 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.4, година XVII, 2010г. |
|
"Живеем с надеждата, че в стремежа си да се обнови Южна Африка ще стане един микрокосмос на новия свят, който се бори да се роди"
Нелсън Мандела, на церемонията по връчването на Нобелова награда за мир, 1993 г.
Нелсън Мандела е сред най-отявлените борци срещу системата на апартейд1 в Южна Африка. За дейността си през 1993 г. получава Нобелова награда за мир заедно с Фредерик де Клерк (президент на Южна Африка от 1989 до 1994 г.) "за работата им за мирното преустановяване на режима на апартейд и за поставяне на основите на нова демократична Южна Африка."
Нелсън Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в малкото селце Мвезо, Южна Африка. Той е син на вожда Гадла Хенри Мпхаканисва и правнук на Нгубенгука, велик крал на народа тембу, който умира през 1832 г., още преди британската окупация. Рожденото име на Нелсън Мандела е Ролихлахла, а кланът на семейството му, Мадиба, се счита за детрониран кралски род. Възпитанието на Мандела е съответстващо на тази благородническа кръв и след смъртта на баща му за неговото образование се грижи владетелят на тембу.
Мнозина изследователи на живота и дейността на Мандела считат, че основата на неговия универсален поглед върху света и хората, както и увереността му се дължат преди всичко на разнообразното му образование. Самият той изтъква ролята на образованието в живота си, както и значимостта на образованието за благоденствието на човечеството като цяло. Обучението за живота, което получава, започва от традициите на народа тембу и завършва с годините, прекарани в затвора.
Майка му Носекени Фани е силно вярваща християнка и го изпраща в мисионерско начално училище, където той получава английското име Нелсън. Учи в изцяло английска гимназия, по-късно и в колеж и университет, където следва право.
Първоначално съпротивата на Нелсън Мандела срещу расистките закони е вдъхновена от идеите на Ганди за противопоставяне без насилие. Мандела се включва в Африканския национален конгрес (АНК) и през 1944 г. активно се присъединява към борбата срещу управляващата Национална партия и политиката на апартейд, която тя води след 1948 г. През 1952 г. оглавява кампанията за противопоставяне на расистките закони. През 1956 г. е включен в списъка на обвинените в държавна измяна и е арестуван. От 1960 г. е в нелегалност, тъй като АНК е забранен. Мандела защитава идеята за създаване на въоръжено крило на движението и година по-късно става негов предводител. Арестуван е отново през 1962 г., две години по-късно получава доживотна присъда.
Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робен, още 6 - в затвор в Кейптаун, а последните 2-3 години е прекарал под домашен арест в къщата на един от пазачите на затвора, където му било разрешавано да приема всякакви посетители, включително съпартийците му от АНК. Затворът на о. Робен се превръща в своеобразен университет за затворниците. Те работели на открито в отдалечена каменоломна, където, когато оставали сами, се обучавали един друг на нещата, които знаели, и обменяли мнения и възгледи.
По време на престоя на Мандела в затвора по целия свят се води активна кампания за освобождаването му. Популярността му непрекъснато нараства и е повсеместно признат за най-значимия чернокож лидер в Южна Африка. Мандела се превръща в мощен символ на съпротивата, докато движението против апартейда набира сила. През 1985 г. лидерът получава предложение от тогавашния президент Питер Бота да бъде освободен, ако се откаже от политическите си възгледи и от каузата си, но отказва.
На 11 февруари 1990 г. е освободен от президента Фредерик де Клерк, който постепенно премахва системата на апартейд и демократизира страната. АНК е разрешена отново и през 1991 г. Нелсън Мандела става негов президент. През септември същата година подписва споразумение за мир с властите от името на АНК. След 2 годишни политически партийни преговори се постига ново политическо споразумение, въвежда се правото на гласуване за всички и провеждането на демократични избори според нова конституция. През 1994 г. става първият чернокож президент на Южна Африка в първите общи избори, проведени с участието на чернокожото население.
