архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.3, година XVIII, 2011г. Известни личности от Полша    КАРОЛ ШИМАНОВСКИ (1882-1937)    Ролята на Карол Шимановски в полската музика днес е сравнявана с тази на Фридерик Шопен, но когато той печели международно признание, в родната му страна залите са празни. Избран за ректор на Музикалната академия във Варшава, той отказва поста, защото се оказва, че има прекалено модерни възгледи.    Бащата на Карол не изпраща децата си на училище. Той лично ги запознава с немската, френската и полската литература и изкуство. В родовото имение на Шимановски Тимошувка, цари артистична атмосфера. Често тук се събират приятели на семейството, свирят и подготвят представления. Тук идват такива изтъкнати писатели като Ян Каспрович, Кажимеж Пшерва-Тетмайер, Станислав Виспянски и Станислав Пшибишевски. Освен Карол, още две от децата се посвещават на музиката.    Въпреки проблемите с крака, останали от заболяване, прекарано в детството, Шимановски непрекъснато пътува. В периода 1905-1910 г. бъдещият композитор посещава Берлин, Лайпциг, Байройт, Италия, където се запознава с най-новата европейска музика. След пътуванията той пише ІІ Симфония В-dur. През 1905 г., съвместно с диригента Гжегож Фителберг и композиторите Людомир Ружицки и Аполинари Шелута, К. Шимановски основава Дружество на младите полски композитори, чиято цел е да насърчава полската музика.    През 1911 г. заминава с Гжегож Фителберг за Виена, където подписва договор с известното музикално издателство Universal Edition. След един от концертите му великият диригент Артур Никиш, известен с това, че никога не ходел на чужди изпълнения, лично го поздравява.    През годините на Първата световна война се раждат вдъхновени от пътуванията клавирни цикли - Метопи и цигулковите Митове, както и 777 Симфония "Песен за нощта". Прекрасната поредица е прекъсната от революцията в Русия.    През декември 1919 г. Карол Шимановски се завръща във Варшава. "Европейската атмосфера на моето изкуство е прекалено голяма хапка за тукашния провинциализъм." - оплаква се той в писмата. След половингодишно пребиваване в Америка той остава за по-дълго в Закопане. Очарован от музиката на Подхале се сприятелява с група хора, които на шега нарича "бърза помощ за изкуството на планинците": Жеромски, Виткаци, Слонимски, директора на Татранския музей Юлиуш Зборовски и изтъкнатия цигулар Бартош Оброхта.    Завършената през 1926 г. Stabat Mater донася на Шимановски световна слава. За съжаление лекарите установяват, че композиторът е болен от туберкулоза. Неизлекувано напълно, 11 години по-късно това заболяване е причина за смъртта на му.    Две години Карол Шимановски е ректор на Музикалната академия във Варшава. Ягелонският университет му дава титлата почетен доктор. Заедно с Равел, Стравински и Барток той е почетен член на Международната асоциация за съвременна музика. Балетът му "Разбойници", в който са използвани мотиви от историята и музиката на планинците, се радва на огромен успех в цял свят.    Здравето му непрекъснато се влошава и той престава да пише. Умира на 55 години в Лозана. Погребан е в Скалка, Краков. След приключване на погребалната церемония на гроба му свири оркестър от планинци.    На 30 март 2007 г., в чест на 125 години от рождението и 70 години от смъртта на композитора, симфоничният оркестър на БНР изнесе концерт във софийската филхармония. В програмата бе включена и 4-та симфония за пиано и оркестър "Концертна симфония" на Карол Шимановски, а на пианото бе изтъкнатият български пианист Людмил Ангелов.    