 |
|
| ДОСИЕ |
стр.17, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
България може да окаже помощ на Сърбия в усилията й да се присъедини към ЕС.
Любиша Митич, директор на Представителството на Стопанската камара на Сърбия, пред списание "Европа 2001" |
|
|
|
|
- Как оценявате икономиката на България и икономическото сътрудничество със Сърбия?
- Самият факт, че България заема дванадесето място като вносител на стоки от Сърбия и шесто място като износител на български стоки за Сърбия е достатъчно точна оценка за състоянието на стокооборота между двете страни.
Очевидно е, че става дума за значителен стокообмен, въпреки че той все още изостава в сравнение с политическите отношения между Сърбия и България, които никога не са били толкова добри. Когато обаче говорим за икономически отношения, трябва да се подчертае, че те не зависят единствено от добрата политическа воля, а и от редица други фактори, като например от това дали икономиките ни взаимно се допълват, от степента на тяхното развитие и пр. В случая става дума за две страни в преход, със сходни проблеми и равнище на развитие, при което едната е по-напреднала в едни, а другата - в други области, така че именно в тези различия трябва да се търси основата за нарастване на двустранния стокообмен.
През изминалите години той се е движел на различни нива, но от 2001 г. насам бележи постоянен ръст, така че от 121,1 млн. USD през 2001 достигна 575 млн. USD през 2006 г. Подобно увеличение с 94,3 % трикратно надвишава средния ръст на стокообмена между Сърбия и България, което означава, че някои предимства, като географската близост, сходните езици, ниските транспортни разходи, и не на последно място добрите политически отношения са оказали своето влияние. Прогнозите за тази година сочат, че е възможно стокообменът да достигне 700 млн. Така че по обема на сътрудничеството България се нарежда сред първите 10 страни, което й придава голямо значение.
За първите 8 месеца на тази година сръбският износ в България е на стойност 136,7 млн. USD, което представлява ръст от 40 %, докато вносът възлиза на 321,5 млн., т. е. ръст от 38,8 %. Съдейки по цитираните данни и постоянната възходяща тенденция, би трябвало оценката да е наистина добра. За нас е много важно, че големият дисбаланс във вреда на Сърбия постепенно се преодолява и през последните 5 години е намален наполовина. Вярно е, че все още е доста висок - миналата година възлизаше на 267 млн. USD.
Като цяло считам, че както сръбската, така и българската икономика отбелязват значителен подем, което се потвърждава и от най-новите предварителни данни, сочещи, че през първото полугодие брутният обществен продукт в Сърбия е нараснал с 8 %, а в България с около 7 %. Надявам се, че двете държави ще съумеят да разрешат трудния въпрос с дефицита в търговския и платежния баланс, който е заплаха за положителните тенденции в двете страни.
- Промениха ли се с нещо тези отношения след влизането на България в ЕС?
- За да бъда искрен, ще кажа, че в едно и също време се радвах на влизането на България в ЕС и се притеснявах как това ще се отрази на сръбския внос в България. Страхувах се, че много от фирмите, внасящи стоки в България, няма да са подготвили изискваните от ЕС сертификати за качество.
Излезе, че съм се притеснявал напразно, тъй като още от самото начало сръбските фирми се оказаха по-подготвени да търгуват по този начин, докато скокът на митата се превърна в сериозна пречка за продажбите на български стоки в Сърбия. Хубавото е, че бяха необходими само 5 месеца, за да може износът на български стоки да се консолидира и да достигне процентно обема на сръбския износ в България.
Последиците от влизането на България в ЕС са следните:
- Нови, важащи за ЕС стандарти и ограничения по отношение на вноса на стоки в България.
- Забрана за износ на отделни видове стоки, или специални режими на внос и износ (картофи, посадъчен материал и др.).
- Увеличаване на митата за внасяните от България в Сърбия стоки.
- Намаляване на митата за внасяните от Сърбия в България стоки.
- Въвеждане на визи за сръбските граждани.
- Намаляване на транзитните превози с около 25 % при TIR-овете, както и на приходите от транзитни услуги.
Най-големи вреди за двустранните отношения нанася новият визов режим, тъй като гражданите на Сърбия вече не могат да влизат свободно в България. Това се отрази на броя на туристите от Сърбия и намали приходите от тях със 70 %. Колкото и да е строг наложеният от страна на ЕС режим, не мога да не се съглася с оценките на ваши туристически представители, че често пъти българските власти проявяват прекалена строгост и недостатъчна гъвкавост при издаването на визи.
- Кои в момента са основните продукти, изнасяни от Сърбия в България и обратно?
- Основните продукти, които България внася от Сърбия, са: желязо и стомана, минерални руди и метални отпадъци, продукти от неметални минерали за строителството, химически продукти, машини и транспортни уреди, цветни метали, автомобилни гуми, пластмаси, хартия и картон, храни и живи животни, мебели и части, маслодайни семена и плодове.
Сърбия внася от България най-много цветни метали, нефт и нефтопродукти, минерални руди и метални отпадъци, желязо и стомана, храни, пластмаси, машини и транспортни уреди.
