архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.6, бр.5, година XII, 2005г.
Алфредо Мартинес пред списание “Европа 2001”

ДА НАПРЕДВАШ В КОЛЕКТИВНОТО, ОЗНАЧАВА ДА ОТСТЪПВАШ В ИНДИВИДУАЛНОТО

   И Испания, и България придават голямо значение на семейството, на приятелството, на експресивността - преди всичко в музиката и в пластичните изкуства.
И Испания, и България са отворени общества - резултат от една голяма смесица, земи, които традиционно са приемали.


   Роден на 1 април 1971 г. в гр. Овиедо. Завършва право.
   На 1 юли 1998 г. е назначен на длъжност началник “Сектор” в Министерството на външните работи на Испания, с ранг III секретар.
   От 1 август 1998 г. е началник на кабинета по външнополитически анализи и прогнози.
   Зам.-ръководител на дипломатическата мисия на Посолството на Испания в Риад (Саудитска Арабия) от 16 април 1999 г.
   Зам.-ръководител на дипломатическата мисия на Посолството на Испания в България от август 2002 г. до август 2004 г.
   В момента изпълнява мандат  в Посолството на Испания в Сан Салвадор.
   - Как успя Испания за толкова кратък период да настигне в дипломатическите културни, икономически и политически отношения с България страни като Германия, Англия, Франция?
   - Има няколко причини. На първо място това са тези, свързани с Испания. И на второ място - цял един комплекс от фактори, които са външни. В първата група причини бих разположил следните: Испания от само себе си вече е една суперсила в много отношения. Испанският език се говори от над 450 млн. души. Това е официалният език на 21 страни. След английския той е вторият като средство за общуване. И освен това испанският извоюва своя голям престиж, защото е един език, свързан силно с една голяма култура. Култура, в която са творили таланти във всички художествени жанрове. Между външните фактори, които също така обясняват тази доминираща позиция на испанския език, е начинът, по който той намери отклик в България, както и всичко свързано с испанската култура. Първо, това е икономическата стойност на езика. Тази икономическа стойност означава, че Испания има една от най-големите индустрии в областта на издателската дейност и фактът, че нашият език и култура са инструменти за общуване на големите пазари. Точно поради това съчетаването на тези фактори обуславя важното място, което заема испанската култура сред другите.
   - Прави впечатление, че поставяте голямо ударение върху културата. Това означава ли, че за Вас като страна на взаимоотношения с България тя стои на първо място?
   - Връзките не могат да се обуславят и да се отделят. Ние трябва да вземем предвид абсолютно всички измерения. Именно затова не бих казал, че съществуват приоритети, а по-скоро се наблюдава една необходимост да се напредва в изграждането на взаимоотношения, които са сложни и комплексни. Които трябва да бъдат пълни, така че нашите народи да се доближават и опознават във всяко едно отношение, във всеки един аспект. От политическа гледна точка взаимоотношенията са изключителни. България е страна, която е разположена в същия геополитически спектър, както Испания. Ние заедно сме в НАТО. Испания подкрепя твърдо и решително кандидатурата на България за ЕС и посещенията, и обменът между нашите две страни са извънредно интензивни. Доказателство за това е, че България е единствената страна извън ибероамериканският обхват, където Техни Величества Кралят и Кралицата направиха две държавни посещения в рамките на 10-годишен период - през 1993 и 2003 г. В областта на икономиката също работим интензивно. Нивото на икономическото присъствие на Испания в България значително се подобри през последните години, макар че все още има потенциал, който позволява да продължаваме да отбелязваме растеж. Търговският стокообмен нарасна през последните две години с 35 %, също така има много испански инвеститори, които отново подновиха своя интерес към вашата страна, и аз съм абсолютно уверен, че прогресивното сближаване в рамките на ЕС в бъдеше ще има много положителен отзвук. И културата присъства твърде силно. Което отговаря на едно социално измерение в нашите взаимоотношения - Испания е толкова добре позната в България, тъй като е земя, която е приела много хиляди българи и което я превръща във втора дестинация между държавите - членки на ЕС.
   - Защо Испания приема толкова много българи, какъв е нейният интерес от това? Съществуват ли проблеми в тази връзка?
   - Съществува една голяма българска общност в Испания. И това се дължи на няколко причини: първата - че испанският икономически растеж през последните години беше много интензивен. Голямата българска емиграция е от 90-те години и от началото на XXI век. Испания е една отворена страна и точно това ни води към втората причина - ние сме страна с условия, и в исторически план, и като климат, и като темперамент близка до българите. И там те се чувстват добре. Испанците също така се чувстват добре в общуването с българите и съжителството. То до момента е било хармонично и много положително и за двете страни. Въпреки това не можем да отречем, че съществуват и проблеми. Те обикновено са свързани с незаконната емиграция и с наличието на една много малка група български граждани, които извършват престъпления на испанска територия. Така или иначе, ние трябва съвсем стриктно да пристъпваме към статистиките за извършените престъпления и извършените задържания на граждани. Разполагаме с аташе и служба по вътрешните въпроси в Мадрид и в София. Сътрудничеството с местните власти е на изключително високо ниво. И в резултат на това, както и на самото поведение на българската общност, можем да направим следното заключение. Спрямо тази широко разпространена идея в България, но не и в Испания - че има конфликтност и че българските емигранти са конфликтни - напротив. Българската общност в Испания е много малко конфликтна, това е, което показват цифрите. И освен всичко тя е много високо интегрирана.
