|
|
АРТ |
стр.48, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Живопис на цветове и контрасти |
|
|
|
|
Съвременната мароканска живопис е истински двуизмерен визуален спомен. Тя е отражение на предислямската, африканската, берберската, ислямската, а по-късно и на европейската живопис, по-известна под наименованието "кавалетна живопис". Миналото на съвременната живопис е белязано от две основни събития: ислямизацията на Мароко през IX в. и неговата колонизация през 1912 г. от Франция, а след това и от Испания.
С установяването на Протектората в Мароко се заражда кавалетната живопис, или наричаната още "колониална школа". Картините са възстановка на сцени от обществения живот в Мароко от края на XIX и началото на XX век.
През 30-те години стенната живопис представя популярни образи. Живописта от 40-те години е пропита с ориентализъм в резултат на влиянието на колониалните артистични среди от тази епоха.
През 50-те години някои художници се отдават на спонтанна живопис, богата на цветове и контрасти, черпеща вдъхновение от популярното изкуство и собствените им естетични правила, стилове и тенденции. Тази живопис е наричана "наивна" заради две ориентации. Първата – да се фиксира спонтанността на момента чрез рисуването на фееричен, легендарен образ, а втората се основава на желанието да се автономизира цветът чрез неприсъщи за погледа асоциации.
Едва след обявяването на независимост благодарение на културния обмен между Мароко и Западна и Източна Европа започва професионално обучение на мароканските художници. Впрочем през 60-те години възниква нова тенденция, насочена към модернизма. Сблъскали се с липсата на художествена академия, завърналите се в родината художници се опитват да професионализират занаята в културна среда, в която се водят идеологически дебати за независима национална култура, за Третия свят и мястото на интелектуалеца в политическата и обществената борба.
Тяхната педагогическа дейност ще позволи да се развие и критика – 70-те години ще се превърнат в период, в който наивното изкуство, ориентализмът и неговото академично наследство ще се превърнат в обект на яростна критика.
През 60-те – 70-те години декорацията в грънчарството се насочва към геометричните мотиви и криволичещите линии, като стига до използването на арабска калиграфия. След това вълна от млади таланти се втурва към репродукциите на характерни за областта паметници, използвайки теракотата като материал. По-късно посещението при европейски творци, живеещи в региона, позволява прехвърлянето на тази традиционна и функционална живопис върху нови материали като хартия, плат и дърво, като я превръща в чисто декоративно изобразително изкуство за украса на равни повърхности с квадратна или правоъгълна форма.
Наивните, абстрактни, сюрреалистични, образни картини, калиграфии, акварели, скулптури, плод на различни усещания, отразяват мароканската култура в целия й блясък и автентичност – суровост, финес, удоволствие... истинска наслада за окото.
Чрез необятното богатство на произведенията си съвременните марокански творци, били те самоуки или професионалисти, представят почти всички течения в съвременното изкуство и са показателни за техния динамизъм.
|
|
Посолство на Кралство Мароко
в София – културна служба |
|
горе |
|
|
|
|