 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
Румъния и Oсвобождението на България |
|
|
| |
|
ДОБРЕ ИЗВЕСТНА Е ПОМОЩТА, ОКАЗАНА ОТ РУМЪНСКИЯ НАРОД НА БЪЛГАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ, КОЯТО ДОСТИГА ВРЪХНАТА СИ ТОЧКА С УЧАСТИЕТО НА МЛАДАТА РУМЪНСКА ДЪРЖАВА И АРМИЯ ВЪВ ВОЙНАТА ОТ 1877-1878 Г. ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ И НЕЗАВИСИМОСТТА НА РУМЪНИЯ. ИЗВЕСТНИ СА БЛИЗКИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ВЛАДЕТЕЛЯ НА РУМЪНИЯ КНЯЗ АЛЕКСАНДРУ ЙОАН КУЗА И Г. С. РАКОВСКИ. КУЗА ДАВА СЪГЛАСИЕТО СИ ДА БЪДАТ ПРИЕТИ НЯКОЛКО БЪЛГАРИ НА ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВОЕННОМЕДИЦИНСКОТО УЧИЛИЩЕ В БУКУРЕЩ. СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА БОГДАН ПЕТРИЧЕЙКУ ХАЖДЕУ, ЧЕЗАР БОЛЯК И ДРУГИ ВИДНИ РУМЪНСКИ КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ, КАКТО И С ОКАЗАНАТА МАТЕРИАЛНА ПОДКРЕПА РАКОВСКИ ОСНОВАВА ВЕСТНИК "БУДУЩНОСТ".
Революционерът е силно впечатлен от взаимното уважение между румънците и българите и по този повод отбелязва: "Румъния е била всякога свободно и непохитно прибежище болгарскому народу, а селский дом румънина бил отворен българину със сърдечно гостоприемство".
През 1867 и 1868 г. от Румъния се прехвърлят в българските земи четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1866 г. в Букурещ се създава Български таен централен комитет на Иван Касабов, а после Български революционен централен комитет (БРЦК) по инициатива на Любен Каравелов. През 1868 г. в Румъния идват Христо Ботев и Васил Левски. В края на 1875 г. група млади революционери се събират в Гюргево и обсъждат плана за Априлското въстание. Четата на Христо Ботев, която през юни 1976 г. се отправя към България от румънска територия с австрийския параход "Радецки", бележи финалния етап на Априлското въстание.
В края на юли 1876 г. по инициатива на новото румънско правителство на Йон Брътиану са отпуснати 20 000 леи помощ за пострадалите във въстанието българи. Румъния дава и подслон на новата емигрантска вълна от България. През лятото на 1876 г. в Букурещ като продължител на БРЦК се създава Българско централно благотворително общество с цел набиране на помощи и български доброволци в подкрепа на сърбите след избухване на Сръбско-османската война през 1876 г.
Потушаването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. и на Априлското въстание в България, както и неуспешният край на Сръбско-османската война от 1876 г. създават нови напрежения на Балканите и отново пред Великите сили се поставя въпросът за решаването на "източната криза". Усилията на Русия за намиране на мирно решение на кризата довеждат до свикването на Цариградската посланическа конференция в края на 1876 и началото на 1877 г., която завършва неуспешно, но все пак с искания за провеждане на реформи в европейските предели на Османската империя.
Недоволна от провала на Цариградската посланическа конференция, Русия се ориентира към разрешаването на кризата по пътя на войната. Тя продължава обаче и дипломатическите си усилия, като през следващите месеци се договаря с Англия и Австро-Унгария за техния неутралитет в случай на война с Османската империя. Същевременно Русия обръща внимание и на своята съседка Румъния, съзнавайки че в бъдещия военен конфликт тя ще играе важна роля поради стратегическото си положение между двете империи. От своя страна, и Румъния е заинтересована от наближаващата война, която да завърши с победа за Русия и провъзгласяването на независимостта от васалната й зависимост от Високата порта. Тази позиция се застъпва от известни политически дейци като Михаил Когълничану и Титу Майореску, а и от самия премиер Йон Братиану, който през септември 1876 г. води румънска делегация в Петербург за преговори с Русия. До конкретна договореност обаче не се стига, защото по това време Русия все още храни надеждата за избягване на военния конфликт с Цариград.
