събитие (например за раждане на наследник) с много богати дарове, а по-притеснените в материално отношение за такава вест харизвали единствения си кон, без да се замислят.
БЕСИК ТОЙ
"Нани-нани, рожбо моя, в люлката си спи спокойно". Тези редове от приспивната песен "Бесик жъръ" са познати на почти всички казахи.
Бесик (люлката) се смята за свещена реликва във всяко семейство. Най-често люлка подаряват на внучето роднините по майчина линия - "нагашъ". Тя се пази грижливо и се предава от поколение на поколение. Случва се синът да излезе късметлия и да спи в люлката, в която е спал баща му.
Когато за пръв път слагат бебето в люлка, се извършва обредът "бесикке салу" (полагане в люлката). Правото да изпълни толкова отговорно поръчение обикновено се възлага на специално поканена мъдра и уважавана старица с многобройно потомство. До възглавницата на люлката завързват тумар (амулет, муска), който според поверията ще защитава детето от зли духове. После в отверстието, намиращо се в средата на люлката, където е закрепено специално гърненце така, че бебето да е сухо и чисто (далечен предшественик на днешните памперси!), насипват бонбони и всевъзможни сладки. Бездетните жени тутакси подлагат шепи отдолу и си ги разделят.
След като настанят бебето, върху люлката мятат седем различни неща, всяко от които има определен смисъл и оказва влияние върху съдбата на детето. Например шубата или скъпият традиционен халат са символ на богатство и високо обществено положение. Юздата означава родителско пожелание синът им да израсте силен и ловък, способен да обуздава всякакви коне, а кебенекът (ямурлук, кебе) символизира героизъм и храброст и ще донесе на детето славата на батър (богатир) - защитник на отечеството. Под възглавничките на момиченцата слагат огледало и гребен, за да станат хубавици.
СУНДЕТ ТОЙ
Този празник се нарежда сред онези, които до ден днешен (и особено в последните години) се отбелязват с голям размах и дори донякъде помпозно, особено в южните региони на страната. Всички казахстанци знаят думата "той" (празник), а "сундет" (от арабската дума "сюнет") означава обичай, практика и под нея се подразбира извършването на задължителния мюсюлмански ритуал за обрязване на момчетата. На казахски обредът се нарича сундетеу или сундетке отъргъзу и се извършва, когато момченцето навърши пет, седем или девет години. Препоръчително е въпросната медицинска операция да се извършва в нечетна година. Някога обрязването се извършвало от моллите, а в наши дни то все по-често се предоставя на хирурзи, най-вече направо в съответните медицински заведения.
По старинен обичай и едните, и другите получават за услугите си щедри възнаграждения. Няколко дни след ритуала момченцата, облечени в дълги женски рокли или големи бащини ризи, обикалят роднини и съседи, съпроводени от свита, и ги канят на "сундет той". По своите мащаби този празник по нищо не отстъпва на сватбите. Пристигат роднини от други краища на страната, които носят и подаряват на героя на тържеството скъпи дарове. Обредът "сундетеу" не означава единствено приобщаване към исляма - той преди всичко влияе морално и психологически на момченцата и от този момент те започват да се чувстват възрастни, истински мъже, от които се очакват достойни дела.
Често се случва момчетата, понесли мъжествено и с достойнство обреда на обрязването, гордо да заявяват: "Аз станах мъж!"
