Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ДОСИЕ	стр.11, бр.3, година XVIII, 2011г.

	Полският шанс

Д-Р ГРАЖИНА ХОРОНЖИКЕВИЧ И МАРЧИН МИКОЛАЙЧИК, отдел за промоция на търговията и инвестициите към посолството на република Полша в София

   Седемгодишното членство на Полша в ЕС доказа, че полските политици бяха прави, като още в началото на социално-политическите промени в страната през 1989 г. определиха присъединяването към ЕС като един от основните приоритети на полската външна политика. Благодарение на това решение, както и на действията, които доведоха до влизането в ЕС, Полша тръгна по пътя на динамичната модернизация. Почти на всяка крачка могат да се видят инвестиции в развитието на транспорта, модернизацията на икономиката и регионалното развитие. Насърчава се и повишаване качеството на това, което най-често е наричано "човешки капитал".

   Но едновременно с това Полша, както и другите страни, трябваше да се справи с проблеми, произтичащи от световната икономическа криза. През 2009 г. тя беше "зелен остров" на картата на Европа с растеж на икономиката от 1,7% и се справи с кризата най-добре от всички страни - членки на ЕС. Полската икономика има солидни основи за устойчиво развитие. Полша не пострада от глобалната икономическа криза - тя бе единствената страна в Европа, която избегна рецесията и се развиваше с най-бързи темпове в сравнение с останалите държави на континента. Отличното състояние на полската икономика потвърждават и резултатите, постигнати през последователните периоди на 2010 г. - през отделните тримесечия БВП на Полша нарасна реално съответно с 3,0%, 3,5%, 4,2%, и 4,4% на годишна база.

   През 2010 г. Европейската комисия отпусна за Полша допълнителни 632 млн. евро от бюджета на фондовете като награда за по-добър от прогнозирания икономически растеж, генериран особено в сферите, които Брюксел счита за приоритетни за Съюза и в които се използват европейските средства.

   Полша излезе от кризата с най-висок икономически растеж, най-добре използва европейските средства и е най-голямата "строителна площадка" в Европа. Основа на действията, които ще позволят да се изградят нови конкурентни предимства на полската икономика, ще бъдат иновативността, интелектуалният капитал и знанията. В Полша беше създаденa най-успешната в целия ЕС система за използване на европейските фондове. Като пример може да се приведе статистика, илюстрираща един рекорд: всеки ден в полската икономика се наливат повече от 68 млн. злоти европейски пари.

   До началото на април т.г. Полша похарчи повече от 73 млрд. злоти за изпълнението на програмите, финансирани с европейски средства - с 50% повече, отколкото втората в класацията Испания. Сключените договори за субсидия са на още по-голяма стойност - 235 млрд. злоти. Строят се пътища и нови пречиствателни станции. Благодарение на безпроблемно разделяните европейски субсидии полските фирми инвестират в нови технологии, развиват износа, което означава и създаване на нови работни места. Едновременно с ускореното използване на фондовете се мислеше и за максималното облекчаване на живота на бенефициентите. Беше въведена промяна в реда на изплащане на авансови плащания по субсидиите, благодарение на което фирмите в по-малка степен са принудени да ползват скъпи банкови кредити.

   Големите инвестиции в инфраструктурата, особено в строителството и модернизацията на пътищата, станаха абсолютен приоритет на полското правителство. В момента се изграждат над 1400 км магистрали и скоростни пътища, строят се и местни пътища. Едновременно с това се осъществяват други инвестиции: строят се стадиони за Европейското първенство по футбол през 2012 г. и първият полски газов терминал. Втората стъпка към енергийната независимост, на която се реши полското правителство, е поставяне началото на изграждане на ядрена електрическа централа.

   Приключвайки определянето на защитените зони от "Натура 2000", Полша доказа, че може да планира инвестициите си по начин, позволяващ те да служат на местните общности, щадейки едновременно и околната среда.

   Въпреки трудното положение на световните пазари (понякога крайно трудно), полското правителство възстанови масовата приватизация. Според изчисления на Министерството на Държавната хазна на Република Полша, считано от края на 2007 г., стойността на договорите за продажба на дружества - собственост на Държавната хазна (или част от дяловете й в тези дружества) - е над 30 млрд. евро.