Според друго мнение, поддържано от министри в кабинета на Йон Брътиану - Н. Йонеску и Д. Стурдза - Румъния трябва да запази неутралитет и да се откаже от сътрудничество с Русия при евентуален сблъсък между Петербург и Цариград. След провала на Цариградската посланическа конференция и на надеждата, че на нея ще бъде поставен и румънският въпрос, и след като става ясно, че по дипломатически път Румъния няма да може да постигне своята независимост, настъпва промяна в позицията на Букурещ и въпросът за споразумение с Петербург отново става актуален. За това допринася и фактът, че в прокламираната по време на Цариградската посланическа конференция турска конституция Румъния и Сърбия са обявени за "неразделни провинции на Османската империя". В началото на януари 1877 г. министър-председателят Йон Брътиану предлага на руския консул в Букурещ да се пристъпи към подписване на двустранна конвенция.
На 4/16 април 1877 г. Румъния подписва конвенцията с Русия, според която румънската страна се задължава да пропусне през своя територия руската армия, а руската страна се ангажира да не нарушава териториалния интегритет на румънската държава. На 12/24 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя и на 13/25 април започва преминаването на руските войски през територията на Румъния, а заедно с тях и на българските опълченци.
В средата на април 1877 г. румънският парламент ратифицира конвенцията с Русия. Манифестирането на съюза на Румъния с Русия предизвиква незабавната реакция на Високата порта, която на 20 април/2 май прекъсва дипломатическите отношения с Букурещ, а на 22 април/4 май предприема артилерийски обстрел срещу румънските крайдунавски градове Калафат, Бекет, Олтеница и Кълъраш. На свой ред Румъния отвръща с артилерийски обстрел срещу намиращите се във Видинската крепост турски войски. На 29 април/11 май румънският парламент гласува прекъсването на всички връзки с Османската империя и официално й обявява война. При тази ситуация на 9/21 май парламентът прокламира държавната независимост на Румъния. Думите на Михаил Когълничану "Ние сме независими, ние сме самостоятелна, свободна и независима нация" се повтарят в цялата страна.
В средата на юни 1877 г. започва масовото преминаване на руските войски на българския бряг на Дунава при Зимнича-Свищов. В освобождаването на град Никопол и неговата околност в началото на юли се включва дейно и румънската артилерия. През юли при Плевен турските войски, водени от Осман паша, нанасят сериозни удари на руските войски и спират настъплението им. Княз Николай е принуден да поиска помощ от румънската страна, като изпраща телеграма до румънския крал Карол І за бърза намеса на румънската войска във войната. На 19/31 юли 1877 г. румънската армия преминава Дунав и се присъединява към руските войски. Общата численост на румънските части е 57 000 души, от които 38 000 воюват в България.
След трите н еуспешни атаки срещу Плевен е взето решение да бъде разгромен турският гарнизон в Оряхово, за да бъде прекъсната връзката на обсадения в Плевен Осман паша с други османски гарнизони в Северозападна България. Превземането на Оряхово е възложено на румънска част от 5300 души пехота и 1200 души кавалерия под общото командване на полковник Г. Слъничану. В сраженията загиват 329 румънски войници, сред които майор Д. Джуреску и майор К. Ене. След превземането на Оряхово румънското командване отново съсредоточава вниманието си върху Плевен. На 28 ноември/10 декември 1877 г. Осман паша е принуден да сложи оръжие пред обсадилите го руски и румънски войски. Преди това румънските войски участват в тежки боеве при Плевен (10/22 август), Гривица (30 август/11 септември), Опанез (28 ноември/10 декември). След падането на Плевен руските войски се насочват на юг през Стара планина, а румънските войски освобождават Северозападна България, като водят героични сражения при тежки зимни условия за освобождението на Новоселци, Белоградчик, Смърдан и Видин (януари-февруари 1878 г). В края на 1877 г. Сърбия и Черна гора влизат във войната срещу Османската империя като съюзници на Русия и Румъния.
На 19 февруари (3 март - нов стил) 1878 г. по двама представители на Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, с който се слага край на войната. За съжаление представителите на Румъния, Сърбия и Черна гора не са допуснати на преговорите и на подписването на мирния договор. С този договор се утвърждава независимостта на Румъния, Сърбия и Черна гора и се възстановява българската държава.
|
|
| Посолство на Румъния Отдел "Култура и печат" |
|
| горе |
|
|
|
|
