|
|
АРТ |
стр.42, бр.4, година X, 2003г. |
|
|
ЗЛАТНИТЕ ВЕКОВЕ НА МАЙОЛИКАТА |
|
|
АЛБЕРТО БЕЛУЧИ, директор на Националния музей за декоративно изкуство |
|
Изложбата представлява част от колекцията на Националната галерия за антично изкуство в Рим, която се помещава в Палацо Барберини. Колекцията от декорирана майолика е сред най-ценните заедно с венецианските стъкла. Тя представлява богат набор от стари предмети, произхождащи от най-големите центрове на италианското производство, и на Средиземноморието като цяло и включва архаични майолики от областта Лацио, майолики от XV в., област Тоскана, и такива от XVI в. на градовете Монтелупо, Дерута, Пезаро и Урбино чак до творбите от XVIIв. от Неапол и XVIIIв. от Савона и Фаенца. Ценните експонати, характеризиращи се с богата и жива полихромност, са доказателство за приемственост през вековете, за разнообразие и неповторимост на художествената култура на техническо майсторство, за изтънчена естетическа чувствителност. Основание за достатъчно удовлетворение е фактът, че тази изложба се представя за първи път в България - страна, свързана с Италия чрез богати културни връзки и дълго силно приятелство.
Италианската керамична традиция има своята златна епоха между XV и XVIII век - за период от 300 години, които започват от ранния Ренесанс и свършват с късния барок. Забележителни се керамичните произведения, при които е приложена техниката графиата, позната още на византийците. Тези съдове притежават главно вълнообразни рисунки и фигури в тон с ритмите на хуманизма. През XIV в. особено се разпространява и отличава майоликата с празнична декорация, която минава през специална баня и така получава емайлово покритие от калай, познато в Италия още от XIII в. Етимологията на термина майолика говори за родство на тази техника с подобно испано-мавританско производство, чийто изделия са стигали до Италия от остров Майорка.
Италианска майолика се работи в северните части на полуострова между Венето и Ломбардия, чак до Умбрия и Перуджа на юг. В най-важни центрове се превръщат Дерута, Губио, Фаенца, Павия, Пезаро, Урбино, Сиена, Кастели, Генуа и Савона. С годините производството се разраства и става отличителен белег на италианското занаятчийство, ценено на световно ниво. Фаенца е първият град, който произвежда художествена майолика и благодарение на това, че се изгражда като основен център за износ за Франция и други европейски страни, бележи завинаги своето име върху продуктите, познати ни като фаянс.
Във Фаенца се предпочитат цветовете синьо, жълто и зелено, а също и тъмна охра. В Сиена на почит е черното дъно при отделните керамични съдове, както и гротескни мотиви, представляващи исторически и митологични сцени. Венеция се отличава с изтънченост на линиите и загладеност на повърхностите. Обратно, малкият град Дерута от областта Умбрия произвежда керамика с народни форми и въображение. Съществуват и някои чинии от XVIII в. от Кастели, характеризиращи се със своите декоративни фигури и сини жилки на бял фон, с богатство от пейзажи и религиозни сцени. Връзката на неаполитанската керамика с испанската е несъмнена, имайки предвид присъствието за дълъг период от време на испанската династия Арагон в Неапол. Картината се допълва от експонати от Анадола с особено значение, които налагат в керамичното изкуство използването на сложни геометрични фигури и абстрактни орнаменти и ни карат да затаим дъх пред тяхното декоративно качество.
Превод със съкращения
от испански:
Борис Кацамунски
|
|
горе |
|
|
|
|