ПОЛСКИ ЛАУРЕАТИ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА    МАРИЯ СКЛОДОВСКА-КЮРИ (1867-1934)    2011 г. бе обявена за Година на Мария Склодовска-Кюри - химик и физик, съавтор на науката за радиоактивността, два пъти лауреат на Нобелова награда    2011г. е обявена от Парламента на Република Полша за Година на Мария Склодовска-Кюри. Повод за отдаване на почит към един от най-великите полски учени е 100-годишнината от удостояването й с Нобелова награда за химия за откриването на два нови елемента - радий и полоний. Това е втората й такава награда. Първата тя получава през 1903 г. за постижения в областта на физиката. Тържествата по случай Годината на Мария Склодовска-Кюри протичат под патронажа на президентите на Полша и Франция и съвпадат с обявената от ООН Международна година на химията. Те ще приключат официално с тържество на 25 ноември 2011 г. във варшавския Кралски замък.    Конференциите, симпозиумите и изложбите, които ще се състоят през 2011 г., ще допринесат за още по-широкото запознаване със заслугите на Мария Склодовска-Кюри за развитието на световната наука. Тя е единствената жена, награждавана два пъти с Нобелова награда. Кюри разработва теорията за радиоактивността и техниката за изолиране на радиоактивни изотопи и благодарение на нейните открития се ражда нов дял в химията - радиохимия. Мария Склодовска-Кюри ръководи първите изследвания върху лечението на рака с помощта на йонизиращото лъчение.    Мария Склодовска-Кюри е родена на 7 ноември 1867 г. във Варшава като най-малкото от 5-те деца на Владислав Склодовски и Бронислава Богуска. Нейният баща е уважаван преподавател по физика във варшавски лицеи, а майка й - директор на девическо училище. Мария е всестранно надарено дете: знае пет езика, проявява интерес към точните науки. След завършване на училище през 1884 г. тя се записва в нелегалния Летящ университет, където учат девойки, които заради пола си не могат да следват в обществените училища.    През 1890 г. тя за първи път заминава за Париж, но скоро се завръща у дома. Година по-късно отново отива във Франция и се настанява при сестра си Бронислава. Тя е първата жена в историята на Сорбоната, издържала кандидатстудентските изпити за Факултета по физика и химия, по-рано достъпен само за мъже. Така започва следването й. Две години по-късно тя получава лиценциат по физика, а след още една година - по математика. През 1894 г. се запознава с физика Пиер Кюри, докторант при друг изтъкнат учен - Анри Бекерел, същият, който открива лъчението на урановите соли, приличащо на рентгеновите лъчи. След една година тя става съпруга на Пиер. Скоро Бекерел предлага на Мария да започне докторантура при него и да продължи изследванията му върху лъчението.    През 1897 г. се ражда първата дъщеря на семейство Кюри - Ирен (през 1934 г. Ирен и съпругът й Фредерик Жолио получават Нобелова награда за физика за откриването на изкуствената радиация), а Мария започва научна работа. Тя е напълно погълната от работата си върху радиацията. Цялото си време прекарва в лабораторията. Скоро към нея се присъединява и съпругът й. Двамата забелязват, че някои минерали, съдържащи уран и торий, притежават по-голяма радиоактивност. От това следва, че те съдържат по-силни радиоактивни химически елементи от откритите досега. След 3-годишна работа в изключително тежки условия двамата описват новите елементи. През юли 1898 г. те обявяват откриването на полония, наречен така в чест на Полша, а скоро след това и на радия.    От есента на 1900 г. Мария преподава във Висшето училище в Севър на бъдещи учителки в женски училища. През 1903 г. става доктор на физическите науки, а през декември същата година заедно с Пиер и Бекерел получава Нобеловата награда. Техните открития стават известни в цял свят, а те самите се прославят в научните среди. През 1904 г. се ражда втората дъщеря на семейство Кюри - Ева, а Мария поема ръководството на лабораторията в Сорбоната. Две години по-късно при трагични обстоятелства загива Пиер. Тогава малката дъщеря е на две години, а голямата - на девет. След смъртта на съпруга си Мария заема неговото място в Катедрата по физика. През 1908 г. ръководството на Сорбоната й присъжда професорска титла.    