 |
|
| КУЛТУРА |
стр.45, бр.2, година XV, 2008г. |
|
Географското положение на Мароко го превръща в мултикултурна страна поради многообразието на неговото арабско, африканско и берберско население. Тази етническа мозайка отрежда на Мароко важно място в културната сфера
ОБИЧАИ В МАРОКО
В облеклото се открояват две важни тенденции, а именно градската и селската (планинска) носия, като и при двете се използват похвати за издължаване на силуета и отклоняване на вниманието от евентуалните несъвършенства на тялото.
СВАТБА
Сватбата е символ на вечността на съпружеската общност и основа на семейството. Сватбената церемония в Мароко се празнува по обичай, почерпен от древните традиции.
И ако това събитие в основни линии се празнува в различните области на кралството по почти един и същи начин, то някои местни традиции, почерпени и вдъхновени от древни обичаи, дообогатяват сватбения ритуал и го отличават от този в останалите области.
Всъщност начинът, по който протича сватбеният ритуал, в различните области е различен и това подчертава културното многообразие посредством различните ритуали (носии, обреди, музика, кулинарни традиции и др.). Въпреки това под влияние на съвременния начин на живот в града в някои части на Мароко сватбеният ритуал е претърпял промени.
ЕТИКЕТ
Спазването на местните обичаи е израз на елементарно уважение към приемната страна. Ето няколко напътствия за някои от мароканските привички, които биха послужили, за да се избегнат евентуални неловки ситуации и недоразумения:
- В Мароко достъпът на немюсюлмани до джамиите и светите места е забранен, с някои изключения: джамията "Хасан II" в Казабланка, мавзолея на Мохамед V в Рабат, мавзолея на Мулай Исмаил в Мекнес, мавзолея на Мулай Али Шариф в Рисани.
- Предложеният чай от мента – жест на гостоприемство в Мароко, не се отказва.
- По време на семеен обяд ръцете се поливат с кана с вода.
- Мароканците се хранят с ръка – с дясната.
- Приятно е, ако гостът опита от всичко на масата.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРОКАНЦИТЕ
- Средиземноморски темперамент.
- Както повечето си съседи, и мароканците са с експанзивен характер, с който се гордеят в известна степен. Всъщност те лесно повишават тон, за да изразят радост или гняв. Улиците са много оживени, особено пазарите.
- Мароканците обожават раздумката. И то най-вече когато сключват сделка или се опитват да продадат нещо. По принцип в Мароко много обичат чужденците. Мароканците обичат чуждите езици и заговарянето на туристи и изобщо на чужденци им доставя истинска радост.
- Мароканците обичат малките удоволствия в живота, каквото е гастрономията. Мароканската кухня е истинско богатство, а полезният за храносмилането чай от мента – закон Божи!
- Мароканците се славят с влечението си към "алъш-вериша". Смята се, че древните керванджии са им предали търговския си нюх. Като истинска игра пазарлъкът между продавач и купувач, дори и между мароканци е задължителен в Мароко. Винаги можеш да се пазариш за нещо и накрая да си останеш само с питането, както се казва в един марокански девиз: "И да не си купиш нищо, поне ще се помотаеш."
- Умерени, но много набожни мюсюлмани – 99 % от мароканското население е мюсюлманско. Ислямът е официалната религия в страната. Особеност на Мароко е, че кралят е и духовен глава. Мароканците са последователи на Малекитската сунитска школа, която не е толкова строга. Търговският и културен обмен със Запада са повлияли на Мароко в следването на умереност в исляма. Това се чувства и при мароканските младежи, които въпреки силната си вяра са много отворени за новото.
- Животът им е изпълнен с обичаи и традиции. Модернизирането на една страна не означава тя да забрави своите традиции. В действителност Мароко не желае да скъсва връзките си с историята и може би именно в това се корени неговата сила. По улиците могат да се видят мъже с костюм и вратовръзка, говорещи на арабски диалект със свои приятели, облечени в туника тип "джелаба", обути в чехли, които пият чай от мента пред огромна стъклена административна сграда. Мароко е и това.
- Запазвайки важната си роля в живота на всеки мароканец, семейството е намерило своето място в модернизацията. Що се отнася до положението на жената в обществото, през последните години то се подобри изключително много. Големите марокански градове като Рабат, Казабланка, Фес и Маракеш са възприели западния начин на живот. В тези градове жените без проблем излизат без фередже и облечени в дрехи, които другаде биха се сметнали за предизвикателни.
РЕЛИГИИТЕ В МАРОКО
Ислям
Мароко изповядва исляма, проповядван от Малекитската сунитска школа (основана от Имам Малик). Школата на Малекитите проповядва не толкова догматично и буквално четене на Корана, в сравнение с останалите течения. В Мароко ислямът е държавна религия, а крал Мохамед VI, потомък на Пророка, е халиф (повелител на правоверните).
Юдейство
Мароканските евреи са пълноправни граждани, избиратели и избираеми. Мароканската държава е изградила и юридическо пространство, съобразено с предписанията на юдейството. По-голямата част от еврейската общност в Мароко живее в Казабланка. Мнозинството от мароканските евреи емигрира в Израел, където наброяват 800 000 души, а също и във Франция, Испания, САЩ и Канада.
Католицизъм
Накрая е важно да споменем, че в Мароко живеят около 24 000 католици.
ЕЗИЦИТЕ В МАРОКО
Книжовен арабски език
Книжовният арабски език е езикът на Корана. Арабският език е пуснал корени в Мароко постепенно и се използва в религиозната, политическата, административната, правната и културната сфера. Откриваме го и в образованието, медиите и всички научни и елитарни дейности.
Диалектен арабски език
Диалектният арабски език е съставен от 5 арабски говора: градски (mdini), вдъхновен от андалузкия, който е съсредоточен в древните градове, като Фес, Рабат, Сале и Тетуан; планински (jebli), използван в северозападната област, произлязъл от амазигския (берберски) език; бедуински говор (arubi), който се е развил в общностите в атлантическите равнини (Гарб, Дуккала и др.), а също и в равнините във вътрешността, като Хауз, Тадла и Сус, и накрая хасани (ribi), който се говори в някои сахарски области.
Амазигски, езикът на берберите
Амазигският е най-древният език в Магреба. Днес той се говори както в селските райони, така и в града. Практикуван само в разговорна форма, берберският език се дели на три диалекта: тарифит – на североизток, тамазигт – в Среден Атлас, и ташелхит – в южната част на Висок Атлас и югозапад.
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
Френският език си остава широко разпространен в Мароко, и то най-вече в администрацията и образованието. Испанският преобладава в бившите окупирани западни области и южните провинции на Мароко. Английският език също се използва в академичните среди, науката, дипломацията, изследванията и търговията.
|
|
Министерство на
културата на Мароко |
|
| горе |
|
|
|
|
