 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
Кристиан Дяконеску, министър на външните работи на Румъния
Румъния доказа своя огромен потенциал за инвестиции |
|
|
| |
|
- Г-н министър, Вие ръководехте Министерството на правосъдието преди приемането на нашите страни в ЕС, сега сте първи дипломат. Познавате добре целия процес на присъединяване и членство. С какво се промени Вашата страна след 1 януари 2007 г.?
Има една фундаментална разлика: ако в началото бяхме в периферията и всички ни притискаха отвън с изискванията да достигнем някакви стандарти, сега е различно. Станахме част от играта. Ние сме пълноправни членове и това се чувства. Ние сме страна в процеса на взимане на решения и във всекидневните преговори между 27-те държави членки. Това е постоянно взаимоотношение, което ни задължава да чувстваме винаги "пулса" на другите 26 европейски партньори.
Едновременно с присъединяването си към ЕС Румъния изпълни условието за влизане в едно пространство на сигурност и благоденствие. Участваме напълно в общия процес на взимане на решения: в действията за преодоляване на икономическата и финансовата криза, подкрепата на завършване на ратификацията на Лисабонския договор, активиране политиката на Съюза за "близкото съседство" и в усилията за гарантиране на енергийна сигурност.
Една друга полза от присъединяването, за която се говори по-малко, е промяната на колективния манталитет, илюстрирана от преминаването от специфичното отношение за прехода към отношение на член на ЕС. Имаме сигурността на функционираща пазарна икономика, както и на правовата държава, и на институционалната рамка, характерна за укрепналите демокрации. Сега нашите усилия са насочени повече към бъдещето, към начина, по който да ускоряваме развитието или да укрепваме институционалните завоевания, ориентирани към добруването на гражданите.
Присъединяването обаче не е синоним на интегрирането. Затова приоритетите на Румъния се отнасят към едно пълно интегриране в структурите на Съюза, било когато говорим за Шенгенското пространство или за еврозоната. Друга цел, която преследваме, е намаляване на икономическата и социална разлика спрямо другите европейски държави. Нашата главна цел е да използваме с максимална ефикасност нашата принадлежност към ЕС чрез активно преследване на обявените приоритети и гарантиране на последователност и координиране на общите решения от това равнище с националните интереси на Румъния.
- Нашите две страни бяха приети с предпазни клаузи в някои области. В каква степен Румъния успява да заличи впечатлението, че нейното приемане е било компромис с нейната готовност за пълноправно членство?
- Въпреки споделеното от някои, че интегрирането на нашата страна е било компромис, аз смятам, че Румъния беше подготвена за присъединяване на 1 януари 2007 г. Защо смятам така? Защото се интегрирахме без проблеми в общия процес на взимане на решения, защото успяваме да се вписваме в стандартите, изискани от новия статут, който имаме. След присъединяването Румъния доказа своя огромен потенциал за инвестиции, а нашите европейски партньори дойдоха с доверие. Ето, значи имаме институционална рамка, скачена към общите стандарти, и постигнатите успехи са необратими.
Така че присъединяването не е благодеяние за Румъния, а резултат от години на усилия и реформи. Присъединяването към ЕС означава, формално, изпълнението на условностите. Румъния изпълни критериите за присъединяването, а уреждането на някои преходни периоди в Договора за присъединяване, периоди, които предполагат и възможността за прилагане на някои предпазни клаузи в дадени области, не е новост, а нещо, което откриваме и при други присъединили се държави.
А ако днес се чуват някои гласове в Европа, които искат спиране на финансирането на Румъния, защото не е извършила някои реформи, това се дължи и на причината, че вече навлязохме в предизборната кампания за европейския парламент.
- България търпи силни критики за неусвояването на средствата от предприсъединителните, кохезионните и структурните фондове. Румъния успява ли в пълна степен да се възползва от европейските пари?
- Европейските предприсъединителни фондове, предназначени главно за инвестиции в инфраструктурата, развитие на селските райони и укрепване на административния капацитет, представляваха за Румъния, както и за всички държави кандидатки, една възможност за възход на икономиката и подкрепа за достигане на критериите за присъединяване, поставени в Копенхаген и в Мадрид. Многобройни инвестиционни проекти, предложени в Румъния, започвайки от 2000 г., и успешно изпълнени, се радваха на сериозен финансов принос чрез общностните програми.