През 1911 г. Мария пристига в Полша. Същата година тя за втори път получава Нобелова награда, този път самостоятелно - за развитие на химията, благодарение на откриването на полония и радия и за изследване на металния радий и неговите химически съединения. Скоро след това като единствената жена, участник в Конференцията на Солвей, тя се среща с най-великите учени на епохата.    Славата на Мария Склодовска-Кюри стига и до Полша. Тя става почетен доктор на Варшавския университет (1909 г.), Лвовския университет и Лвовската политехника (1912 г.), Познанския университет и Ягелонския университет (1924 г.). По време на Първата световна война Нобеловата лауреатка остава в Париж и се заема с организирането на радиологично лечение - 220 камиона са оборудвани с мобилни амбулатории и рентгенови апарати. През юли 1916 г. Мария става една от първите жени, получили шофьорска книжка. През 1921 г. тя заминава с дъщерите си за САЩ, където се среща с президента Хардинг, а американските жени й подаряват един грам радий, затворен в метална кутия. През 1922 г. тя участва в работата на Международната комисия за интелектуално сътрудничество в Женева. Съветът на Лигата на нациите я избира за член на тази комисия, на която по-късно става вицепрезидент.    През 1925 г. във Варшава е взето решение за основаване на Института за радия. Мария пристига в родината, за да участва в тържественото полагане на основния камък. През 1929 г. тя отново заминава за САЩ, където гостува на президента Кларк Хувър и няколко дни живее в Белия дом. Америка подарява на Мария финансови средства за втори грам радий.    През 1932 г. участва в тържественото откриване на Института за радия на ул. "Вавелска" във Варшава, наречен с нейното име. Негов директор става сестра й Бронислава Длуска. През 1933 г. Нобеловата лауреатка изнася последните си лекции в Сорбоната.    Една година по-късно на 4 юли 1934 г. по време на престоя си в санаториум в Швейцария тя умира от левкемия, предизвикана от силно облъчване. През 1995 г. прахът на Мария Склодовска-Кюри и съпругът й са положени в парижкия Пантеон. Тя е първата жена, удостоена с тази чест. В съболезнованията си към семейството президентът Мошчицки пише: "В лицето на г-жа Склодовска-Кюри Полша изгуби не само учен, но и голям гражданин, който през целия си живот неотклонно е защитавал интересите на народа си".    През 2009 г. британското списание "New Scientist" обявява Мария Кюри за най-великата жена-учен на всички времена, а Алберт Айнщайн в прекрасно есе пише, че тя е единственият неразвален от славата човек, когото е познавал.    През 1937 г. излиза от печат биографията на Мария "Madame Curie", написана от дъщеря й Ева Кюри. Година по-късно поляците вече могат да я прочетат. Днес домът, в който се е родила Нобеловата лауреатка, намиращ се във Варшава на ул. "Фрет", е превърнат в музей.    ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ (1845-1916)    Хенрик Сенкевич е роден на 5 май 1845 г. След завършване на гимназия по желание на родителите си се записва да следва медицина, но скоро след това я заменя с право, за да се установи накрая във Филологическия факултет на Главната Варшавска школа. Дебютира през 1869 г. в "Седмичен преглед". След дипломирането си публикува статии в "Газета полска", а от 1874 г. завежда литературния отдел в двуседмичника "Нива". През 1876-1878 г. заедно с приятели осъществява първото си пътуване до САЩ, откъдето изпраща писма от пътуването и новели, публикувани във вестник "Газета полска". През 1886 г. Сенкевич посещава Атина, Неапол и Рим, а през 1888 г. - Испания. В годините 1890-1891 се отправя на пътешествие до Занзибар. През 1900 г. по повод писателския му юбилей и като признание за неговите заслуги полското общество му подарява имението в Обленгорек. През 1905 г. е удостоен с Нобелова награда. След избухването на Първата световна война заминава за Швейцария, където застава начело на Комитета за подпомагане на жертвите от войната в Полша. Умира във Вевей на 15 ноември 1916 г. и е погребан там. Тленните останки на писателя са пренесени в Полша през 1924 г. и положени в криптата на катедралата "Свети Ян" във Варшава. Сенкевич е автор на новелите "Янко Музикантът" и "Пазачът на фара", романите "С огън и меч", "Потоп," "Пан Володйовски", "Кръстоносци", "Без догма", и "Стас и Нели".    