 |
|
| КУЛТУРА |
стр.43, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Сладко и нагарчащо островно ухание |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Роденият в Британска Индия Лорънс Даръл (1912-1990) е английски романист, поет, драматург и автор на пътеписи, макар че самият той се е съпротивлявал срещу британската си принадлежност и е предпочитал да бъде смятан за космополит. Най-известното му произведение е тетралогията романи "Александрийски квартет", разказваща едни и същи събития през погледа на четирима различни герои.
Тъй като се чувствал нещастен на стария "Албион", който той нарича "Пудинговия остров", през 1935 г. Даръл убеждава майка си, съпругата си и останалата част от семейството си (включително брат си Джералд Даръл, известен като защитник на дивата природа и популярен автор) да се преселят на гръцкия остров Корфу (Керкира), където биха могли да живеят по-икономично и да избягат както от английския климат, така и от затъпяващата английска култура, определяни от Л. Даръл като "английската смърт". Семейният им дом там е паметно описан от Джералд Даръл в "Моето семейство и други животни". След избухването на Втората световна война майката на Лорънс Даръл и останалите й деца се прибират в Англия, а Лорънс и съпругата му Нанси остават на Корфу до 1940 г. След окупирането на Гърция от хитлеристка Германия те се изтеглят през Крит към Египет. Там той работи като пресаташе към британското посолство в Кайро и Александрия. Втората му съпруга Ивет Коен става прототип на образа на Джъстин от "Александрийски квартет". От май 1945 до април 1947 г. живее на остров Родос. През 1947 г. е назначен за директор на Британския съвет в Кордоба, Аржентина, а в периода 1948-1952 г. получава назначение в британското посолство в Белград. През 1952 г. купува къща на остров Кипър, където отначало преподава английски в Общокипърската гимназия, а по-късно работи за английското правителство в годините на движението за Еносис (обединяване) с Гърция. Престоят му в Кипър е тема на книгата му "Горчиви лимони", удостоена с литературната награда "Дъф Купър" през 1957 г .
В книгата си "Размишления върху една морска Афродита", посветена на Родос, Лорънс Даръл пише за едно некласифицирано от медицинската наука заболяване, наречено "islomania" - рядко, но не непознато встрастяване в островния пейзаж. От него страдат хора, които намират за неустоими островите и островната култура. Според него тези "исломаниаци" са преки потомци на жителите на Атлантида и към този блажен материк те подсъзнателно се стремят чрез островния си живот. "Горчиви лимони" също представлява летопис на "исломания"-та на Даръл, като обект на неговата страст е третият по големина остров в Средиземно море.
Добрият пътепис никога не се измерва с географските разстояния, изминати по картата, а с прекосяването на културни граници и проникването в различни манталитети. В "Горчиви лимони" Даръл майсторски съчетава литературна фикция и документалистика, населена с образите на неговите приятели и съседи - гърци, турци и британци от последните години на британското колониално управление в Кипър, като чрез тях читателят бива въвлечен пълнокръвно в неговия упадък, в предчувствието за неговия край.
Сюжетната линия се завърта около перипетиите на Даръл покрай закупуването на къща в красивото селце Белапаис в северната част на острова, кацнало на хълмовете над пристанищния град Кирения: Гледката през прозореца с островърхата готическа арка е очарователна: "Ако седеше в леглото, малката ми дъщеря можеше да съзерцава турския бряг отсреща и да види форта на Кирения, рамкирани като акварелна рисунка". Брат му Джералд също се появява в постегната къща в Белапаис, за да я превърне, както обичайно, в менажерия.
Красноречиво е и описанието на селото и средновековното абатство, дадено от английския историк и пътешественик Хепъурт Диксън в книгата му "Британски Кипър" (1887): "Кацнало на планинския склон, с терасирани скатове, спускащи се надолу към градините на Кирения и през морето към Адана, към долините и пасищата на Булгар-даг, разположението му е не по-малко красиво и уединено, отколкото самото то. Името му е "Peace". Сгушено в горите високо над пристанището, неговите англо-нормандски строители са го нарекли Конвент на мира (Peace), Bella Paix; красиво и успокояващо име, преиначено от кипърците на Bellapaese. Тук в продължение на векове са намирали покой галантни западни мъже и благочестиви западни жени".