Що се отнася до структурните и кохезионните фондове, усвояването им представлява абсолютен приоритет за Румъния и е централен елемент в националната стратегия за развитие. В периода 2007 - 2013 г. Румъния ще ползва общо фондове за развитие за около 19,7 милиарда евро, към които се добавя национален принос (държавен и частен) от около 5,6 милиарда евро. Понастоящем Румъния се съсредоточава приоритетно върху ускоряването на процеса на усвояване на фондовете чрез опростяване на националното законодателство, оптимизиране на процедурите на равнище министерства или подкрепа на потенциалните ползватели (местни органи, частни предприемачи и т.н.). Съгласно последните анализи на общностно равнище понастоящем Румъния има най-голям брой проекти в областта на околната среда, одобрени от Европейската комисия (9 проекта в областта на водата и употребяваната вода на обща стойност около 900 милиона евро). Вярваме, че в следващия период капацитетът за усвояване на тези фондове ще нарасне (в крайна сметка говорим за един период от само две години от присъединяването, а опитът на другите нови членове в ЕС ни показва, че тенденциите в тази област са положителни).
- Европа не е отворила напълно трудовия си пазар за румънските и българските граждани. В страни като Италия дори има силно настроение срещу румънците. Едно от първите Ви посещения като външен министър беше в Рим. Защо европейците още се страхуват от българските и румънските работници и специалисти? И докога ще продължи това?
- Правото на румънските и българските граждани за свободно движение и наемане на работа на територията на ЕС е една от важните ползи на лично равнище, които донесе присъединяването към ЕС. Затова ще продължим да бъдем адвокати на пълното либерализиране на пазара на труда в държавите членки, които още прилагат ограничения в достъпа за румънските или българските граждани. Ще се опитаме, доколкото е възможно, да постигнем най-ограничено прилагане на максималния период на рестриктивните мерки от 7 години от присъединяването, на който могат да се позоват държавите членки при регламентиране на действието на националните си пазари на работна сила.
Приех със задоволство решенията на Гърция, Испания, Португалия и Унгария за пълна либерализация на пазара на труда за работниците от Румъния от 1 януари 2009 г. и подкрепихме решението на чешкото председателство да даде приоритет по време на своя мандат на въвеждане на свободното движение на работниците на равнище ЕС като основен принцип на вътрешния пазар. Сега румънските граждани имат свободен достъп до пазарите на работна ръка в 15 държави, членки на съюза.
Свободното движение на работниците от новите държави членки не създаде вълнения на пазарите на работна ръка, а допринесе за икономическия растеж на държавите, които отвориха пазара си на труда, и до намаляване на труда на черно. Затова, за съжаление, решението на някои страни членки да продължат преходния период на ограничения нямаше икономическо оправдание, а аргументи на вътрешната политика.
Посещението, което направих неотдавна в Рим, отново потвърди солидността на съществуващите връзки между Румъния и Италия в рамките на консолидираното стратегическо партньорство. В Италия румънската общност наброява според статистиката около 1 милион души. Други близо 800 000 румънци работят в дружества с италиански капитал в Румъния. Следователно близо 2 милиона души участват в румъно-италианските отношения. Става дума за важни отношения както за Румъния, така и за Италия. Между нашите държави е налице отлично икономическо сътрудничество, което се отразява, между другото, и във външнотърговския обмен - обем, който достигна в края на 2008 г. почти 12 милиарда евро - или в дейността на над 26 000 италиански дружества, съществуващи в Румъния, и на тези близо 23 000 румънски фирми, които работят в Италия. Румъния вярва, че в голяма част ограниченията в пазара на труда са повече оправдани от публично разпространени страхове, а не по същински икономически съображения - получените взаимни изгоди в процеса на сътрудничество са по-големи от неизбежните разходи за който и да е проект от такъв мащаб. Нашите действия в този контекст се вписват в потвърждаването на принципа на свободното движение на работници и сме убедени, че в средносрочен план ползите от тези отношения на сътрудничество ще доведат до пълното премахване на ограниченията. Както за Румъния, така и за България.
- По отношение на Косово Вашата страна зае твърда позиция, която се различава от позицията на повечето държави, членки на ЕС. С какви аргументи? И как виждате бъдещето на този регион като независима държава, макар и непризната от три четвърти от държавите, членки на ООН?
- Съгласно заключенията на CAGRE от февруари 2008 г. държавите, членки на ЕС, заемат позиция в случая с независимостта на Косово съгласно националните практики и международното право. Румъния избра да не признае самопровъзгласената независимост, като счита, че това противоречи на принципите и разпоредбите на международното право. Юридическите аргументи за позицията на Румъния бяха представени в рамките на писмените процедури на Международния съд за консултативното одобрение на съответствието на декларацията за независимост на Косово с международното право.
