 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.22, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Бахаса Индонезия - древният и съвременният език на богатата азиатска култура |
|
|
| Д-р Красин Химирски |
|
На Земята едва ли ще се намери по-многоезично място от Индонезийския архипелаг. Днес народ ите, населяващи 17 500-те острова на Индонезия, говорят над 700 езика и наречия.
Най-древните хиндуистки княжества в миналото са използвали санскрита. От този древен език на Индия са останали редица паметни исторически надписи - седем в Източен Калимантан, четири до гр. Богор на о. Ява от раджа Пурнаварман, както и на о. Суматра. На свещения език на древността "кави" са надписите от 778 г. върху уникалния будистки храм Боробудур в Централна Ява, завършен по време на раджа Панчапана от династията Шайлендра. С най-богатата езикова и литературна съкровищница на архипелага разполага явайският език от Северна, Централна и Източна Ява, който понастоящем владеят около 120 млн. души, или половината от населението на съвременна Индонезия. Явайският наследява богата литературна традиция. В 12-милионната столица Джакарта се е развило особено наречие Бетави по старинното име на столицата на Нидерландска Индия от колониалния период - град Батавия. Свое самостоятелно развитие имат и останалите островни езици от голямата малайско-полинезийска група - малайски, сундански, балийски, мадура, минангкабау, батакски, ачех, амбонски, бугис и др. В слабонаселената провинция Ириан Джая, поради хилядолетната й изолация, двумилионното население говори над 150 езика.
Сред тази езикова пъстрота на класическия малайски език - Bahasa Melayu, развил се на територията на Източна Суматра, Малакския полуостров и островите Риау, се пада историческата заслуга да се превърне в "лингуа франка" - език-посредник в общуването на народностите, населяващи огромния архипелаг, който съединява като мост Индокитайския полуостров с Австралия. Малайският език постепенно се налага не само като език на древни държавни обединения като хиндуистката империя Шривиджая, но и език на търговците и мореплавателите от необятните простори на Югоизточна Азия.
За древността на малайския език свидетелстват и най-старите записи от 682 г. на о. Банка и от 686 г. на о. Суматра, изсечени върху каменни стели. Древномалайският език измества санскрита и се налага като писмен език на държавната администрация, междуличностните отношения, фолклорната традиция и високите литературни форми на малайската класическа литература. На малайски през ХVI в. са написани класическите произведения "Малайска история" и "Повест за Ханг Туах".
Проникващото през средните векове влияние на мюсюлманската религия от Персия, Саудитска Арабия, Южна и Западна Индия води до възникването на дъжави-султанати на о. Суматра и о. Ява. Разпространява се мюсюлманска лексика и арабското писмо постепенно измества хиндуистката писменост деванагара. Малайският език търпи по-нататъшно развитие след появата на първите европейци в архипелага. Португалците първи достигат островите в началото на ХVI в. и установяват търговски центрове (фактории) и военни фортове. В околосветската експедиция на испанеца Ф. Магелан през 1521 г. участва полиглотът италианец Антонио Пигафета, който пише книга за пътуването на Магелан, съставя първия речник на малайски и събужда интереса на Европа към изучаване на този език. В лексическия фонд на малайския постепенно навлизат редица португалски и испански думи.
Холандската корона твърдо установява своето владичество над по-голямата част от архипелага в течение на 350 години. Засилването на колониалния гнет се съпровожда с военни действия, подписване на неравноправни договори, налагане на задължителни експортни култури като каучук, кафе и др. Наред с това холандците запазват някои привилегии и възлагат определени управленски функции на местната феодална върхушка. В края на ХIХ в. холандската колониална власт възприема т. нар. етична политика и създава мрежа от начални училища, където холандският език се преподава като задължителен предмет. Обявеният стремеж е приобщаване на местното население към европейската култура. В този период на холандски пише известните си родолюбиви писма великата индонезийска просветителка Раден Адженг Картини.
