 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.48, бр.3, година XV, 2009г. |
|
ПРАЗНИЦИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Коледа и Нова година са традиционни религиозни празници за всяко румънско християнско семейство, съпроводени с редица стари народни традиции и обреди, запазени най-вече на село, но и в града: коледни пости, колене на прасе и приготвяне на различни ястия, коледуване, коледна и новогодишна елха, направа на суровачки.
Драгобете е румънски празник на младостта и любовта, равностоен на християнския празник Св. Валентин. Също както и в България румънците си връзват мартеници като символ на пролетта, връщането към живота, оптимизма и вярата.
Великден, или христриянският празник Възкресение Христово, се предхожда от великите пости, Цветница и Страстната седмица (с Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота) и се съпровожда от редица религиозни обичаи и обреди, свързани с народната представа за възкресението и възнесението на Исус Христос. Християнските символи на Великден са кръстът, зайчето, яйцето, агнето, светлината и запалените свещи. В Румъния оцветяването или писането на яйцата е истинско народно изкуство. Великденските празници приключват след 40 дни с Възнесението на Исус Христос към небето. В Румъния Възнесението се празнува и като Ден на героите и мъчениците на нацията.
Румънската сватба се съпровожда от интересни и добре запазени обичаи и обреди. Те са свързани със сватосването или искане ръката на момата, избирането на кръстниците или кумовете, булчинската рокля и украсата със златиста тел на булката, украсяването елхата на младоженеца, поканването на сватбарите, венчаването в общината и в църквата. Кръщението също се съпровожда от специфични обичаи и обреди като религиозната служба, избиране на името, избиране на кумовете.
ТРАДИЦИОННИ НАРОДНИ ЗАНАЯТИ
Грънчарството е много стар и добре развит народен занаят в Румъния. В зависимост от начина, по който се пече, керамиката бива черна и червена и се украсява с най-различни и разнообразни цветове, модели и символи. Черната керамика в Румъния е известна като керамика от Марджиня (окръг Сучава). Но в Румъния най-красива и най-търсена е керамиката от Хорезу (окръг Вълча), както и Корундската керамика (синя, зелена, кафява, бяла и пр.), керамика от Марамуреш, Кукутен и др.
Плетива и дантели в най-различни форми и размери са широко застъпени на цялата територия на Румъния.
Дърводелството и дърворезбата са развити във всички краища на страната, като са били основен занаят на мъжа в румънското семейство. Те намират приложение в изработването на мебели, музикални инструменти, декоративни и художествени предмети и, разбира се, в народната архитектура и в строителството на дървени къщи и църкви.
Тъкането, шиенето и направата на народни носии е бил широко разпространен занаят в цялата страна като главен поминък на жената в румънското семейство. Народни носии и дрехи за всекидневна работа и за празници, различни тъкани и предмети за домашно обзавеждане са изработвани от румънките.
Различните маски и кукли са неделима част от румънския фолклор по време на народни празници и обреди за плодородие, лов, предизвикване на дъжд. Те се носят и при изпълнението на народни танци от хора, които представят митологични или фолклорни действащи лица, наречени, както и в българския фолклор, кукери.
Народното творчество включва също изработването на накити и украшения, които присъстват във всеки дом. Икони, кръстове и други култови предмети са много разпространени и се срещат абсолютно във всяко християнско семейство в Румъния.
Най-разпространени сред народните музикални инструменти са свирката, цигулката, кобзата, цимбала, гайдата, тъпанът, окарината от сливово дърво и др. Народните песни и хора са много характерни - кои по-бавни, кои по-бързи, те носят ярки местни белези и специфични характеристики на регионите в Румъния - Влашко (Олтения и Мунтения), Добруджа, Молдова и Буковина, Марамуреш, Трансилвания и Банат.
ТАНЦЪТ "КАЛУШ"
Калуш е един от най-интересните, най-зрелищните и най-обичани народни танци в Румъния, който се среща само в някои райони на страната, най-вече в Южна Румъния или Влашко. Този танц включва няколко обреда, които строго се спазват и се изпълняват съгласно народните поверия. Калушът се играе в началото на месец юни по случай празника Русалии (или Русалки), първи по-важен религиозен празник след Великден и Възнесение Христово.
Актьорите на калуша са танцьорите или "калушари", облечени в народни празнични носии, като всеки от тях носи по една тояга, на която се подпира по време на танца, и немият (или "мут" на румънски), облечен като кукер, който носи дървена червена сабя и една торба с пелин и чесън. Той се нарича така, защото през цялото време не проронва нито дума или много рядко говори, и то само когато е предизвикан от калушарите или от публиката. Немият следи играта на калушарите и наказва тези, които правят грешки, като ги удря със сабята. Освен това наказва с удари и зрителите, които закачат калушарите или него самия.
Калушът има няколко части. Първо се издига знамето на точно определено място, някъде на края на селото, където присъстват само калушарите и немият и никой друг не може да се приближава до тях. Знамето представлява една сопа, висока няколко метра, на чийто връх се слагат пелин и чесън. Същевременно калушарите полагат и клетва, която се спазва през цялото време на калуша. Знамето е символ на йелите (самодиви, самовили) и се счита, че това придава на калушарите свръхсили от тези приказни същества. Самото танцуване или представянето на калуша по дворовете на селяните всеки път завършва с обикновено хоро, в което се включват и зрителите. Понякога по време на танца се изпълнява специален обред (нещо като народен театър или комедия дел арте) за излекуване на болни хора. Накрая знамето се заравя и с това се поставя край на калуша до следващата година. Обикновено на село обичаят калуш трае около една седмица.
|
|
| Посолство на Румъния, отдел "Култура и печат" |
|
| горе |
|
|
|
|