Относно бъдещето на този регион мога да ви кажа, че ритъмът на признаване на независимостта спадна от поискването на ОС на ООН на консултативното одобрение на МС относно съответствието на декларацията за независимост на Косово с международното право. След датата 8 октомври тя беше призната само от 8 държави.
Румъния подкрепя икономическото развитие и процъфтяване на жителите на Косово, съгласно по-широката ни позиция относно прогреса на целия регион на Западните Балкани. Поддържането на мира и стабилността в региона винаги са били една от основните цели на външната политика на Румъния, нещо, което бе демонстрирано чрез нашето участие в международните мисии в зоната.
Същественият проблем на тази ситуация не е в каква степен Румъния признава или не независимостта на тази провинция. Същественият проблем (и за Румъния, и за пряко въвлечените страни) е в каква степен може да се изгради климат на стабилност и сигурност в региона.
- Има коментари, че проблемът между Сърбия и Косово може да се разреши едва когато паднат границите между тях, т. е. и Сърбия, и Косово станат част от ЕС. Лично според Вас докъде могат да стигнат границите на ЕС, кои страни още могат да се присъединят и дали е възможно съюзът да стъпи и на други континенти?
- Считам, че един разговор за границите на ЕС не трябва да тръгва от географски критерии. Разширяването на ЕС зависи повече от политическите ценности и воля: Договорът за ЕС между другото показва, че всяка европейска страна, която зачита ценностите на демокрацията, на правата на човека и правния ред, може да се кандидатира за членство в ЕС.
Румъния поддържа продължаването на разширяването на ЕС и оценява, че запазването на политиката на "отворени врати" може да представлява важен лост за окуражаване на продължаването на реформите в държавите - потенциални кандидати. Страните, които се присъединиха в последните години, направиха важен прогрес както от политическа гледна точка, така и от икономическа гледна точка в предприсъединителния период и в краткия интервал, в който действаха като пълноправни членове на европейската общност. Обменът на норми и на ноу-хау е впечатляващ. Считам, че разширяването на европейската конструкция е един фактор, който консолидира и силно допринася за разширяването на демократичните ценности и на пазарната икономика. Основният проблем, който трябва да се обсъжда в този момент, не е обаче подготовката на едно ново разширяване, а преодоляването на моментните пречки в институционното изграждане на ЕС (без което не може да се обсъжда продължаването на европейския процес). Ако се вгледаме и в предишните разширявания, ще забележим, че след всеки такъв момент европейските страни направиха крачки по посока на много по-силното институционализиране на отношенията между тях - считам, че се намираме пред такова положение сега.
- Нашите две страни дълго време бяха възприемани като тандем по пътя към Европа. Как оценявате двустранните отношения като съседи и като партньори в ЕС и НАТО?
- Наистина, двустранните отношения между Румъния и България бяха консолидирани от общите цели за присъединяване към НАТО и ЕС, което позволи по-тясно сътрудничество между двете страни. Понастоящем Румъния и България, съседни и приятелски страни в рамките на ЕС и НАТО, имат много добри двустранни отношения, развиват проекти от взаимен интерес на регионално и европейско равнище. В рамките на ЕС Румъния и България развиват инициативи от общ интерес като тези относно Черно море, като имат за база много доброто познаване предизвикателствата на региона и търсят общи отговори на тези предизвикателства.
Двустранните отношения се развиват във всички области, като се има предвид както съседството, така и взаимните икономически и културни интереси.
Икономическото и секторно коопериране между двете страни е на много добро равнище и се разви значително в последния период. Още съществува потенциал за развитие, който трябва да бъде оползотворен по-добре.
Същевременно трябва да бъде подчертано, че много добрите отношения между двата народа се благоприятстват и от румънската общност в България, и от българската в Румъния, чиито образователни и културни проекти допринасят за по-добро опознаване между народите на двете страни.
Същевременно много важен фактор за опознаване между двата народа е туризмът и забелязваме през последните години все по-голям брой румънски туристи на българското Черноморие и български туристи в Румъния.
Бих желал да припомня, че 2009 е година със силно символично значение за двете страни, тъй като се навършват 130 години от създаването на първите дипломатически и консулски представителства (1879 г.) и, съответно, 100 години от установяване на дипломатически отношения между двете суверенни и независими държави и желаем да честваме този момент чрез организиране на общи културни тържества.
|
|
Интервю на Валентин Костов май 2009 г.
Превод от румънски: Генади Станев |
|
| горе |
|
|
|
|
