 |
|
| СВЯТ |
стр.45, бр.4, година XII, 2005г. |
|
|
Моята Европа: Седемте чудеса на Швеция, или миналото лято в петък... |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
Остров Готланд. В продължение на векове ветровете и морските вълни са ваяли тези причудливи форми. |
На отпътуване от Готланд (име-символ - Божия земя) поглеждам в обратното огледало и в очите ми се отразява Швеция. Такава, каквато си я представях някога (нали миналото лято по тези земи беше в... петък) и такава, каквато я нося всеки път. На тръгване. И преди връщане... Защото както никъде другаде в Европа, може би тук, като в някаква ласкава амалгама, географията се докосва до историята, и това без съмнение е едно от онези седем чудеса, тръгнали от древността, които всеки според Вилхелм Бон Хумболд (този невероятен немски пътешественик и изключителен човек) трябва да открие във всяка страна и да ги носи със себе си. През времето и пространството...
Точно тези, моите седем чудеса, още щом стъпя в Хелсинбор, току до границата с Дания, на първото парче шведска земя, възкръсват в очите ми. И аз тръгвам да ги търся ужасен, че нещо може да се е променило... Но в Швеция, за разлика от България, рядко нещо се променя и това стопля очите ми повече от чаша водка “Абсолют”, изпита тайно и полека в Gustav (Adolfs) Torg - старинната част на Стокхолм край Централния канал (всъщност кристално сребърна река), свързващ фиорда на Балтийско море с езерото Меларен. Там, където е роден един от най-удивителните европейски градове.
ГЕОГРАФИЯТА
Тя е безспорно първото чудо. Още каменният гръбнак на полуострова (дълъг 1700 км), гранитният масив, издигащ се от дълбините на океана и губещ се в облаците и дал му името си, придава особен вкус и цвят на пейзажа. Това неповторимо образувание, което нито е планинска верига като Алпите, нито планински гребен като Кавказ (двете най-високи европейски планини), има свой собствен живот. Продължаващ като някакава опияняваща лудост от пространството на мрачния нос Нордкап на север до Скагераг на юг, където като че ли иска да се блъсне в континентална Европа. После - фиордите - тесните и необикновено дълги заливи, обградени от неизмерно високи скали. Тундрата с торфените блата, с лопатарите (животното - символ на полуострова) или мъховата яребица - бяла зиме, ръждивочервена през лятото, искаща сякаш да ни каже колко красив и различен може да бъде животът. И светът... Ами Скуга, Северната гора на Швеция, този хаос от скали и пустиня (горска, разбира се), в която пътеките тръгват за никъде, а в лабиринта и до днес старите скаги (жителите на този удивителен свят) още строят жилища за троловете. И където все още царства Скугфру - тайнствената жена на Скуга... Ако много те е страх, можеш да избягаш чак до Готланд или Йоланд, защото така казват старите шведи, че от малките парчета красива земя - островите, можеш да видиш най-добре Швеция. И тази красива география, неповторима като измерение, се е отразила по необикновен начин в историята.
ИСТОРИЯТАЯ
Ако тя има родно място, то това без съмнение е Далария - късчето земя, родило свободна и независима Швеция, така както кантоните Швиц, Ури и Унтервалден са създали Швейцария. Но нали “свободата е истинска свобода, само когато се управлява добре...”, беше казал Бьорнсторне Бьорнсон на Кнут Хамсун - двама титани на словото. И затова най-вълнуващата страничка от историята на страната е създаването на династията, която придава цивилизованост, сигурност и стабилност и на цивилизовани, сигурни и стабилни страни като Швеция. Когато през 1792 г. шведските аристократи убиват корумпирания Густав III, а няколко години по-късно заточават в замъка “Грипсхолм” край брега на Меларен неговия умопобъркан наследник Густав IV, на престола се качва брат му Карл XIII. Но той умира внезапно (и не съвсем естествено) и тогава Шведският парламент (като нашия, но в края на XIX в.) усилено търсещ наследник на трона, се спира на Наполеоновия генерал Бернадот. Казват, че бил избран не съвсем безподкупно. Но той поставя началото на една спокойна и величествено властваща династия, докоснала се истински до истинските проблеми на страната. И в която монасите царуват, а не управляват, а управляващите - можещи в много по-голяма степен, отколкото в други страни, са