Началото на ХХ в. бележи засилване на борбата за национално освобождение на Индонезия, като се създава и първата общонационална културно-просветна, а впоследствие и политическа организация "Буди Утомо" (Висока цел), целяща извоюване независимостта на страната. Засилва се общонационалното самосъзнание на индонезийците. На 28 октомври 1928 г. конгресът на индонезийската младеж приема изключително важни решения за насоката на националноосвободителната революция, като издига обединителните принципи за една страна - Индонезия, един народ - индонезийският и утвърждаване на един език - индонезийският. От този момент езикът на националното обединение - в основата си малайски - получава името индонезийски (Bahasa Indonesia). Изгражда се издателство "Балей Пустака" ("Книжна палата"), започва да излиза списанието за език и литература "Пуджанга бару" ("Нов творец"), което заема цяла епоха в индонезийската литература. Печатат се лингвистичните списания "Медан Бахаса" ("Лингвистичен фронт") и "Бахаса дан будая" ("Език и култура"). Творят голям кръг поети, писатели, езиковеди, културни дейци, усъвършенства се индонезийският език, издават се стойностни произведения в различните литературни жанрове и постепенно се измества холандският език. През 1938 г. се провежда първият Конгрес по индонезийски език в гр. Суракарта. Впоследствие се организират още няколко конгреса на бахаса. В този дълъг процес особено се отличават индонезийските учени-лингвисти и литератори Сутан Такдир Алишахбана, Татенгкенг, Асрул Сани, Абдул Муис, Армийн Пане, Мухамад Заин, И. Пурводарминта и др.
За изследването и популяризирането на малайския, а по-късно и индонезийския език, значителна роля играят и усилията на европейските учени В. фон Хумболд, У. Марсден, Дж. Кроуфорд, П. Фавр, М.Г.Еймс, А. Теу. Сред източноевропейските личности от по-ново време следва да се изтъкнат трудовете по индонезийски език на Е.Поливанов, Ю.Шолмов, Н.Алиева, В.Д.Арапкин, Ю.Х.Сирк, Мерварт, Г.Кеселбренер, А.Теселкин и др.
Нов етап в развитието на индонезийския език настъпва след провъзгласяването на независимостта на Република Индонезия на 17 август 1945 г. Индонезийското правителство е принудено да отстоява своята независимост срещу холандските и английските колонизатори с новоизградените въоръжени сили за възстановяване на разрушената икономика и развитие на образованието и културата на страната. Сформирана е Комисия за преминаване на държавния език на републиката от холандски към индонезийски.
Важен момент в развитието на съвременния индонезийски език е проведената през 70-те години на миналия век правописна реформа за уеднаквяване азбуките на двата сродни езика - индонезийския и малайзийския. Благодарение на различните колонизатори в миналото двете страни използваха съответно английската и холандската азбука, които чувствително се различават. Смесената Индонезийско-малайзийска комисия в течение на 15 години постигна завиден успех и днес двата езика имат обща азбука. Това дава нов стимул за взаимно опознаване, обогатяване и благотворно взаимно влияние между културите на двата сродни народа на 240-милионната Индонезия и 25-милионната Малайзия.
Индонезийският език постоянно се развива. Неговият лексиков фонд се обогатява с навлизането на редица думи и понятия от другите местни езици. Наред с това при изковаването на нови понятия на индонезийски местните лингвисти използват богатия речников фонд на санскрита, дават живот на старинни думи, на които придават нов смисъл. Един от сериозните източници на нова лексика в индонезийския език е възприемането на международно приета терминология на английски и други международни езици.
Индонезийският език навлиза в България след установяване на дипломатическите отношения между двете страни. По инициатива на индонезийския посланик И Пагъх Нурдана през 90-те години на миналия век започва първият курс по индонезийски език, който се води от Игусти Ктут Путра, д-р Красин Химирски и Николай Щерев. По предложение на индонезийския посланик Имануел Роберт Инкириванг бе подготвен договор за сътрудничество между Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Джакартския университет "Индонезия", подписан от ректорите проф. Иван Илчев и проф. Сомантри. Договорът предвижда обмен на учебна литература, размяна на студенти и преподаватели. През 2010 г. по време на своята визита в България проф. Сомантри се срещна с проф. Иван Илчев и декана на Факултета за класически и нови филологии Цветан Теофилов. Състоя се среща и с директора на Центъра по източни езици и култури (ЦИЕК) проф. Александър Федотов, с преподавателското тяло на ЦИЕК, с членове на Сдружение "Приятели на Индонезия - Нусантара" и студентите на открития лекторат по индонезийски език и култура. Той се провежда вече четвърта година и се ръководи от д-р Красин Химирски, завършил Източното отделение на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО (У). Занятията се водят на две нива в течение на четири семестъра. В лектората активно се занимават Христина Пенева, Зорница Грекова, Иво Величков, Константин Поборников, Соня Славчева, Георги Драганов, Минчо Славов, Юлиан Ангелов и др. Освен за студенти лекторатът е отворен и за всички, желаещи да изучават този мелодичен и красив език на една от водещите сили в Азия и света. Бахаса Индонезия ни дава възможност да се докоснем до богатата и древна култура на Индонезийския архипелаг. Студентите се радват на щедрата подкрепа от страна на индонезийското посолство в София. Бяха проведени срещи с посланиците И.Р.Инкириванг и Буниян Саптомо, а културните аташета на посолството периодично посещават лектората.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