БЕТАШАР
Сватбеният обичай при казахите протича на няколко етапа, до един много интересни. Предварителните преговори, сгледата, официалното сватосване (куда тусу), предсватбените посещения на годеника в аула на годеницата (урън бару), самата сватба, състояща се от много ритуали, брачните церемонии в аула на младоженката и в аула на младоженеца. Всичко това се е запазило до наши дни може би не съвсем в първоначалния си вид, но същността не се е променила. Нещо повече, напоследък сред казахския елит стана модно сватбите да се вдигат, като се спазват всички тънкости на стародавния етикет. Младоженката задължително е облечена в казахски национален костюм, както и гостите. Обредът по разбулване лицето на булката и представянето й на роднините на младоженеца изобщо не се е променил. Както някога, най-учтивите в рода, благовъзпитаните снахи застават от двете страни на булката и я хващат под ръка. "Беташар" е своеобразно наставляване на младата снаха. Обредът се изпълнява от най-добрия акин импровизатор. Той първо възхвалява до небето ослепителната красота на булката, добрия й характер, останалите й ненадминати качества, после представя цялата рода на младоженеца, най-влиятелните хора в рода, а булката трябва да стори дълбок поклон на всекиго от споменатите в песента. Лицето й в този момент е забулено. За всеки поклон роднините се отплащат с пендари, като се надпреварват да надминат останалите по щедрост. В края на обреда златоустият певец отмята булото от лицето на младоженката с грифа на домбрата си (двуструнен музикален инструмент).
КАЗАХСКИ НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ И ИГРИ
Популярността на конните състезания се корени в особеното отношение на степните жители към състезателните коне. Казахите имат безброй много конни игри и всеки джигит смята за свой дълг да вземе участие поне в един от видовете конно-спортни състезания.
Аламан байга е конно надбягване на дълги и свръхдълги разстояния и е един от най-древните и популярни видове конни състезания. Появата му е свързана с номадския бит, с необходимостта да се подготвят конете за дълги преходи, особено по време на война или откарване табуните на неприятеля, както и за подобряване на конските породи. Някога аламан байга е било или гвоздеят на големи народни празненства или... поминък (ас). Състезанията се провеждали в степта по право трасе с множество естествени прегради. За броя на участващите коне и породите им нямало ограничения. Случвало се по време на аламан байга конете да не издържат дългото разстояние и да паднат мъртви, а някои оставали да лежат насред пътя със счупени крака заедно с конниците.
От друга страна, казахите пазели конете от уроки и "никому не показват подготвените за надпреварата жребци, завиват ги с покривала, сплитат гривите и опашките им, като на различни места прикрепват пера от бухал и талисмани срещу уроки". За ездачи обикновено избирали момчета на възраст от 8 до 14 години.
Провежда се и просто "байга". Това е конно надбягване по равна местност със завой или по затворен кръг. В него могат да участват и най-обикновени коне.
Казахша курес прилича на свободната борба, но в нея няма ограничения за тежки или леки категории на борците (палуан). Борците владеели най-разнообразни хватки, включително със захват на крак и подсичане, както и за сваляне и хвърляне, извръщане и приклещване. Отличителна черта на казахша курес е, че противниците се борят прави, здраво хванати за кръста на другия.
Между зрелищата, много популярни сред младежта, била играта къз куу (настигни момичето). Тази игра е достигнала до нас от времето на древните саки. Обичаят изисквал джигитът, претендиращ за ръката и сърцето на девойката, да я настигне на бърз кон. По време на народния празник младежите излизали, яхнали конете си, в полето. По даден знак девойката шибвала коня си с камшик и политала в галоп надалеч от годеника си. Джигитът препускал подире й. Юношата трябвало на всяка цена да настигне и целуне момичето, иначе цял живот щели да го подиграват приятелите му, да го сподирят осъдителните погледи на роднините, ехидният смях на девойките и тържествуващият поглед на опърничавата ездачка. Ако все пак се "опозорял" и не успеел да настигне хубавицата, момъкът трябвало да обърне коня и стремително да препусне назад. Сега вече го гонела девойката, но не за да го надари с целувка, а за да... нашиба с камшика си злополучния годеник.
И все пак във всички времена тази игра е била по-скоро весел спектакъл, наблюдаван с удоволствие от всички - от млади и стари жители на степта, отколкото сериозно изпитание за влюбените.
|
|
| Из книгата "Обреди и традиции на народите на Казахстан" (Алматъ, 2007) |
|
| горе |
|
|
|
|
