 |
|
| АРТ |
стр.39, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Режисьорът Андреас Пантзис за кипърското кино |
|
|
| |
|
Андреас Пантзис
Творческа биография
Роден в Кипър, но сега живее в окупираната Фамагуста.
През 1970 г. Андреас Пантзис печели конкурс и посещава семинар за режисьори на Михаил Ром в Московския държавен институт по кинематография и курсове по драматология при Йори Любимов в театър "Таганка" и Анатоли Ефрос в "Малая броня" и за оперна режисура в Московския академичен театър. Пантзис получава стипендия на Немската служба за академичен обмен и от 1989 до 1992 г. живее в Западен Берлин. От 1979 г. работи в театъра и преподава драма в Димитровския културен център в Ларнака. Той е режисьор на пиеси от Йон-Лука Караджале, Самюъл Бекет, Лула Анагностаки, Г. Пападогеоргос, Кристофър Марлоу, Шекспир, Софокъл, Чехов, поставени в театри в Кипър, България и Румъния. Голяма част от неговите филми са носители на престижни награди от филмови фестивали. Режисира и оперни постановки. Член е на журито на различни фестивали.
Г-н Пантзис, разкажете ни за началото на вашата кариера. Променили ли са се условията на работа за режисьорите днес?
- През 80-те години, когато снимах в Кипър "Изнасилването на Афродита", нямаше нито една камера 35 мм. Внасях всичко от Гърция, не само камерата (беше една тежка - "Mitchel", която обикновено се използва в студиата), но и релсите, прожекторите, дори и генератора. Днес в Кипър има всичко освен лаборатория за проявяване на кинофилми, която за много хора не е необходима, защото всички целят да станат цифрови. През 2000 г. беше създадена Консултативната кинематографска комисия и киното се премести от Бюрото по печата и информацията, което финансираше филми, посветени на кипърския проблем, в Министерството на образованието и културата, където се третира наравно с останалите изкуства. Днес в Кипър се снимат средно по два пълнометражни филма на година и петнадесетина късометражни филми.
- Какви бяха първите ви стъпки към режисурата?
- Имах късмета да следвам в Руския държавен университет по кинематография в Москва и бях още по-голям късметлия да имам за учител най-важния преподавател по кинематография в този университет - Михаел Ром, учил Андрей Тарковски и много други. Това е режисьорът, който отбеляза пролетта на съветското кино с "9 дни от една година" и "Обикновен фашизъм". Ром почина, преди да завършим. Никой не смееше да заеме неговото място... Накрая Лев Кулиджанов посмя да замести Михаил Ром. Един добър магистър. Завърших ВГИК с игралния филм "Изстрелите, които свалиха зората, не са последните". Защото да направиш игрален филм в този университет не е лесна работа. Успял е само Андрей Михалков-Кончаловский с филма си "Куцата Ася". Той описва военната диктатура в периода 1967-1974 г. В Гърция бе отличен с две награди. През 1976 г., докато се прожектираше в демократична Гърция, беше забранен за 5 години - до 1981 г. Споменавам този филм, защото оператор беше българският ми състудент Николай Лазаров и така започнаха връзките ми с България.
- Какво се крие под името на първия ви филм, заснет в Кипър - "Изнасилването на Афродита"?
- Едно пътуване в историята - това е "Изнасилването на Афродита" - първият филм, който аз снимах в Кипър. Три години ми трябваха, за да го завърша - от 1983 до 1985 г. Причините - икономически! Филмът разказва историята на един човек, който след обявяването на независимостта в Кипър през 1960 г., емигрира в Англия, където следва и създава семейство. Бил е член на организацията ЕОКА, която се бори срещу английското колониално иго. През 1974 г. съпругата и синът му се връщат в Кипър на почивка. Случва се превратът и турската инвазия и в битките той ги изгубва. Връщането и търсенето на близките му ни дава възможност да пътуваме през годините. Това е "Изнасилването на Афродита" - пътуване в историята, за което трябваше да измисля нови кодове на разказване. Пътешествието се осъществява образно във филма и затова използвам една метонимия на пътуването, която цели да даде знание, колкото и да е горчиво то. Този филм получи 5 награди на различни фестивали и развълнува европейските филмови критици.
