 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.11, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
5 години след присъединяването на Кипър към ЕС
Йоргос Василиу, президент на Република Кипър (1988-1993), ръководител на групата за преговори за присъединяване на Кипър към ЕС (1998-2003) |
|
|
| |
|
Отношенията между Кипър и Европейския съюз датират от 1972 г., когато Република Кипър подписва Споразумение за асоцииране с Европейската икономическа общност (ЕИО). Тези отношения се развиват постепенно, въпреки тежките условия, възникнали след турската окупация от 1974 г. и окупацията на голяма част от кипърската държава, което довежда до забавяне на подписването на Споразумението за Митнически съюз с ЕИО (1987). До края на 80-те години отношенията Кипър - ЕИО имат основно търговски характер. След подаването на молба за членство през 1990 г. европейският път на Кипър постепенно се разгръща и е положен на стабилни основи, за да бъде днес върховен политически избор на правителството, на цялото политическо ръководство и целия народ. Целта на присъединяването представлява най-надеждната перспектива за гарантиране на едно мирно бъдеще за народа на Кипър в условия на сигурност и благоденствие.
Политиката на присъединяване е водена методично, в рамките на по-широкомащабните планове на ЕС за следващото разширяване. Членството на Кипър в ЕС е част от общите стремежи на ЕС за засилване на средиземноморското измерение и укрепване на условията на стабилност, сигурност и сътрудничество в региона.
Някои исторически пунктове в хода на този процес са:
- 1973 г. - Споразумение за асоцииране
- 1987 г. - Митнически съюз
- 1990 г. - Подаване на молба за членство
- 1993 г. - Заключение на Комисията на Европейската общност
- 1994 г. - Решение на Европейския съвет от Корфу
- Решението от 6 март 1995 г.
- Март 1998 г. - Стартиране на преговорите за присъединяване
- Декември 1999 г. - Решение на Европейския съвет от Хелзинки
- Декември 2002 г. - Решение на Европейския съвет от Копенхаген
- 9 април 2003 г. - Европейският парламент приема присъединяването на Кипър към ЕС с 507 гласа за, 29 - против и 26 - въздържали се
- 16 април 2003 г. - президентът на републиката г-н Тасос Пападопулос подписва в Атина договор за присъединяване на Кипър към ЕС. Договорът е подписан и от лидерите на останалите девет държави, кандидатки за членство, а именно - Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. Става въпрос за петото и най-голямо разширяване в историята на ЕС. Предишното се състя през 1995 г., когато към Общността се присъединяват Австрия, Швеция и Финландия.
- 1 май 2004 г. - Кипър е официално приет в Европейския съюз.
На 1 май 2009 г. се навършиха пет години от присъединяването на Кипър към ЕС
Когато подадохме молба за членство през 1990 г., а и по-късно, когато започнаха преговорите през 1998 г., малцина бяха онези, които вярваха, че ще успеем в това усилие и че Кипър ще бъде приет в Европа, без това да бъде предшествано от разрешаване на кипърския въпрос. И все пак целта за членството успя.
Успя, защото ние убедихме нашите партньори, че въпреки настойчивите ни, усилени и непрестанни опити не сме постигнали разрешаване на кипърския въпрос и повторното обединение на нашата родина поради негативната позиция на турската страна. Признаването на тази истина от страна на Европейския съюз, общата стратегия Атина - Никозия и неуморните усилия на гръцкия министър-председател г-н Симитис, както и тези на незабравимия Янос Кранидиотис, в крайна сметка доведоха до историческото решение на срещата на Европейския съвет в Хелзинки през 1999 г., че разрешаването на кипърския въпрос няма да бъде предпоставка за включването на Кипър, наред със съгласието за започване на присъединителни преговори за Турция.