   Приватизацията беше направена по начин, укрепващ позицията на варшавската фондова борса: най-големите дружества (такива като Tauron Polska Energia SA или PZU SA) бяха продадени чрез борсов дебют. От това се възползваха цели 800 хил. индивидуални инвеститори, а позицията на варшавската борса се укрепи. Днес тя е най-големият пазар в тази част на Европа. Към борсата проявяват интерес и български фирми. През август 2010 г. българското дружество "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" беше включено в алтернативната система за търговия "NewConnect". Това е първата българска фирма, която участва на борса в чужбина. Успешното излизане на "NewConnect" още повече засили интереса и по всяка вероятност броят на българските фирми в Полша ще се увеличава.

   Според изследване на мнението на предприемачите Полша е една от най-атрактивните страни за предприемане на инвестиционни действия. Високо се оценяват размерът и поглъщаемостта на полския пазар, както и привлекателната за чуждите инвеститори близост на европейския пазар. Друго важно за инвеститорите предимство е достъпът до факторите на производство на дадения пазар - материали, суровини и компоненти. Според повечето предприемачи положението в тази област способства за инвестиране на територията на Полша. Като предимство на полския пазар се изтъква и достъпът до човешките ресурси. Предприемачите гледат положително на сътрудничеството както с местната, така и с централната администрация от средно ниво, което без съмнение има значително влияние върху инвестицонния климат в Полша.

   Иновативността на икономиката зависи не само от функционирането на отделните институции, но преди всичко от начина, по който те си сътрудничат и влияят една на друга като елемент от колективна система за създаване и прилагане на знания. От значение е също така и как тези институции си сътрудничат с обкръжението си. Повечето предприятия в Полша са малки фирми, които не притежават необходимия потенциал за успешно внедряване на нови технологични решения. Следователно съществено значение както за развитието на вече съществуващите фирми, така и за създаването на иновативни предприятия има предоставянето на подходяща техническа инфраструктура и консултации и достъпът до т.нар. посевен капитал (анг. seed capital). Малките фирми се нуждаят от подкрепата на институциите от обкръжението на бизнеса като посредник при получаване на информация, трансфер на технологии и създаване на връзки с научните среди. Такива са технологичните паркове. От организационна и концептуална гледна точка те са най-развитият тип центрове за иновации и предприемачество в Полша, често съчетаващ в една структура функциите на всички останали единици. В Полша има около 20 напълно работещи технологични парка, а следващите сега започват дейността си.

   Високообразованите полски икономисти, инженери, информатици и учени са ценени и търсени служители на информационните фирми, научно-изследователските центрове и научните институти. Всяка година се увеличава броят на завършилите полски вузове, в това число и специалности, които се търсят от фирми, инвестиращи в технологично развитите браншове. През учебната 2009/2010 г. полски вузове са завършили 439 000 лица, а през 2009/2010 г. са следвали 1 900 000 студенти. Увеличава се и броят на лицата, започващи докторантура.

   ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ПОЛША

   През февруари 2011 г. Европейската комисия отново повиши прогнозата си за растежа на БВП на Полша през 2011 г. от 3,9% на 4,1%. Подобни са и прогнозите на ОИСР и Международния валутен фонд. Европейската комисия предполага, че през същия период темповете на икономическия растеж в 27-те страни - членки на ЕС, ще бъдат 1,8% на годишна база.

   Устойчив икономически растеж в Полша се очаква и през следващите години. Отчитайки високата динамика на публичните инвестиции, трябва да се очаква значително ускоряване на темповете на инвестиране като цяло. Решаващи в това отношение ще бъдат трансферът на средствата от европейските фондове и държавните разходи по изпълнение на програмата за подготовка на Европейското първенство по футбол през 2012 г.

   Това ще повлияе положително върху създаването на нови работни места във всички сектори. Наред с това се очаква намаляване на безработицата (около 10,5%) като резултат от увеличаващото се търсене на труда, както и от демографските промени. С това е свързано очакването за увеличаване на потребителското търсене през 2011 г.

   Главен фактор за икономическия растеж през този период ще бъде увеличаващото се вътрешно търсене. През първия период то ще се обуславя от високата динамика на индивидуалното потребление, а след това от брутните разходи за дълготрайни активи. През прогнозирания период външното търсене ще има отрицателен принос към БВП заради по-големия внос и по-малкия износ.

   Наблюдаваният икономически растеж ще води до увеличаване на заетостта и намаляване на броя на безработните. Предвижда се, че още през 2011 г. коефициентът на безработица ще падне под 10% и че ще намалява последователно през следващите години. Увеличаването на възнагражденията ще бъде по-високо от нивото на инфлацията, което въпреки че ще се покачва, няма да надвиши инфлационната цел на полската национална банка.