- Как се появи "Клането на петела"?
- Това е филм за общуването - слово, реч, разум, мълчание и тишината. Филм за водата и липсата й. За зеленото и жълтото - цветовете на изсъхналите ниви и пустинята… "Клането на петела" се снима седем години след "Изнасилването на Афродита". Това е първият филм, финансиран от European Script Fund, който впоследствие бе преименуван на MEDIA. Поради признаването на "Изнасилването на Афродита" от европейските филмови критици получих стипендия и живях в Западен Берлин. Там ме завари и падането на Берлинската стена. В Берлин намерих и първите пари за снимането на филма. Помогна ми изключително много за снимането Николай Лазаров, който беше директор "Фотографии" на филма. Осигури ми изключителни техници и цялата техника за снимките от България на много добри цени. Във филма участваха невероятни актьори: Йоргос Хорафа, Валерия Голино, Сиймор Касъл (любимият актьор на гръцко-американския режисьор Джон Кассаветис), Матиас Хабих, Димитрис Велио, Попи Авраам и още много други. Сниман е в Дубай, в Сирия и в България. Имах български сътрудници и техническото обработване стана в България - в известното студио "Бояна". Филмът разказва история за двама приятели, които емигрират, за да станат богати. История за по-добър живот. Само че по-късно възникват много въпроси като "Какво означава "по-добър живот"? Връзката с едно глухонямо момиче (В. Голино) и контактуването с нея без думи помага на Евагора (Г. Хорафа) да преосмисли живота си. "Клането на петела" спечели 11 награди на различни фестивали. Беше номиниран за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм през 1997 г., представяйки Гърция.
- Какво е посланието на филма "Обетът"?
- Посланието на "Обетът" е свързано с вярата. Не само вярата в Бог, но и вярата в човека, вярата в себе си и това, което правиш! "Обетът" беше завършен през 2001 г. отново с участието на Йоргос Хорафа и Валерия Голино. В него се разказва за един мъж, който има 5 дъщери и иска да се сдобие със син. Дава обет на Апостол Андреа и когато му се ражда син, е морално задължен да удържи на думата си - да отиде на празника на Светеца - на 30 ноември 1940 г., в манастира "Апостол Андреа" с децата си, въпреки че е започнала Втората световна война и Мусолини е нападнал Гърция. Трябва да прекоси целия Кипър пеша. Успява, но не може да изпълни съвета на баща си, който е свещеник - да пристигне при светеца чист и безгрешен. По време на пътуването си извършва всички грехове. Пристига в манастира като друг човек. Научил е много. В този филм ми помогна Българският национален филмов център и Николай Лазаров - директор "Фотографии". Озвучаването стана в София. Този филм спечели 5 награди от различни фестивали.
- Разкажете ни и за последния си проект.
- "Радост и скръб на тялото" ще бъде завършен след няколко седмици в Атина. Той е сниман в България и в Кипър. Играе отново Йоргос Хорафас и още много невероятни артисти, кипърски гърци, гърци и българи. Участва Харис Абразис, Николай Мутафчиев и Силвия Петкова - една изключителна актриса. Това е история за приятелството и предателството, за любовта и самотата. В този филм разнообразявам стила на режисурата, защото се изискват други средства. Камерата се приближава по-близо до душата. Филмът се занимава с историята на двама приятели. Действието се развива през 2002 г. Евагорас (Х. Абразис) излиза от затвора и идва в българския град Варна, за да намери приятеля си Милев (Г. Хорафас). Там среща и се влюбва в Дита (Силвия Петкова). Историята се усложнява, когато във Варна пристига офицер от Интерпол (А. Карас), който следи Евагорас, надявайки се, че ще успее да локализира и ограничи следите на Милев… Останалото ще видите на екрана, надявам се скоро, защото филмът ще бъде излъчен и в България.
|
|
| Интервю на списание "Европа 2001" |
|
| горе |
|
|
|
|
