 |
|
| ВИТРИНА |
стр.42, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
ВАЛЕНТИН ЕЛИЗАРИЕВ - ТАЛАНТ И ИНТЕЛЕКТ |
|
|
| БОЯНКА АРНАУДОВА |
Постиженията на един театър винаги са рефлекторен образ на неговия ръководител. Те отразяват неговата интелектуална сила и талант, възгледите, естетиката и стила на мислене, вкуса, дори и начина му на живот. Затова не може да се отдели великолепната балетна трупа на Държавния академичен Болшой театър за опера и балет в Минск, Беларус, от личността Валентин Елизариев - творецът, който от 1973 г. до днес я моделира, ръководи, развива и утвърждава сред водещите в световното балетно изкуство.
КОЙ Е ВАЛЕНТИН ЕЛИЗАРИЕВ?
Име, прочуто отдавна в балетния свят! С постановките си, с идеи и успехи, съизмерими със световните критерии в това изкуство. Име - вече легенда и символ на силна и оригинална хореографска мисъл. Име, с което се идентифицира прочутата днес беларуска балетна трупа, редяща се до най-големите в съвременното балетно пространство (в подкрепа ще спомена само, че от 1974 г. насам е гастролирала десетки пъти в Европа и Азия, като през последното десетилетие е и в афишите на големите фестивали и оперни театри).
Валентин Елизариев е роден в Баку през 1947 г. Тук, на 12 години постъпва в хореографското училище, а от 1964 до 1967 година учи в Ленинградското държавно академично хореографско училище на името на Ваганова, след което продължава в Ленинградската държавна консерватория "Н. А. Римски-Корсаков". Предричат му голяма кариера, но тежка травма по време на репетиция пресича изпълнителските му амбиции. От една страна - лошо, но пък от друга - може би нямаше да го има хореографът Елизариев...
В балетмайсторския отдел на консерваторията учи при именития Игор Бельски. И на 26 години Елизариев става главен балетмайстор на Държавния академичен театър на Беларус. А само след броени сезони вече е една от ярките фигури в балетното изкуство на тогавашния Съветски съюз. От 1992 г. е художествен ръководител и директор на балета на Националия академичен Болшой театър на републиката, а от 1995-а професор в катедрата по хореография в Белоруската музикална академия. От средата на 80-те години на XX в. и до днес е многократно канен за участие в жури на най-престижни международни балетни конкурси. През десетилетията творческите изяви му носят и национално, и международно признание, множество титли, звания и награди. Като например Държавна награда на Република Беларус, народен артист на Беларус и народен артист на СССР, ордени "Дружба на народите", "Франциск Скарина"; почетни грамоти на Върховния съвет на БССР и на Литовска ССР; най-високата награда на Международната ассоциация за танц под егидата на ЮНЕСКО "Бенуа де ла данс", на която носители преди него са имена като Джон Ноймайер, Иржи Килиан, Ролан Пети; "Човек на годината" и носител на наградата "Златната Нефертити" (1996) за приноса му в областта на музикалното изкуство. От 2000 г. е член на Съвета на републиката на Националното събрание на Беларус. Има и академични звания от Международната славянска академия и от Петровската академия за наука и изкуство в Санкт Петербург.