в Риксдага (Парламента), състоящ се от 349 души. И така върви тази конституционна монархия още от времето на Густав Ваза през Наполеоновия генерал Бернадот до реформатора Оскар I, през високообразования доктор на Лундския университет, поет, литератор и крал (в тази последователност обичал да се назовава сам той) Оскар II, през обичния от всички Карл XV (цар Борис III - обединител на българските земи, е сравняван с него), оплакан след смъртта си от цяла Скандинавия, та чак до Карл XVI Густав днес. Но “за да разбереш политиката на тази страна, трябва да знаеш историята на Хергордите”, ми казаха една сутрин на разсъмване (бяло) в Упсала - религиозен и исторически център в Швеция. Защото ако Швеция е макрокосмосът, то в старинните чифлици и начинът им на управление през вековете се отразяват като в капка вода днешният ден и управлението на тази страна. В която всичко е на мястото си и това неизбежно води до икономиката, позната по четирите краища на света, превърнала Швеция в една от двадесетте най-развити страни. Страна, в която 20 % от заетите работят в икономиката, а само 3 % в селското стопанство. Страна, в която водещи отрасли са машиностроенето, електрониката, комуникациите. Страна, в която към вечните стари символи (като шведската стомана!) се прибавиха и нови, и различни, като козметиката... Но това е друга история. И тя (икономиката) неизбежно се докосва до културата и хората и до културата на хората.
КУЛТУРАТА И ХОРАТА
Велико начало, поставено от нормандския херцог Роланд, който закачил една скъпоструваща златна гривна на един клон и след няколко дни се върнал и си я взел. Защото била на същото място, на което била оставена. И досега (ако сте по-далеч от емигрантската вълна) можете да си оставите нещо на пътя. И да си го приберете. И досега на север можете да похапнете от храната, оставена в понякога самотните хижи и да заплатите, без никой да ви види, по определените цени. И досега на малките големи шведски гари, на малките големи шведски маси можете да се обслужите сам и сам да оставите необходимата сума. Но и това е друга история... Която, ако започва от Роланд, се докосва през вековете до титани на мисълта и словото като Кнут Хамсун - Нобелов лауреат, пренесъл по особен начин пространството през времето. Или до Нобел, оставил парите си за най-престижните световни награди.
ТУРИЗМЪТ
Ако си мислите, че посоките на туризма не се качват от Йотеборя на север, дълбоко се лъжете. Такова нещо могат да твърдят само хора, които не са се разхождали нощем (ах, белите нощи) в старинната част на Стокхолм, не са се изкачвали до прочутата кула Stadthuset, в чиято Синя стая се връчват ежегодно Нобеловите награди, не са хвърляли един поглед към Kungliga Slottet - Кралския дворец, не са пили по един дринк край невероятната църква “Storkyrkan” или около площада на площадите - Stortorset. Но не и ние, които от най-голямото пристанище на Скандинавия (и едно от най-съвършените технически в света) - Гьотеборг или Йотеборя, сме стигали до Сурсале най на север, на два часа път с елен от Полярния кръг. Опитвали сме от квартала на удоволствията - всякакви, не само “червени” - Lilla Torget в Малмьо, наслаждавали сме се на красивите езера (е не чак на всички 96 000!) в Далария, където е родена Свободна Швеция, докосвали сме се с очи и до най-европейския град Хелсинбор, и най-средновековния - Калмар, а в огледалото за обратно виждане след Йоланд или Готланд, Швеция е оставала в очите ни завинаги. И в устата, на върха на небцето дори, защото осмото чудо е шведската кухня.
ШВЕДСКАТА КУХНЯ
Тя отдавна се е превърнала в символ на стил и изисканост. Ние нито сядаме на така прочутите шведски маси, нито ставаме, когато дойдат шведите, защото нищо не може да ни отдели от една смьорес - така типичната шведска закуска, нито от гастрономически симфонии като кюфтенца от рибена кайма - кьотбулар, супата от бира йолдебрьод, заека а ла Густав Ваза, в който легендарният крал е вложил душата си. От шведската ябълкова торта или лястовичките - сладкиши, които напомнят, че понякога и лятото си отива...
Но вкусът, цветът и магията на една страна могат да останат в очите ти завинаги...
|
|
| * Текстът е част от подготвената за печат четвърта книга на автора “Моята Европа”. |
|
| горе |
|
|
|
|