   ПОЛСКО-БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

   Полският 38-милионен пазар за реализация на продукцията е един от най-големите в Европейския съюз. Благоприятното разположение в центъра на Европа - на кръстопът между основните комуникационни коридори - позволява износ на стоки от Полша за всички европейски страни, което дава достъп до повече от половин милиард потребители. Сред основните търговски партньори на Полша са Германия, Русия, Китай, Франция, Великобритания, Италия, Унгария, Украйна, Испания и др.

   През последните години се развиваше и търговският обмен между Полша и България. Темповете на растеж на двустранната търговия между нашите страни бяха по-високи от ръста на външнотърговския оборот на Полша и България. През 2009 г. в резултат на световната икономическа криза се усети спад на оборота на международната търговия, включително между Полша и България, но през 2010 г. сме свидетели на съживяване на двустранното сътрудничество. Според данни на полското Министерство на икономиката за стокообмена през 2010 г. е отчетен растеж от 22%. През този период стокообменът е достигнал 646,5 млн. евро. За сравнение през 2009 г. той е бил 532,2 млн. евро. Стойността на износа на полски стоки за България е достигнала 395,3 млн. евро, което е 114% от стойността му през 2009 г. Българският експорт за Полша е бил 251,5 млн. евро, което означава ръст от 34% спрямо 2009 г., когато той е бил 185,2 млн. евро.

   Трябва да се отбележи, че според данни на Българската народна банка (БНБ) през 2010 г. Полша е заемала шесто място сред страните членки в статистиката за българския внос, което показва значимостта на търговския обмен с Полша и доказва конкурентоспособността на нейния износ. Експортът от Полша е бил по-голям, отколкото от страни като Великобритания, Испания или САЩ. Трябва да се отбележи, че според данни на БНБ през 2009 г. Полша е заемала осмо място в статистиката на българския износ. Българският Национален статистически институт през 2010 г. отчита, че Полша е заемала девето място в ЕС като дестинация за българския внос, докато през 2009 г. е била десета.

   Що се отнася до стоковата структура на полския износ за България през 2010 г., то водещи групи стоки са били: механични и електрически устройства - 19,5%, продукти на химическата промишленост и свързани с нея отрасли - 14,5%, готови хранителни стоки - 13%, както и животни и продукти от животински произход - 11,5%. В полския експорт за България важно място заемат преработените продукти, вкл. високо преработените.

   Сред десетте водещи групи стоки в полския износ през 2010 г. значителен растеж спрямо 2009 г. е отчетен в следните групи: механични и електрични устройства - 59%, превозни средства, въздухоплавателни средства и плавателни съдове - 45%, животни и продукти от животински произход - 20%, готови хранителни стоки - 17% и продукти от химическата промишленост и свързани с нея отрасли - 10%.

   Разглеждайки полския износ за България откъм отделните стоки, се отчита, че в него са преобладавали: медикаменти, приемателни телевизионни апарати, мебели, мляко и сметана (концентрирани или с прибавка на захар), рафинирана мед и медни сплави, автомобили, шоколадови изделия, месо от домашни птици, оловни руди и техните концентрати, говеждо месо, преработени хранителни продукти и др.

   Анализирайки стоковата структура на българския износ за Полша през 2010 г., се вижда, че водещи са били: неблагородни метали и изделия от тези метали - 25,5%, готови хранителни стоки (вкл. вина) - 14,7%, платове и текстилни изделия -14,3%, както и механични и електрически уреди - 12,7%. Увеличението на българския експорт е резултат основно от значимия ръст в рамките на три стокови групи: неблагородни метали и изделия от тези метали, изделия от гипс, камък, керамика и стъкло, както и пластмаси. Динамиката в трите стокови групи е била съответно: 133%, 288% и 262%.

   Резултатите от двустранната търговия през 2010 г. свидетелстват за интересна оферта както на полските, така и на българските фирми. Може да се предполага, че през 2011 г., както и през следващите години, търговските отношения между Полша и България ще продължат да се развиват успешно.

Прогнози за растежа на реалния БВП на полската икономика в периода 2010-2012 г.
	2011	2012
Европейска комисия	4,1*	4,2**
МВФ	3,7	3,9
ОИСР	4,0	4,3
МФ	3,5	4,8
Департамент "Анализи и прогнози", Министерство на икономиката	4,2	--
* прогноза от февруари 2010 г., ** прогноза от ноември 2011 г.

горе