 |
|
| КУЛТУРА |
стр.17, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
БАН и Румънската академия |
|
|
| Акад. Никола Съботинов, председател на БАН |
|
БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, КОЯТО ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2009 Г. ПРАЗНУВА СВОЯТА 140-ГОДИШНИНА, Е ОСНОВАНА ПРЕЗ 1869 Г. В БРАИЛА, РУМЪНИЯ, ОЩЕ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Българското национално възраждане през втората половина на XIX в. довежда до създаването на център, обединяващ стремежите на хората към развитие на образованието и науката. След неколкогодишна подготовка, през април 1869 г. етническите българи от осем града извън границите на поробената си родина поставят основите на Българското книжовно дружество (БКД) в Браила.
Възстановяването на българската държава поставя задачата за организирането на икономиката и правителството и за формирането на научния и културен живот на нацията. По инициатива на проф. Марин Дринов, председател на БКД, то се премества в София. Правителството осигурява редовна годишна субсидия за БКД, а през 1884 г. Софийският градски съвет предоставя на БКД място за изграждането на основната сграда.
Понастоящем Българската академия на науките функционира както като книжовно дружество, така и като национален научен център с около 65 научни института и лаборатории.
Първите спогодби за научно сътрудничество между БАН и Румънската академия са подписани през 50-те години на XX в. Те са неразделна част от Спогодбите за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата между България и Румъния.
Последната Спогодба за научно сътрудничество между БАН и Румънската академия влиза в сила през 2000 г. и е безсрочна.
Научните контакти между двете академии имат дълга история и преминават през периоди на активност и замразяване, в зависимост от конкретните исторически условия.
През последните десетина години, въпреки тежките финансови условия на прехода, в които са принудени да работят двете академии, сътрудничеството между тях успешно се развива и разширява. То е особено активно в областта на физиката, химията и хуманитарните науки (румънските архиви и библиотеки са истински съкровищници за българските изследователи на Средновековието и Възраждането).
Всяка година броят на разработваните съвместни проекти се увеличава, като през 2009 г. те са 35.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