   - Намирате ли някакви общи черти между нашите два народа? С какво Испания може да бъде полезна със своя опит на България?
   - Що се отнася до общите черти между нас, бих отличил четири групи. В областта на географията ние заемаме двата южни края на нашия континент. Това решително обуслови един паралелизъм в историята. Ние сме били земи, през които се е минавало и този факт определя физиономията на един народ. Ние сме резултатът от една голяма смесица и следователно сме земи, които традиционно са приемали. И в политическо отношение имаме паралелизъм - в нашите две общества е имало режими и диктатури и макар те да са били твърде различни по характер, ние сме започнали един преходен период, който ни е довел до това да се превърнем в демократични страни със солидно установени и здрави основи. В културната област е много важно да се знае, че развитието на всякакъв вид художествено творчество е характерно за нашите нации. Например средният испанец и средният българин споделят някои общи вкусове. Като отворени общества на нас ни харесва кухнята, имаме общ уклон към кулинарията, също така придаваме много голямо значение на приятелството, на експерсивността, преди всичко в музиката и в пластичните изкуства. И четвърто - нещо общо между нас, което ми прави силно впечатление, е важността, която придаваме на семейството, на семейната структура и въобще на стойността на взаимоотношенията между хората. оето произтича пак от нашия южен произход - от това, че сме южни страни. Що се отнася до втория въпрос - испанецът не е твърде склонен да поучава, да дава уроци, по-скоро той обича да споделя своя опит. И това, което мога да ви кажа, е, че испанският модел е един успешен модел в смисъл на икономическо развитие и политическа стабилност. Това се дължи на две фактора: на първо място на модела на консенсуса. Обществото е било достатъчно зряло, за да знае, че съществуват редица общи цели, заради които си струва да се направят индивидуални жертви. Това е една от основните теории за демокрацията, която вече е била изтъкната от фигури като Джеферсън или Хамилтън и която в момента отново се преоценява и се изтъква като значимост от Ортега и Гасет. Да се напредва в това, което е колективно, предполага понякога да отстъпиш в това, което е индивидуално. На второ място нашият опит ни показва, че няма напредък, без да има усилие. И че естественият изход за една страна съгласно нейната история и социална структура е влизането й в ЕС. Нашата равносметка е много положителна, отчитайки направеното през последните 20 години. И точно заради това чрез усилието аз насърчавам България да продължи същия този път. Третият въпрос, който има отношение към нашия опит, и е нещо, което може да бъде предадено и на друга страна - това е да се поучите не само от нашите успехи и постижения, но също така и от нашите грешки. Защото това е начинът да не ги допускате. И да нямате някои наши дефекти.
   - Кои са акцентите в политиката на новото правителство в Испания? Наскоро и в България въпросът за легализирането на хомосексуалните връзки в Испания бе широко озвучен?
   - Правителстовто на Испания, което бе избрано в резултат на демократични избори на 14.03.2004 г., дойде със своя програма – програма на социално откриване и отваряне, която предполага различни ценности да бъдат изведени на преден план. Това са ценности във връзка със съжителството в испанското общество. Съгласно тази програма също така бяха поставени редица законови мерки и в резултат на тяхното одобрение от Парламента Испания се превърна в третата страна в рамките на ЕС, която приема, включително даже и чрез законодателството си, сключването на брак между двойки от еднакъв пол. Това е една мярка, която в социално отношение бе дебатирана и която е начин за задълбочаване и изпълнение на програмата, с която идва това правителство. Що се отнася до другите области - в икономиката Испания притежава втората икономика като растеж в рамките на ЕС, т. е. това, на което залага правителството, е да продължи да поддържа тази тенденция. В областта на външната политика бих искал да подчертая, че съгласно последователността, в която се води правителството в неговите идеи и виждания, се поставя и се извежда на преден план въпросът за сътрудничеството. Испания ще бъде страна, която ще задели от бюджета си средства за сътрудничество и те ще нараснат най-много през следващите три години - правителството си е набелязало амбициозния проект средствата, заделени за целите на сътрудничеството през 2008 г., да достигнат 0,5 % от БВП. Това говори до каква степен то е солидарно и до каква степен са солидарни нашите действия. На трето място в рамките на вътрешната политика правителството продължава да счита тероризма като факт, който трябва да бъде заклеймен и срещу който трябва да се бори с всички средства, които има на свое разположение.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе