 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.15, бр.4, година XIX, 2012г. |
|
|
Индонезия - страна с богато историческо минало |
|
|
| Д-р КРАСИН ХИМИРСКИ |
|
ИНДОНЕЗИЙСКИЯТ АРХИПЕЛАГ СЪС СВОИТЕ 17 508 ОСТРОВА Е ЕДИН ОТ НАУЧНОПРИЗНАТИТЕ ЦЕНТРОВЕ, КЪДЕТО СЕ ФОРМИРА СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК ОТПРЕДИ МИЛИОНИ ГОДИНИ.
Наред с местното население на Индонезийския архипелаг - австро-меланозоидите, по време на голямото преселение на народите между 10 000 и 2000 г. пр.н.е. островите са заселени от монголоиди от азиатския континент - от Южен Китай, Виетнам и Тайван. Новите заселници се занимавали със земеделие. Те имали голям опит в занаятчийството и ювелирното дело. Били превъзходни мореплаватели. Старото население на островите постепенно е изтласкано в планинските труднодостъпни райони. На това се дължи и днешното пъстро етническо многообразие на островната държава.
ИНДИЙСКОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИНДОНЕЗИЙСКИТЕ ОСТРОВИ
В древния индийски епос Рамаяна се говори, че Ява е островът на златото и среброто и в нея има "седем царства със студени планини, които достигат до небето". От Индия пристигат индийски мореплаватели и търговци, които са заинтересовани от благородните метали, скъпоценните камъни и подправките. Те пласират докараните от тях индийски стоки. Така прониква и хиндуистката религия на островите на архипелага. Създават се първите хиндуистки, а по-късно и будистки княжества.
СУМАТРАНСКАТА ИМПЕРИЯ ШРИВИДЖАЯ
Малайският пролив и проливът Сунда - между Суматра и Ява, контролират морския трафик между Индийския и Тихия океан. Поради тази причина пратениците на могъщи индийски държави са заинтересовани да установят трайно влияние по бреговете на двата големи острова. Засилващото се индийско присъствие в икономиката и идеологията по индонезийските острови води до изграждане на будистката империя Шривиджая в югоизточната част на о. Суматра. Столицата на империята е Палембанг на брега на пълноводната река Муси. Империята простира влиянието си не само върху Суматра, но и върху Малайския полуостров, голяма част от Ява, и дори Южен Тайланд и в течение на повече от 600 години е първостепенна сила в Югоизточна Азия. През 1025 г. империята Шривиджая влиза в остра битка за надмощие на морските пътища с индийската държава Чолов, но търпи поражение и постепенно запада. По същото време центърът на икономическия и политически живот на този богат регион се измества на о. Ява.
ХИНДУИСТКИТЕ ХРАМОВЕ В ДОЛИНАТА ПРАМБАНАН
В средата на Х в. в Централна Ява се издига мощното хиндуистко царство Матарам, оглавявано от династия Санджая, зад която стои суматранската империя Шривиджая. Като най-значителен паметник на мощната държава Матарам са изградените хиндуистки храмове Прамбанан от средата на IX в., разположени на 17 км от Джогджакарта. Това е комплекс от храмове, в центъра на които е шиваисткия храм Лоро Джонгранг (Храмът на прекрасната дева) и храмовете на Вишну и Брахма. Великолепно са запазени скулптурите на хиндуистките божества. Времето и изригванията на съседния вулкан Мерапи нанасят трайни поражения на храмовия комплекс Прамбанан. Въпреки това днес храмовете са възстановени в тяхното древно величие и са истински шедьоври на явайската цивилизация. Към средата на ХI в. Матарам се разделя на две княжества - Кедири и Джангала. През следващите два века княжество Кедири е преименувано в Сингасари, което при раджа Картанегара успява да обедини Ява, Южна Суматра, южната част на Малакския полуостров и о. Калимантан. Прoдължава строителството на храмове, отливат се изящни бронзови статуетки. Развива се преводната и оригинална литература, театралното изкуство, като особена популярност добива театърът на сенките "ваянг кулит". Княжество Сингасари е погълнатно от мощната империя Маджапахит.
ИМПЕРИЯТА МАДЖАПАХИТ (1293-1520 г.)
Най-мощната държава на предколониална Индонезия е империята Маджапахит. По време на император Хаям Вурук Маджапахит тя отбелязва завидно икономическо и културно развитие и има активни връзки с Индия, Китай и Средния Изток. Смята се за златния век на средновековна Индонезия.
По времето на император Кубилай хан, внук на Чингис хан, Китай настоява Маджапахит да се признае за васал и да плаща данък на Небесната империя. След като получава категоричен отказ, Китай изпраща две наказателни експедиции на Ява, които не постигат желания успех. Това е последният опит на Китайската империя да наложи своето влияние върху Индонезийския архипелаг. Столицата на Маджапахит се е намирала до днешното селище Травулан. Днес се провеждат археологически разкопки, които дават богат материал за живота в империята. Голям напредък в Маджапахит отбелязва градоустройството. Строят се и нови храмови комплекси. Богатите скулптурни находки свидетелстват за нов етап в развитието на изкуството. Намерени са великолепни произведения от теракота.
ПРОНИКВАНЕ НА ИСЛЯМА В ИНДОНЕЗИЙСКИЯ АРХИПЕЛАГ
От XIV в. започва проникването на исляма по островите на архипелага. Носители на новата религия от Близкия изток са арабски и индийски търговци. Първоначално ислямът се разпространява по мирен път, но след създаването на първия ислямски султанат на Западна Ява се водят множество битки със съседните хиндуистки княжества. В края на XVI в. империя Маджапахит се разпада и на нейно място възникват редица мюсюлмански княжества. Към 1575 г. завършва обединението на тези княжества в новата ислямска държава Матарам. Пред опасността от ислямизиране управляващата династия на Маджапахит взема мъдрото решение да се пресели на о. Бали, за да запази своята хиндуистка самобитност. Така се стига до уникалната балийска религия "хинду-Бали" и балийската култура.
НАЧАЛО НА КОЛОНИАЛНИЯ ПЕРИОД
По време на великите географски открития първи в Индонезия идват португалците. През 1511 г. те превземат п-в Малака и редица Молукски острови, които символично наричат Острови на подправките. През 1521 г. на островите пристига испанската експедиция на Магелан. Холандия, която разполага със силна морска флота, към средата на XVI в. се намесва в надпреварата за Островите на подправките.
През 1556 г. първите холандски кораби под командването на Корнелиус Хутман акостират в оживеното пристанище Бантен на Западна Ява. Холандците са решени да извлекат максимална изгода от островите. Те натрапват неравноправни търговски договори на местните раджи и султани, като запазват тяхната власт. През 1602 г. холандското правителство решава да окаже помощ на отделните търговски фирми, търгуващи с островите. То създава Обединената източноиндийска (остиндска) компания и я поставя под протекцията на военноморската флота на кралството. Така холандците печелят конкуренцията с другите претенденти да колонизират архипелага. Военните им кораби участват в сражения с португалците в Бантам (1601 г.), Молукските острови (1605 г.) и превземат Малака (1641 г.). От 1619 г. е назначен холандски генерал-губернатор със седалище в Батавия (Джакарта), където холандците изграждат своя крепост в близост до пристанище Сунда Кълапа.
Холандците се стремят да превърнат Батавия в център на глобалната азиатска търговия. Създават плантации за производство на подправки - карамфил, индийско орехче, кардамон и др. Поради съпротивата, която срещат от местното население, започват да внасят евтина работна ръка от Мадагаскар, Бирма и Китай. Потушават с военна сила въстанията на местното население и бунтовете на китайските търговци. Към 1800 г. владенията на Остиндската компания са изкупени от холандската държава.
Френската революция и войните на Наполеон довеждат до анексирането на Холандия през 1811 г. Англия превзема Батавия и предава администрацията на Английската източноиндийска компания. По време на английското владичество са предриети опити за ликвидиране на търговията с роби и въвеждане на по-хуманна съдебна система. Индонезия отново е върната на холандците в резултат на англо-холандския договор от 1814 г.
Насилствената политика за налагане на експортни култури - кафе, захарна тръстика, индиго, тютюн и др. и тежестите на колониалния режим стават причина за избухване през 1825 г. на голямо антиколониално въстание, ръководено от принц Дипонегоро. Холандия изпраща колониални войски и след петгодишни военни действия успява да потуши въстанието. С военна сила Холандия налага своето господство в Аче, Суматра през 1904 г., а през 1914 г. е покорен и о. Бали.
НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ В ИНДОНЕЗИЯ
Началото на XX в. се характеризира с бурно развитие на националноосвободителното движение в Индонезия. Видната общественичка Раден Адженг Картини провежда активна просветителска дейност. През 1908 г. е създадена първата общонационална организация Буди Утомо. Изгражда се Съюз на ислямските търговци - "Сарекат ислам" с лява ориентация. Индийската партия начело с холандския социалдемократ Дауес Декер за първи път поставя въпроса за независимостта на Индонезия. В началото на века възникват и първите профсъюзи. Засилва се общонационалното самосъзнание на индонезийците. Изграждат се и леворадикални движения и партии.
През 1927 г. е основана Националната партия на Индонезия /НПИ/, оглавена от бъдещия президент на независима Индонезия - Сукарно.