За абатството Даръл пише: "Бях подготвен за нещо красиво и вече знаех, че руините му бяха едни от най-прекрасните готически останки в Леванта, но не бях подготвен за секващото дъха вписване в малкото селце, което го заобикаляше и го къташе в пазвата си върху планинския склон".
Красивият и все още мирен остров е лирично описан, повдигнато е булото на една древна цивилизация. От характерологичното разнообразие на неговите обитатели - селяни, поети и интелектуалци, линията преминава през ескалиращите хаос и насилие на борбата за национална независимост, които завихрят и новодошлите. Действието е сгъстено и се развива около метафоричното "Дърво на мързелуването", пуснало дълбоки корени на селския площад в Белапаис. Повече от тотем, то е геокосмическата сила, около която се върти целият свят на неговите обитатели. Под него местните хора се наслаждават на "изкуството да вършиш колкото е възможно по-малко", а маслиненият оттенък на сбърчените им лица почти се слива с неговите клони и корени. Обрисувано е съжителството на двете общности, споделящи една и съща земя, макар и с усещането, че то няма да продължи вечно. Даръл наблюдава приливите и отливите на историята, политиката и имперските интереси, разбиващи се в него, като с проницателност, чувство за хумор и изящен език филтрира този сложен лабиринт в литературно-документални образи.
Авторът бързо проумява, че историческият ключ към разгадаването на древната култура на острова е многонационалната Византийска империя, сляла в относително мирно ежедневие неговите обитатели, моделирани от пейзажа и климата. В продължение на хилядолетия не една колонизаторска вълна се е разбивала в тази островна скала, оставяйки само бледа асимилирана диря на повърхността му, запазвайки националните отлики в характерите на основните протагонисти - турци и гърци. При сключването на сделки "турчинът се точи като мед от лъжица" - неусетно и без усилие, но никога безцелно, а на гърците господ е дал дара на изкусността и притворността. Даръл притежава умението да откроява национални характери, без да прибягва до стереотипи, а поезията го снабдява с техники и литературни сечива, придаващи лиричен тон на стила му.
Даръл описва как неговите кипърски ученици по английски рецитират стиховете на Байрон със сълзи на очи, отъждествявайки го с освободител и обединител на гръцката нация, като в този факт съзира парадоксално отношение на привързаност и неприязън у кипърските гърци към техните британски господари. Англия в лицето на Байрон е отъждествявана със свободата, националното обединение, етническия интегритет, и преди всичко с модерността. Нежелаейки да се отнасят повече с тях като с деца на империята, кипърците считат, че е дошло времето да бъдат самостоятелни. В ответ британските управници се държат с обичайната некомпетентност и недоразумения, поддържащи заблудата им, че кипърците са вечни деца, може би някакви островитяни -разновидност на благородния дивак. Британският министър-председател Антъни Идън обаче има по-глобален поглед и подмолни намерения спрямо острова (Суец, Бейрут, Сирия са толкова близо), а тлеещото напрежение между гръцката и кипърската общности е умишлено раздухвано от британския интерес. Но колониалната администрация допуска една още по-съществена грешка: Кипър е част от Европа, а не от Близкия изток, променяща се, съзряла за независимост страна, по-скоро родина на високо мобилна работна сила, пръсната из Европа и Америка, а не остров със селско население. През 1956 г., когато Даръл напуска острова, атентатите на националноосвободителното движение са се превърнали в ежедневие, трагедията е на прага, в много отношения кризата в Кипър се превръща в предвестник на напрежението по-късно в Северна Ирландия, Югославия, Палестина. Преосмислен от времето, от днешна гледна точка еносисът е неизбежен, но той няма да бъде с Гърция, а както показва най-новата история - на целия остров с нова Европа, с Европейския съюз.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