ВЛАДИСЛАВ РЕЙМОНТ (1867-1925)    Владислав Реймонт е роден на 7 май 1867 г. в семейството на органист. Учението не го привлича особено. Голямата му страст е четенето. Родителите му го изпращат да учи занаят в шивашка работилница във Варшава. Получава диплома за помощник-майстор шивач и това е единственото формално свидетелство за образование в живота му. Играе в пътуващ театър и работи като помощник на железопътен стрелочник. Когато през 1892 г. във варшавския вестник "Глас" приемат за публикуване неговата "Кореспонденция", изоставя работата в железниците и се премества във Варшава. Сътрудничи на вестниците, публикувайки репортажи, статии и разкази. Предприема многобройни пътувания - посещава Берлин, Лондон, Париж и Италия. Поради интереса си към техническите новости става съосновател на една от първите полски кинематографични студии. Живее няколко месеца в Лодз и събира материали за романа си "Обетована земя", писан по поръчка на варшавския "Ежедневен куриер". Следващите години от живота си прекарва ту в Полша, ту в Италия или Франция, пишейки най-голямото си произведение - романа "Селяни", чиито четири поредни тома излизат между 1902 и 1909 г. В годините на Първата световна война става член на патриотичните Гражданско-обществени комитети. Два пъти гостува на Полонията в САЩ. През ноември 1924 г. получава Нобеловата награда. Умира на 5 декември 1925 г. във Варшава.    ВИСЛАВА ШИМБОРСКА (1923)    Вислава Шимборска е родена на 2 юли 1923 г. Следва полска филология и социология в Ягелонския университет. Дебютира през 1945 г. със стихотворението "Търся думата". Била е редактор във вестник "Жиче Литерацке", на чиито страници за дълъг период от време (1968-1981 г.) води постоянната колонка "Извънзадължителни четива". Книгата с избрани есета от тази поредица има пет издания. През 1981-1983 г. Шимборска е член на редколегията на месечното издание "Писмо". През 1991 г. е отличена с наградата "Гьоте", а през 1995 г. - с Хердерова награда, същата година става доктор хонорис кауза на Познанския университет. През 1996 г. получава наградата на Полския ПЕН-клуб и става лауреат на Нобелова награда. Издава 18 стихосбирки, най-важните от които са: "Призив към Йети" (1957 г. ), "Сол" (1962 г.), "Презабавно" (1967 г.), "Всеки случай" (1972 г.), "Големият брой" (1976 г.), "Хора на моста" (1986 г.), "Край и начало" (1993 г.), "Миг" (2002 г.). Стиховете на авторката са превеждани и печатани многократно в самостоятелни издания. През 1998 г. поетесата стана почетен гражданин на Краков. През м. януари 2011 г. бе удостоена с ордена "Бял орел". Превеждала е и френска поезия.    ЛЕХ ВАЛЕНСА (1943)    Лех Валенса е роден на 29 септември 1943 г. През годините 1966-1976 г., 1980-1981, 1983-1990 работи в гданската корабостроителница като електротехник. Няколко пъти е уволняван и връщан на работа. През 1969 г. създава семейство, баща е на осем деца. Лех Валенса е член на стачния комитет през декември 1970 г. и един от основателите на Независимите профсъюзи. През май 1978 г. става председател на Стачния комитет в Гданск. През 1980 г. председателства и Общополския координационен комитет на Независимия самоуправляващ се професионален съюз "Солидарност", а от 1981 г. до 1990 г. е председател на Общополския Изпълнителен комитет на същия профсъюз, интерниран от 13 декември 1981 г. до ноември 1982 г. От декември 1988 г. Лех Валенса е съосновател и председател на Гражданския комитет, както и ръководител на делегацията на опозицията на преговорите на Кръглата маса (от февруари до април 1989 г.). Валенса е президент на Република Полша в периода 1990-1995 г. Удостоен е с многобройни полски и чуждестранни ордени и отличия. Той е първият поляк, избран от списание "Тайм" през 1981 г. за Човек на годината. Полски институт в София горе