 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.8, бр.4, година XI, 2004г. |
|
| Христо Дженев
|
|
Отличен! Точно такава оценка подобава на икономиката на Беларус през последните няколко години по отношение на някои макропоказатели, а както ще стане ясно по надолу, по отношение на доста от микропоказателите и желанието на държавата за постигане на високо ниво на развитие. След разпадането на Съветския съюз, до 1995 г. страната изпада в икономическа криза. Причините за това се таят най-вече в непоследователните реформи.
Беларус има славата на една от водещите републики на СССР в икономическо отношение. Това е причина тя бързо да се възстанови и да навакса в последно време. За процъфтяването й преломът идва в средата на 90-те години на миналия век. За периода 1995-2003 г. страната показва забележителен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от средно 6 % на година. За последната от изброените - 2003 г., показателят доближава дори 7 % ръст в сравнение с предходната 2002 г. По показателя БВП на човек от населението Беларус е водеща страна в Организацията на независимите държави. Активната държавна икономическа политика на правителството е главният фактор, опосредстващ ръста на показателите. Друга причина е традиционната откритост на страната към външните пазари и търговски партньори. Анализаторите определят като важна причина също така възстановяването на междуотрасловата връзка на икономиката, с нуждите на пазарите в целия свят.
Беларус е традиционен производител на машини, някои от които се изнасят в над 100 страни. Въпреки това като всяка друга страна Беларус се нуждае от инвестиции за модернизация на производствените мощности. С редица законови промени страната приема една от най-модерните цялостни политики по отношение на поощряването на чужди инвестиции. С някои от законите чуждите инвеститори са под закрила на държавата. С други - получават държавна помощ под формата на облекчено данъчно облагане и безмитен внос. Концесионните договори пък се сключват за срок от 99 години. Разбира се, за да е привлекателна една страна или регион за чуждите инвеститори, не са достатъчни само актовете на законодателна и изпълнителна власт. Характерни за Беларус са мобилността на трудовите ресурси, транзитната ориентация на транспортната инфраструктура, техническото равнище на предприятията, отвореността на ръководителите към иновации, регламентът за защита на околната среда, стабилното общество и икономика, правителствената поддръжка, приблизително предсказуемата национална валута (доколкото може да бъде една валута такава). Административната система се отличава с ефективност и бързина, а образователната система е сравнително развита. Апетит към чуждите инвеститори предизвиква и относително ниската работна заплата, сравнена с тази в ЕС. Въпреки това в страната е съхранено високото качество на работната ръка и качеството на подготовката на специалистите.
С приетия през 2001 г. Инвестиционен кодекс на Беларус беше решен въпросът с правовата среда на инвестиционната дейност. Вследствие обемът на натрупаните чужди инвестиции достига 3,6 млрд. долара. Част от кодекса третира даването на концесии. В Беларус право да получават концесия имат чуждестранните инвеститори като израз на държавната политика за насърчаване на инвестициите, както и предприятията с държавно участие, административно-териториалните единици и дружествата с 25 % държавно и чуждестранно участие. Срокът на предоставеното право на концесия е 99 години. Това е най-дългият период за предоставяне на такова право в Европа.
В приетата Национална програма по привличане на чужди инвестиции през 2001 г. се определят и приоритетните отрасли до 2010 г. В него освен развитието на потенциала на страната за инвестиции се търси максимално подкрепа от чуждите компании в областта на техническата и технологическата модернизация на икономиката. Потребностите от чужд капитал до 2010 г. се оценяват от анализаторите на 13 млрд. долара. Към днешна дата най-крупните чужди инвестиции са реализирани в модернизацията на Беларуския автомобилен завод, газокислородният цех на металургичния комбинат в Жлобине и Мозъйрския нефтен завод.
Законодателството разрешава широки форми на чужди инвестиционни дейности в националната икономика - създаване на съвместни предприятия, закупуване на предприятия, учреждаване на предприятия - собственост на чужди компании. Те се третират освен чрез Инвестиционния кодекс, и чрез Закона за предприятията и акционерните дружества. Тези нормативни актове гарантират на чуждите инвеститори стабилна среда поне за следващите 5 години - ако по силата на даден новоприет закон условията за производството (например) на един инвеститор се влошат, то в продължение на 5 години той работи в условията на стария закон. От данъци се освобождават, веднъж на три години, чужди инвеститори с повече от 30 % участие в капитала на дружество. Същите се освобождават от мито и данък върху добавената стойност при внос на технологично оборудване за предприятието.