Развитието на военните събития по време на Втората световна война вселява в сърцата на индонезийците убеждението, че идва краят на колониалното робство. През 1942 г. холандските власти капитулират пред японските въоръжени сили, които окупират Индонезия. За да привлече индонезийците на своя страна, японската пропаганда издига лозунга "Азия за азиатците". Същевременно политическите партии са забранени. През 1945 г. японското правителство е принудено да обяви, че подготвя обявяване независимостта на Индонезия, за което създава организацията "Ява Хококай". На 17 август 1945 г. Сукарно в присъствието на Мохамад Хата пред събралото се множество от верандата на своя дом обявява независимостта на Индонезия.
С подписване на споразумението в Лингаджати на 16 ноември 1946 г. са прекратени всички военни действия и на индонезийската делегация е натрапено създаването на Съединените щати на Индонезия (СЩИ). Разгорелите се отново военни действия са прекратени с посредничеството на САЩ и подписване на 17 януари 1948 г. на Ренвилско споразумение.
На 18 декември 1948 г. холандските войски нападат столицата Джогджакарта и арестуват президента Сукарно и останалите членове на правителството.
Намесата на Съвета за сигурност на ООН спира по-нататъшните военни действия и води до подписването на споразумението Рьом-Ван Ройен в Джакарта на 7 май 1949 г. След трудни преговори в Хага между индонезийската и холандската страна на 2 ноември 1949 г. е договорено създаването на СЩИ. Правителството на републиката приема този съвместен холандско-индонезийски съюз само като стъпка към обявяване на пълната независимост на страната. Западен Ириан остава владение на Холандия. На 17 август 1950 г. е прекратена дейността на СЩИ и Индонезия отново прокламира своята независимост. Правителството получава тежко наследство след изтощителната война с бившия колонизатор. Предстои решаването на много политически и икономически въпроси, от които зависи бъдещето на страната. Установена е парламентарна демокрация от западноевропейски образец. Първите парламентарни избори са проведени на 29 септември 1955 г.
Извършеното покушение срещу президента Сукарно го принуждава да обяви военно положение в страната. Забранени са двете партии - дясната религиозна партия "Машуми" и Социалистическата партия. В тази напрегната вътрешнополитическа обстановка се поставя въпросът за национализация на холандската собственост в страната като стъпка за освобождаване на Западен Ириан. Национализацията става факт през 1957 г. На 1 май 1963 г. Западен Ириан става част от Република Идонезия.
ДВИЖЕНИЕТО "30 СЕПТЕМВРИ" И "НОВИЯТ РЕД" НА ГЕН. СУХАРТО
На 30 септември 1965 г. в Джакарта е извършен опит за военен преврат от един от командирите на Гвардейския полк подполк. Унтунг и са убити седем армейски генерали. Това дава сигнал на Стратегическото командване на армията ("Кострад"), ръководено от ген. Сухарто, да предприеме контрамерки през главата на президента Сукарно, каквито армията отдавна е планирала. Използвайки своята двойствена функция, армията установява "нов ред" ("орде бару").
Ген. Сухарто не се осмелява направо да отстрани президента Сукарно. Той прибягва до издаване на укази от негово име, които преподписва. През март 1966 г. Временната консултативна народна асамблея избира ген. Сухарто за временен президент, а през март 1968 г. - за пълноправен президент на републиката с петгодишен мандат.
Външната политика на "новия ред" е ориентирана към поощряване на чуждестранните капиталовложения. Запазва се държавният сектор във водещите отрасли на икономиката - производство на петрол, газ, въглища, калай, на индустрията, плантационното стопанство и банковото дело. По предложение на Япония се създава Консорциум на страните кредитори с участието на САЩ, Япония, Холандия, Франция, ФРГ, Англия, Италия, Австралия и наблюдатели от Канада, Нова Зеландия и Швейцария. Въпреки огромните задължения на страната Индонезия получава нови кредити, което й позволява да приеме динамична стратегия за развитие и днес да разполага с мощна икономика. С право е наречена един от новите азиатски тигри. Страната произвежда и изнася самолети и хеликоптери, автомобили, компютри, кораби, машини, химически торове и др.
Във външната си политика Индонезия прекратява конфронтацията с Малайзия. Тя е активен член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, чийто Секретариат се намира в Джакарта. Придържа се към политиката на необвързаност и неприсъединяване към военни блокове.
През 1998 г. в Индонезия бяха проведени общи парламентарни избори с наблюдатели от Европейския съюз, в които президентът Сухарто бе принуден да признае своето поражение. За президент бе избрана дъщерята на първия президент на Индонезия Сукарно - Мегавати Сукарнопутри - ръководителка на Демократичната партия на борбата. През последните години в Индонезия е избрано ново законодателно тяло - Съвет на регионалните представители, в състав от 128 депутати. Понастоящем президент на Република Индонезия е Сусило Бамбанг Юдойоно.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