Същевременно благодарение на искрените усилия за постигане на решение в самия Кипър бе положено огромно усилие за постигане на хармонизиране с правилата и нормите на правото на ЕС, както и да убедим Европа, че Кипър е бил в състояние да посрещне европейското предизвикателство и да стане активен член на Общността. Днес сигурно малцина си спомнят колко голямо усилие и тежка работа бяха необходими от страна на много министерства, на Бюрото по планиране, на Юридическата служба и на Камарата на представителите, за да успее Кипър да бъде непрекъснато на преден план и пръв сред десетте страни, кандидатки за членство, да успее да завърши целия ход на преговори и хармонизиране. Относно това е достатъчно само да споменем, че бяха необходими общо 1080 нови законодателни разпоредби и изменения на закони, за да може Кипър да се адаптира към достиженията на общоевропейското право.
Кои са основните ползи от нашето присъединяване към Съюза?
Според нас най-значимата полза е фактът, че сега можем да се чувстваме в безопасност. И превратът, и нахлуването не биха могли да се случат, ако Кипър тогава беше страна, членка на ЕС. Членството в ЕС представлява най-добрата гаранция за сигурност спрямо каквито и да било чужди претенции, както и за пълното зачитане на човешките права вътре в страната.
Днес светът е изправен пред редица предизвикателства и опасности. Като се започне от последната опасност от новия вирус на свинския грип до икономическата криза, енергийния проблем, климатичните промени, проблемите на миграцията и прочее, и прочее. Сигурно е, че на всички тези предизвикателства малък Кипър не би могъл в никакъв случай да отговори решително, докато сега в рамките на обединена Европа той се справя с тях много по-резултатно.
Присъединяването ни впоследствие към еврозоната ни даде сигурността на общата валута - еврото, която при икономическата криза, която преживяваме, не само не загуби от стойността си, а дори укрепна. За разлика от повечето европейски страни, които не бяха в състояние или не искаха да влязат в еврозоната и се озоваха в много трудно положение с обезценяване на тяхната валута, инфлация и задълбочаване на икономическата криза.
Характерно е, че в Исландия, която някога се представяше като малко чудо, настъпи срив след кризата и сега тя очаква, че ще бъде приета в ЕС, за да може да постави икономиката си върху правилни основи.
През последните пет години след присъединяването кипърската икономика не само не изостана, както мнозина се опасяваха, а напротив, отбеляза много положителни темпове на развитие, едни от най-високите в Европа. Не само че не се появи безработица, а напротив, сблъскахме се със сериозен недостиг на работна сила, който до голяма степен и без утежняващи процедури бе задоволен от граждани на Съюза.
В областта на социалната кохезия, образованието и културата, въпреки загрижеността, която бе изразена, бележим значителен напредък, а има и възможности за по-нататъшно развитие.
Отново обединен Кипър в рамките на Европейския съюз не само се сдобива със сигурност, но и с функционалност, ще гарантира както общностните, така и индивидуалните права, а специални грижи ще бъдат полагани за изравняване нивото на развитие между двете общности.
Поради тези причини Европейският съюз представлява средоточие на общите въжделения и очаквания на кипърските гърци и кипърските турци. Кипърските турци знаят, че единствено с разрешаване на кипърския въпрос ще могат да се сдобият с всички шансове и преимущества, които Европейският съюз предоставя. Няма съмнение, че с постигането на решение мястото и авторитетът на Кипър в ЕС ще се издигнат на ново ниво и възможностите ни ще се умножат. Кипър ще придобие открояваща се роля и във външната, и в средиземноморската политика на Съюза.
Самият Европейски съюз е заинтересован и очаква, че ние ще положим всички усилия в посока намиране на решение. И нека не забравяме, че реципрочността и благонадеждността са били и продължават да бъдат основни ценности на европейското обединяване.
Приключвайки, искам да подчертая, че ЕС ни предложи много, но има да ни предложи още повече след обединяването на нашата родина. Днешната ситуация създава аномалии и проблеми и това със сигурност не може да продължава до безкрайност. Поради тази и поради много други причини се надяваме, че трудната борба, с която се е нагърбил президентът Христофиас, ще доведе до решение. Наш дълг е да го подкрепим с всички сили.
|
|
5 май 2009 г.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
