 |
|
| ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ |
стр.29, бр.4, година X, 2003г. |
|
|
КАРРАРА - СВЕТОВНА СТОЛИЦА НА МРАМОРА |
|
|
| Радослава Петрова |
 |
 |
 |
|
Колизеумът, символ на Рим, бил започнат по времето на император Веспазиан около 72 г. от н.е. и е открит като амфитеатър през 80 г. от н. е. от император Тит. Цялата външна фасада е от мрамор, както и зрителските места. |
Площадът “Свети Петър” във Ватикана |
|
В полите на планина от мрамор е разположено малкото китно градче Каррара, свидетел на сплит от феноменални явления, личности, изкуство и технология през всички епохи от своята история.
За името на града има спорове. Две са основните хипотези: едната, че произлиза от carro (кола, каруца, талига), като се има предвид колите, с които е превозван мраморът, другата, че изхожда от праримската дума kar (камък), съответно - kararia, т. е. зона на камъните. Едно е сигурно, че наименованието и животът на този град зависят и са тясно свързани с ценния минерал.
Величествената верига от планини, която под формата на перка се откъсва от северните Апенини и се издига неочаквано над Тиренско море с гъста серия от върхове, остри и възвишени в западната част на Тоскана, взема името Алпи Апуани и представлява характерен комплекс, без съмнение “единствен” по рода си.
Той е съставен от скални материали, образували се чрез седиментация в морска среда и последвала задълбочена метаморфозна дейност. Това довело до натрупване на варовици и техни производни. С това се обяснява и V-образната форма на този типичен изглед със стръмнини и дълбоки долини. Особености се наблюдават и от тектонична гледна точка, т. е. в разстояние на няколко десетки километра могат да се видят ясно откроени остатъци от три стратиграфски серии, наслоени една над друга - главна причина за генезиса на мраморния басейн, представляващ “леща” с дебелина на най-изпъкналата част от 40 м и дължина на едната страна 10 км, а на другата 20 км. Смята се, че залежът е общо около 60 км. Характеристиката на размерите го прави уникално природно явление.
Широкият добив и разпространението на мрамора съвпадат с епохата на разцвет на най-мощната империя, съществувала някога.Каррара се превръща в най-важния минерален център на Римската империя. Първоначално той е търсен като материал за паметни плочи, но постепенно намира все по-широко приложение в архитектурата, скулптурата, занаятчийството, било то функционално или декоративно. За целите на скулптурата бил оценен заради невероятните си качества - бял, чист и прозрачен, с млечни и топли оттенъци. Използвани са обаче и много други типове мрамор: със сини и сиви нишки, черен, с различна венатура (съществуват над сто вида). Мраморът се превозвал с големи кораби, наречени naves onerariae и naves lapidariae, както и по суша - по най-дългия римски път, достигащ чак до Франция, построен през II в. пр. н. е. и съществуващ до днес - Via Aemilia Scauri - Aurelia. Към всичко това може да бъде прибавен и предприемчивият и организаторски дух на местните управници, които за кратък период успяват да наложат продукта, така че да изместят конкурентите си - досегашните вносители от Гърция и Мала Азия.
Била използвана многобройна работна ръка - предимно роби, както и пособия и инструменти, включващи различни видове длета, каменарски чукове, крикове и др. Освен това римляните притежавали и сложни “машини” за повдигане и преместване на блоковете. От този период съществува и операцията лизатура, което означава “контролирано хлъзгане” на блока от каменоломната до мястото за товарене върху превозно средство. То се извършва чрез примитивно, но функционално устройство, наречено лиза - уред от две масивни дървени траверси, намазани със сапун. Група от 12 човека - лизатори, вкючително и лидера навигира каменния блок, тежащ не по-малко от 20 тона, като го прекарва по лизовия път, който е със зашеметяващ наклон. Този метод е използван почти до наши дни, до внедряването на първите камиони през 50-те, 60-те години на ХХ в.
Методите за извличането на мрамора са еволюирали през времето. До 1500 г. са ръчни - рязане чрез стоманена тел, покрита с пясък. От 1895 г. се прилага преди всичко спираловидната тел. Сега се използват триони с ножовка, която представлява жица с диамантени перли.
До началото на миналия век мраморът бил превозван от масивни каруци с четири колела с железен обков. За целта са използвали впряг от 18 чифта навързани биволи с величествени и масивни рога. Този поминък дал хляб на много хора и станал символ на града.
В началото на ХIХ в. поръчките за мрамор били увеличени значително и старите методи не били вече рентабилни. Така се стигнало до решението за построяване на железница. Оттогава обаче до нейната реализция през 1871 г. изминал почти половин век. Тя била дълга 22 км и преминавала през 15 тунела. Имала за цел да извозва мраморните блокове от басейна до равнинно място, откъдето били товарени и разпределяни. Едно сложно и грандиозно за времето си дело, особено трудоемко, имайки предвид стръмния и опасен релеф.
Мраморната железница, използвана по-малко и от век, сега е само част от декора на града - една от забележителностите на Каррара.
Мраморът на Каррара имал невероятната съдба да пътува във времето и пространството - от античността през средновековието, хуманизма, Ренесанса, барока, рококо, романтизма, неокласицизма ... стигайки до наши дни. Човек направил чудеса от този минерал. Без него днешен Рим едва ли би бил същият, нямаше да ги има Колизеума, катедралата “Свети Петър” във Ватикана, площад “Навона”, фонтана на “Треви”(където туристите хвърлят монети, за да се върнат отново), Пантеонът, площад “Венеция”, както и многобройните още знайни и незнайни арки и монументи. Няма континент, в който да не присъства парченце от каррараския мрамор, естествено в Европа той е най-много. Особено през периода на барока и рококо - епохата, характерна с изменението на пространството. Тази метаморфоза се изразява в обширна типология, градът добива ново измерение и “обзавеждане” - фонтани, арки, площади, широки помпозни стълбища, катедрали, фасади, олтари... така мраморът на Каррара започва да пътува за Франция, Испания, Русия, Полша..., и го срещаме във Версай, Бохемия, Мадрид, Санкт Петербург... Той е докосван и извайван от ръцете на анонимни артисти и занаятчии, както и от легенди в скулптурното изкуството като Микеланджело, Донателло, Бернини, Канова...
Каррара е най-големият център на планетата за добив, производство и депозит на мрамор (тук се произвежда и изнася три четвърти от световния мрамор). В Апуани от човешка гледна точка мраморът представлява основен културен и икономически елемент, а според естеството си - най-своеобразният геологическо-морфологичен материал. Определян е като най-благородния от всичко.
|
 |
 |
 |
| Някои от творбите на миналогодишното биенале |
|
|
| горе |
|
|
|
|