Както повечето страни от ЮИЕ, Беларус също върви по пътя на приватизацията, която стимулира. Процедурите са описани в Закона за раздържавяване и приватизация. Чуждите инвеститори могат да придобият имуществени права на аукцион или конкурс, да участват в уставния капитал на приватизираното предприятие, да ползват и се разпореждат с обекта на приватизация и резултатите от дейността му, да реинвестират, да търгуват и др. Законът за собствеността позволява на чуждите юридически лица да притежават производствени и други предприятия, съоръжения и тяхното имущество за осъществяване на стопанска дейност.
За привличането на повече чужди инвестиции в Беларус са създадени първоначално 4 свобдни икономически зони - Минск, Брест, Гомел-Ратон, Витебск. През 2002 г. са създадени още две комплекси зони - Могилев и Гродноинвест.
Най-перспективни отрасли за привличането на чужди инвестиции се явяват електрониката, автомобилостроенето, нефтохимическият комплекс, леката промишленост, производството на медицинското оборудване и др. Регистрираните на територията на Беларус предприятия с чуждо участие или изцяло чужд капитал са 2415 от 81 страни. Най-много са от страните Германия, Италия, Холандия, САЩ. 40 % са ориентирани в промишлеността, 21 % - в машиностроенето. Разбира се, крупните инвеститори присъстват и тук - "Мак Доналдс", "Байер", "Легрант", "Сименс", "Мулинекс", "Кока-Кола", "МАН".
Над 3 милиона трактора е произвел за малко повече от половин век емблематичният завод за селскостопанска техника в Минск. Основан е на 29 май 1946 г. и за периода от тогава до днес той се е превърнал в един от най-големите производители на селскостопанска техника. В завода работят над 20 000 души. Разработват се над 50 вида трактори, които се изнасят в повече от 60 страни. Минският тракторен завод е един от 8-те в света, които обезпечават над 90 % от пазара извън граница. През текущата година се очаква да бъдат произведени близо 30 000 трактора.
Договор за съвместно предприятие бе подписан преди години между МАН и Минския завод за автомобили. Едва ли, ако качеството на продукцията на МАЗ не беше на световно ниво, немският концерн би създал съвместно предприятие с беларуския конгломерат. МАЗ е един от най-старите заводи за автомобили в ОНД и един от най-големите. Предприятието е известно в цял свят с производството на тежкотоварни камиони. В разработките на МАЗ се използват родни и чужди съвременни технологии. Камионите се чувстват еднакво добре в пустините, тропиците, Андите и Памир. През миналата година са произведени 16 856 автомобила, 4109 различни видове ремаркета, 481 автобуса. Ръстът в производството през 2003 г. спрямо 2002 г. е над 100 %. В момента МАЗ набляга на производството на камиони, отговарящи на стандартите ЕВРО 1 и ЕВРО 2.
Друга гордост на машиностроенето в страната е Беларуският автомобилен завод. Той произвежда повече от 200 модификации на кариерен самосвал с товароподемност от 30 до 200 тона. Традиционните пазари, на които се разпространяват “БелАЗ”, са Русия (60 % от продукцията), Украйна, Казахстан, Китай, Виетнам, Турция, България.
ПО “БелАЗ” беше удостоен с наградата на международната програма "Партньорство за прогрес", а генералният директор Павел Мариев беше награден със звание "Директор на годината" и му бе връчена диплома и златен медал. Между ПО "БелАЗ", чешката фирма АLTA и Чешката експортна банка беше подписан договор за доставка на оборудване за 2-ри и 3-ти етап на реконструкцията на "БелАЗ".
Повече от 70 години производството на селскостопански машини в Беларус се свързва със завода в Гомселмаш. За този период са излезли от производство повече от 2 800 000 единици техника - от просто ремарке до самоходна енергоносеща техника, съчетаваща прекрасна производителност с високо ниво на икономическа ефективност. В продължение на десетилетия Гомселмаш е бил водещ център за разработки и голям производител на комбайни.
|
|
| горе |
|
|
|
|