Очевидно е, че има продукти, които се търгуват двупосочно в едно и също време, което е потвърждение на факта, че фирмите се ръководят от своите интереси и действат в условията на свободната конкуренция.
Най-големите сръбски фирми - износителки в България, са U. S. Steеl -Смедерево, Inos-Balkan- Ниш, Contango - Белград, HIP - Панчево, Grot-Вране, "Тигар" - Пирот, Seval - Севойно.
- Възможно ли е сътрудничеството да се разшири и кои са пътищата за това?
- Разбира се, че може, но главният проблем е в това, че доскоро и сръбските, и българските фирми бяха в процес на преструктуриране, а някои от тях все още не са го приключили. Често пъти не се ръководеха от основните принципи на бизнеса, не се познаваха взаимно достатъчно добре, ръководствата им често се променяха и по-охотно купуваха стоки от всички краища на света вместо от съседите. Сега вече ситуацията се променя драстично, особено в светлината на приключващата приватизация и взаимното инвестиране на фирмите. Освен големия брой български фирми, присъстващи в Сърбия, през последната година български фирми закупиха над 10 сръбски фирми, а общо в процеса на приватизация бяха закупени около 20 фирми и бяха направени инвестиции за над 70 млн. евро. От друга страна, въпреки че в България са регистрирани 269 фирми със сръбски или със смесен капитал, единствената голяма инвестиция засега е закупуването на търговската верига "Пикадили" от сръбската компания "Делта Макси", инвестирала в нея 70 млн. евро.
Тези инвестиции ще допринесат за това в България да се появят много повече сръбски стоки, както и обратното. Не разполагаме с официални данни за това, но се смята, че сръбските стоки в България покриват едва около 2 %, а българските стоки в Сърбия - около 4 % от общото потребление
- Каква е ролята на икономическите съветници и Стопанската камара на Сърбия, както и Вашата роля в София?
- Изключително голяма и важна, и това е известно в цял свят. Докато в Сърбия и България, преди всичко заради наследството от времето на социализма, когато такива кадри биваха изпращани не заради знанията и опита им, а затова че са "нечии хора", все още твърде малко хора могат да оценят ролята им. Сърбия има късмет, че системата на търговските камари се запази единна, което позволява получаването на надеждна и своевременна бизнес информация. Българските политици, представителите на камарите и бизнесмените едва сега осъзнават колко голяма грешка е това, че системата на камарите в България е разединена. Това най-добре го забелязваме ние, когато се нуждаем от актуална икономическа информация. Що се отнася до нашата роля, тя се състои в следното:
- Набиране и обмен на информация за пазарните възможности по отношение пласирането на стоки и услуги от Република Сърбия, както и на информация за икономическите тенденции в България.
- Установяване на бизнес контакти и подготовка на посещения на представители на бизнеса от Република Сърбия.
- Представяне на предлагането на Република Сърбия, организиране и стимулиране на рекламна дейност.
- Организиране на участия на Стопанската камара на Сърбия, както и на други стопански камари, предприятия и организации в прояви в България - симпозиуми, семинари, панаири и др.
- Сътрудничество с българските камари в обмена на информация и организирането на презентации, както и с Министерството на икономиката, Българския икономически форум и средствата за информация.
- Господин Митич, забелязваме, че на българския пазар присъства голям брой продукти на фирмата "Тигар" от Пирот. Какво означава това?
- Това означава, че икономическите интереси нямат граници. Това наше представителство се финансира съвместно от Стопанската камара на Сърбия, от "Тигар"-Пирот и от крайграничните на България камари - Ниш, Зайечар и Лесковац. Последните три години "Тигар" увеличи продажбите на автомобилни гуми, гумени обувки и гумено-технически стоки, както и на химически продукти на българския пазар. През 2004 г. това увеличение беше със 74 % , през 2005 с 47 %, а през 2006 с 34 %. "Тигар" става все по известно име, особено след като главен партньор във фирмата стана френският "Мишлен". И тъй като фирма "Тигар" е известна само с висококачествени продукти, би трябвало в България в скоро време да се очаква значително увеличение на продажбите на такива продукти, които са свързани с опазването на околната среда и трудовата защита (защитни и спортни ботуши, оборудване за рудници, спортни аксесоари и др.).
- Какво бихте искали да кажете в заключение?
- Бих искал да кажа, че за двете ни страни е изключително важно това, че България стана член на ЕС, защото така е по-добре и за Сърбия, и сръбските бизнесмени, и то по много причини. България може да окаже помощ на Сърбия в усилията й да се присъедини към ЕС и всъщност много български организации и институции, както и отделни лица вече го правят - помагат на Сърбия, за да не повтори грешките, които България е направила. Многобройни и почти всекидневни станаха срещите между различни сръбски и български организации във връзка с трансграничното сътрудничество, което ще създаде по-добри условия за живот и труд за всички граждани, особено за бизнесмените. Смятам, че първият въпрос, който трябва да намери своето решение, е подобряването на визовия режим, за да може той да се приближи до този, който се прилага от другите страни на ЕС, особено в крайграничните зони. Що се отнася до бизнеса, убеден съм, че той съумява да намери най-добрите решения и най-подходящите начини. Впрочем, ние също сме готови да им окажем помощ винаги когато това е необходимо.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