След президентските избори фигурата на Мандела е обгърната с още повече обществено внимание от цял свят, като самият той осъзнава смисъла на успеха си и въпреки това запазва скромността си. В периода 1952-1990 г. е имал три публични изяви.
Символ на управлението на Нелсън Мандела е многообразието от влияния - източно и западно, европейско, азиатско и африканско. Тази еклектика се вписва идеално в разнородността на самата Южна Африка с културното и етническото й разнообразие.
Резултатът от това е т. нар. Нация на дъгата, както архиепископ Дезмънд Туту нарича южноафриканското общество след края на апартейда. Първото демократично правителство на Мандела е най-мултиетническото в цялата история на държавата. Защото Мандела се бори за равенство, а не за връщане на Южна Африка на африканците. Сред министрите в кабинета му има бели, черни, индийци, "цветнокожи", мюсюлмани, християни, комунисти, либерали, консерватори. По мнението на историци такова правителство не е съществувало нито в Африка, нито където и да било другаде.
Новоподписаната конституция на страната (1996 г.) е сред най-модерните и прогресивни по отношение на защитата на човешките права. Закон за правата поставя извън закона всички възможни основания за дискриминация (на основата на раса, пол, бременност, семеен статус, етнически или социален произход, цвят, сексуална ориентация, възраст, инвалидност, религия, убеждения, съвест, култура, език или род).
Многократно е отбелязвана липсата на злоба и желание за отмъщение на Мандела след освобождаването му. Самият той заявява, че може би е щял да изпитва злоба, ако не е имал работа, която да върши. И добавя, че ако всички, които са направили големи жертви в името на справедливостта, можеха да видят, че това не е било напразно, това би било достатъчно да изпъдят злобата от сърцата им.
Нелсън Мандела винаги се е противопоставял на това неща и места да бъдат кръщавани на него. Изключенията са много малко и са училища и образователни институции. От голямо значение е една институция, която е доказателство за грижата му за бъдещите поколения - детският фонд "Нелсън Мандела", основан, когато като президент Мандела публично обеща да внася в него една трета от заплатата си за пет години.
Когато през 1993 г. заедно с Фредерик де Клерк получава Нобелова награда за мир, на церемонията по връчването той казва: "Стоим тук днес като нищо друго освен представители на милиони наши сънародници, които дръзнаха да въстанат срещу една социална система, чиято основна същност е войната, насилието, расизмът, потисничеството, репресиите и обедняването на един цял народ". Отношението на Мандела към Де Клерк е на дълбоко уважение: "Той имаше смелостта да признае, че е била направена ужасна грешка по отношение на нашата страна и нашия народ с налагането на системата на апартейд. Той имаше нужния поглед в бъдещето, за да разбере и приеме, че всички хора в Южна Африка чрез преговори и като равноправни участници в процеса трябва заедно да определят какво искат да правят с бъдещето си".
През 1999 г. се оттегля от управлението след един президентски мандат, а през 2004 г. обявява оттеглянето си от публичния живот. През 2001 г. му поставят диагноза рак на простатата, но той успява да се възстанови.
Нелсън Мандела е автор на книги, сред които "Няма лек път към свободата" (1965), "Готов съм да умра" (1972), автобиографичната "Дългият път към свободата" (1994). През 2004 г. зоологът Брент Е. Хедриксън кръщава вид южноафрикански домашен паяк Stasimopus mandelai в чест на лидера. На живота и дейността му са посветени редица документални и игрални филми, книги, песни. През 1985 г. Стиви Уондър посвещава наградата си "Оскар" за песента "Обаждам се да ти кажа, че те обичам" на Нелсън Мандела, поради което музиката на певеца е забранена за излъчване в ЮАР.
През 2010 г. за първи път беше честван обявеният от ООН Международен ден на Нелсън Мандела на 18 юли. Денят е призив всеки индивид да поеме отговорността да направи света едно по-добро място, стъпка по стъпка, като отдели 67 минути за това да направи нещо за другите в чест на Нелсън Мандела и посвещаването му на 67 години от живота му за защитата на социалната справедливост.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
