 |
|
| СВЯТ |
стр.44, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
ЗА БРАЗИЛИЯ /НЕ/ КАТО ЗА БРАЗИЛИЯ |
|
|
| Румен Стоянов |
|
С 8,547,404 кв. км Бразилия е пета по площ страна в света. За да е по-ясно какво държавище лежи под екватора, ще упомена, че то надминава с почти 900 000 кв. км Австралия, дето е, с извинение, континент. Как в кратце да изложиш каквото и да било за тропическия исполин, без да потънеш в общоизвестности?
Лично аз съм допълнително затруднен от трикратни престои там, сборно десет години, живях в оная сложна, разнобойна, често смайваща действителност, което ме възпира от писания с по две-три странички. Ала също тъй не искам да се туля зад нея и ще дръпна чорапа откъм размера.
Между 1964 и 1985 г. на власт са военни правителства, оттогава остана обозначението “бразилско стопанско чудо”, защитавано и отхвърляно. Според мен тамошното истинско чудо е опазването на териториалната цялост. В 1822 г. Бразилия след тривековно португалско владичество обявява независимост. По него време в Испано-Америка, с края на колониализма, посредством републики, в които важна роля играят масони, биват разпокъсани обширните вицекралства и от тях пръпват множество твърде по-малки, слаби държави. За да се разбере онова, което наричам чудото с бразилската цялост, достатъчно е да припомня, че днешно Мексико има 1 972 547 кв. км. Те представляват 45 % от земите му през 1821 г., когато обявява самостоятелност, останалите 55 %, от океан до океан, стават притежание на САЩ.
А Бразилия преодолява всички опити да й бъде приложена чрез лъжерепубликански хватки такава раздробена участ и опазва своята територия, даже я увеличава.
Не че липсват домогвания към отцепничество, но всички те завършват без успех. За да не голословя: ако бе победил примерно Бунтът на парцаливите, всъщност десетилетната война (1835-1845), в която Гарибалди се бие против самодържавието, щеше да бъде отделен поне Рио Гранде до Сул, най-южният щат.
Дори през деветдесетте години на XX в. бе сторен мъртвороден напън да бъде пръкната някаква Република на папата, сякаш провалът да потвърди устойчивостта на въпросното бразилско чудо. Следосвобожденското разширяване на Бразилия е четирикратно действие, приключило в 1904 г. Най-големи заслуги тук са на външния министър (1902-1912) Рио Бранко. Благодарение на водената от него дипломация страната придобива близо 800 000 кв. км без пушка да пукне. Главната причина да бъде избегнат разпадът на Бразилия е монархията (1822-1889), чийто двама императори не допускат попълзновения срещу единството й.
Континенталността на Бразилия е първостепенен фактор в нейното стопанско, историческо, политическо и културно развитие, заставящ я да живее по начин, неотменимо съобразен с тази отлика, и то личи в какво ли не, от държавна стратегия и тактика до всекидневието на простолюдния човек. Град Бразилия бе издигнат сред пустошите на Високото бразилско плато като част от замисъла да бъдат свързани (помежду им и с побрежието) грамадни вътрешности из страната, които стояха и още стоят неоползотворени. Когато отидох за първи път там през 1972 г., той бе на дванадесет години. Впоследствие бе обявен за паметник на световното културно общонаследие. Но е паметник и на бразилската континенталност, ако ще и на бразилската самоколонизация. В началото на XVI в. иберийци почват колонизация от атлантическия бряг. След половин хилядолетие тя продължава в същата посока, към сърцевината на материка, и няма изгледи за скорошно приключване, все заради необятността, принуждаваща да бъдат влагани милиарди за усвояване на собствената земя. Бразилия все още не може да овладее териториалните си дадености, което я заставя да живее обърната много повече към себе си, отколкото към света, защото непомерната й огромност изисква и поглъща невероятни средства от всякакъв вид. Тази, нека я наречем самовглъбеност, обяснява между другото как тъй дори когато бе (мимо своите крещящи социални различия) сред първите десет национални стопанства, тя е далеч-далеч по-неизвестна спрямо отстъпващи й на това поприще държави. Пак между другото, Бразилия не разполага с външнопропагандна машина, съответстваща на действителната й растяща международна тежест, поради което по чужбини бива отъждествявана едва ли не с футбол и карнавал. Затуй предполагам, че доста хора ще да са били твърде учудени от желанието на Бразилия, впрочем съвсем основателно, да стане постоянен член на Съвета за сигурност.
Дума да не става, Бразилия е футбол и карнавал и в това няма нищо лошо, по-добре да гоним коженото кълбо и неистово да пеем и танцуваме, отколкото да хвърляме обеднен уран - лошото е ако зад дървото не виждаш гората. А бразилската гора крие безброй изненади. Примерно колцина знаят, че ония ритнитопковци и безумни карнаваладжии произвеждат самолети за средни разстояния на такова техническо равнище и при такива цени, с които инородни съперници не могат да се преборят?
Но да не криввам от оповестеното - континенталността. Заради нея Бразилия има и ред нефутболни първенства, ще приведа няколко. В португалски времена роботърговци й докарват африканци, чието количество изследвачи определят от 3,5 до 13,5 милиона - обикновено се приема средно аритметичното им число.
Потомците на ония нещастници днес нареждат своето отечество на второ място сред чернокожите народи (първа е Нигерия с над 120 милиона) и в тяхната съвкупност Бразилия заема челно място. Тя е страната с най-многолюдно католическо население, което й придава особено важно място в християнската общност и надеждата един ден на папския престол да седне бразилец съвсем не е безпочвена. Без континенталността тропическият великан не би бил обдарен с най-голямото биоразнообразие, растително и животинско, на планетата, главно в Амазония, което отрежда на Бразилия върховна отговорност в разумното съхраняване на това световно благо. Всевъзможни изделия, които ненаситната лекарствена промишленост бълва едно през друго най-вече за да ограбва милиарди потребители, не са нищо друго освен вредни химически заместители на цярове, твърде често тайно извличани, разбирай крадени, от бразилски естествени източници, за което страната притежателка вина няма, напротив, тя е ощетена.
Все поради континенталността, която поражда изключителна геополитическа значимост, на Бразилия се пада съществен, челен дял в стремежа на човечеството към разумна уравновесеност в многополюсна общност.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