КАРИЕРАТА
на Елизариев започва с едно нашумяло и привличащо най-прочутите хореографи на XX в. произведение - "Кармен сюита" (1974 г.), последвана от "Камерна сюита" - също на Родион Шчедрин. Смело и много амбициозно, защото това е времето, когато Алисия Алонсо и Мая Плисецкая танцуват тази музика зашеметяващо по целия свят. Младият балетмайстор очевидно не се смущава от факта, че най-именитите хореографи вече са направили своите версии; напротив, предизвикателно им хвърля ръкавица. През 1976-а е премиерата на "Сътворението на света" от Андрей Петров - творба, философска и алегорична, с хумор и лирика, с една дума - сложна проблематика, изискваща много опитности, фантазия, интелектуална енергия. И отново Валентин Елизариев е в стъпката на световните тенденции. Следват все по-интересни и впечатляващи с лексиката си решения на различните типове балетна драматургия - и сюжетна, и безсюжетна. Сред постановките му от този период се открояват "Спартак" на Хачатурян, "Тил Ойленшпигел" по музика на Рихард Щраус, "Адажио" върху музика на Малер. Появяват се и "неговите" образци на голямата класика: "Лешникотрошачката" и "Лебедово езеро" на Чайковски, "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, "Дон Кихот" на Минкус. Този цикъл - засега! - завършва през 2001 г., когато на сцената в Минск се представя и "Спящата красавица". Потапянето в голямата руска традиция на XIX и началото на XX в., търсенето на връзката й със съвремието, стремежът да се открият нови лостове за внасяне на елементи от модерната балетна изразност е един голям период от възходящия творчески път на Валентин Елизариев. Трябва да се отбележи, че той не е просто възстановител, пренасящ безценното знание, напротив, внимателно оглеждайки диаманта на Петипа например, Елизариев открива какво още може да се прибави, къде да се шлифоват нови ъгълчета, за да се постигне още по-голям блясък. Ето това вече е новаторско постижение. Отнася се и за нов хореографски текст, и за стремежа му да преосмисля пантомимните сцени, да търси повече съвременна изказност, за да се атакува съзнанието на зрителя от модерна позиция. Трябва да прибавим още и двете редакции на "Пролетно тайнство", където доминират метафоричността, експресията на жеста, динамиката на танцуващото тяло, и историческата фреска "Рогнеда" - мащабна национална танцова драма.
ХОРЕОГРАФЪТ ЕЛИЗАРИЕВ
използва огромните възможности на синтетичния театрално-музикален спектакъл, в който освен танца, драматургични функции се възлагат и на музиката, и на декора и костюмите, и на осветлението. Естествено, всичко това не би имало ефект, ако не са изпълнителите, които той умее да вдъхнови и да превърне в истински съавтори на неговите хореографски видения и идеи. Описват го като режисьор с фантазия, умееещ да очертае границите на образа и да даде волност на изпълнителя. Като търсещ изразността в монолога, а не в декоративността на типичните големи балетни па де дьо, търсещ симбиозата на мимиката, жеста, стъпката, ритъма, музиката. Деветдесетте години на XX в. са епохата на големия възход на Елизариев и на цялата трупа - приемани и оценявани по достойнство навсякъде. Заедно с перестройката, с обособяването на Беларус като държава, започват големите гастроли в над 30 страни по света на трупата. Самият Елизариев вече е популярна личност. Има ред постановки и зад граница, канен е в "Московския класически балет" и във Варшавската опера, в Ленинградския Кировски театър и в Истанбул, в Любляна и в Токио... Повечето от хореографските му реализации са регистрирани или филмирани на телевизионни и видеозаписи; много от тях са се превърнали в образци. От 1979 до 2003 г. Беларуската ТV периодично е заснемала неговите "Дон Кихот", "Болеро" от Равел, "Кармен-сюита", "Кармина бурана" от Карл Орф, "Лешникотрошачката", "Спартак", "Страсти" (Рогнеда) от Мдивани, произведени са и няколко филма за творческия и жизнения му път.
Малцина могат да се задържат три десетилетия в един театър, при това не просто да се числят към него, а да бъдат духът, стожерът на трупата. Елизариев, още с първите си прояви в Минския театър за опера и балет, си поставя целта да издига нивото както на отделните артисти, така и на трупата. Защото няма колектив, който да понесе едно-единствено тридесетилетно присъствие, ако то не е обусловило просперитета му, ако не му носи неспирно творчески радости и благополучие. В този смисъл Елизариев очевидно е идеалният хореограф и идеалният директор!
|
|
| горе |
|
|
|
|
