 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.3, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Н. Пр.Ел Гайлани Длими, посланик на Кралство Мароко, пред списание "Европа 2001"
Толерантността в Мароко е традиционна |
|
|
| |
|
Ваше Превъзходителство, страната Ви е много популярна и в България, и навсякъде по света, но имам впечатлението, че тя не е позната в дълбочина. Какво е особеното на Мароко – една страна с древна култура, с ислямско вероизповедание, която е в Африка и има много тесни отношения с Европейския съюз?
– Като страна, разположена на кръстопът между Подсахарска Африка, Европа и Близкия изток, Мароко никога не е било откъснато от света въпреки естествените си бариери. Стратегическото положение на Мароко, разположено на входа на Средиземно море, ту е способствало за неговата експанзия, ту е ставало повод за апетити. Като пресечна точка на различни цивилизации страната е понесла ударите на много завоеватели (финикийци, картагенци, римляни, араби, португалци...), но в процеса на приспособяване тя винаги е съумявала да съхрани същината на своята идентичност. Тази многолика идентичност, отворена към света, намира отражение в многоезичието, в творческото и жанрово многообразие, в богатството на стилове и течения в мароканското писмено творчество.
Без да изпадаме в клишета, позволете ми да очертая накратко основните щрихи и особености на днешно Мароко. Първо, като мюсюлманска страна Мароко запазва умереност, възприемайки Маликитската доктрина, която е толерантна. Освен това търговският и културният обмен със Запада повлияват на
Мароко в следването на умереност в исляма. Толерантността в Мароко е традиционна. Бидейки мост между два континента, между мюсюлмани и християни, между Испания и останалата част от Северна Африка, може би духът на толерантност се отразява най-добре в отношението на Кралство Мароко спрямо малцинствата – и по-специално еврейското и християнското.
Подобно на повечето си средиземноморски съседи, темпераментът на мароканците е експанзивен, те обичат да дават външна проява на своята радост и емоции. Открити, гостоприемни и общителни.
– Мароко е монархия с ясно изразени парламентарна, изпълнителна и съдебна власт. Как се постига балансът между тях?
– Крал Мохамед VI е държавен глава на Мароко от 23 юли 1999 г. Той е осемнадесетият владетел от династията на Алауитите, която управлява Мароко от 1666 г. насам. Той наследи своя баща Хасан II, който стъпи на престола през 1961 г. Мароканските владетели носят титлата крал от 1955 г. насам, в миналото те са били султани. Тронът се унаследява на родов принцип.
Кралство Мароко е една от най-древните монархии в света. Основан преди 12 века, монархическият режим е гарант за единството на страната и свободата на нейните граждани. Поело по пътя на модерността, Мароко е останало предано на своите традиционни устои. Кралят на Мароко въплъщава едновременно духовната и светската власт:
"Крал Амир Ал Муминин, върховен представител на нацията, символ на нейното единство, гарант за съществуването и бъдещето на държавата, съблюдава почитането на исляма и спазването на Конституцията. Той е защитник на правата и свободите на гражданите, социалните групи и общности." (чл. 19 от Конституцията от 1996 г.).
Кралят назначава министър-председателя. По предложение на министър-председателя той назначава останалите членове на правителството (чл. 24).
Той председателства Министерския съвет (чл. 25), Висшия съдебен съвет, Висшия съвет по образователните въпроси, Висшия съвет по насърчаване и планиране на националното развитие (чл. 32). Също така обнародва законите, подписва и ратифицира договорите.
Кралят е върховен главнокомандващ на Кралските въоръжени сили (чл. 30).
Той акредитира посланиците на чуждестранните власти. Посланиците и представителите на международни организации получават акредитация от него. (чл. 31).
Той обявява извънредно положение при наличие на посочените в чл. 35 от Конституцията условия. Той има право да помилва (чл. 34).
И тъй като говорим за устройство на властите и институциите (кралската власт (чл.9), парламентът (чл. 52) и правителството(чл. 82), те си поделят властите според съществуващата уредба, по силата на която кралят властва и управлява, Парламентът твори закони в определени изброени области, а правителството разполага с регулаторни и административни правомощия.
Според Конституцията правителството е отговорно пред парламента. Камарата на представителите може да свали правителството с абсолютно мнозинство, след внасяне на искане за вот на недоверие от една четвърт от нейните членове. Камарата на съветниците, от своя страна, се ползва с правото на "предупредителен вот" към правителството, ако той е внесен от една трета от нейните членове и се гласува с абсолютно мнозинство.
– След възкачването си на трона крал Мохамед VI продължи с реформите, сред които изпъква даването на повече права на жените. Каква роля е отредена на жената в обществото?
– Позволете ми да представя накратко значимите реформи, предприети от Мароко неотдавна под ръководството на неговия владетел крал Мохамед VI. Мароко се смята за пример за провеждане на реформи в Арабския свят. Накратко можем да отбележим следните реформи:
- Децентрализация и регионализация.
- Правата на човека: Мароко пое по пътя на укрепване на човешките права, като създаде Консултативен съвет по правата на човека, а по-късно, през 1993 г., и Министерство по правата на човека.
- Инстанцията за справедливост и помирение, единствена по рода си в арабския, ислямски и африкански свят.
- Създаването на поста Диуан ал Мадалим (омбудсман).
- Национален център за мониторинг на правата на детето.
- Семеен кодекс.
- Реформа на Кодекса за гражданството.
- Медиен климат - реформа на мароканския аудиовизуален климат.
- Национална инициатива за човешко развитие - 18 май 2005 г.
Що се отнася до мароканската жена, тя следва същите промени, както останалите жени по света. След обявяването на независимостта на Мароко през 1956 г. мароканските жени развиваха все по-активна дейност извън семейната среда. Облеклото, наречено "хаик", беше заместено от "джелаба", което всъщност си е мъжко облекло. То претърпя много изменения и значителна трансформация, и то най-вече през последните четири десетилетия. Запази своята структура, но загуби строгата си кройка и първоначалните си тъмни цветове, освен ако не е предназначено за възрастни, консервативни жени. Мароканската жена трябва първо да се възприема като личност, която се ползва с гарантирани права и която силно вярва в бъдещето.
В Мароко жената стана – почти – равна на мъжа. Благодарение на волята на нашия крал Мохамед VI, на натиска на "модернистите" и съгласието на цялото общество и всички негови кръгове парламентът прие нов Семеен кодекс (януари 2004 г.). Ето и няколко исторически факти:
- Първият мюсюлмански университет "Ал Карауин", построен през X в., е създаден от мароканка – Фатима Ал Фихрия.
- Дипломацията е съчетана с женската същност, както и писменото творчество и вероучението, от уменията и харизмата на Зинеб Анафзауия, съпруга на Юсеф Ибн Ташфин, в империята на Алморавидите, простираща се от Андалусия до Сенегал.
- XVIII в. е белязан от първия в историята на Мароко висш пост, заеман от жена, в лицето на кралица Кната Бент Бекар, управлявала в продължение на четвърт век.
- Берберката Ал-Кахина, легендата за която е жива и популярна, свободната Аиша, все имена, белязали трайно с могъществото си женското управление.
- Мароко заема първо място сред арабските страни по женско представителство в парламента. В настоящото мароканско правителство жените с министерски портфейл са девет на брой.
Всички вътрешнополитически наблюдатели в страната отбелязват със задоволство отвореността на кралската институция към женската компетентност, засвидетелствана с избирането за пръв път на жена на поста съветник на Негово Величество, назначаването на жени-посланици и жена за представител на Мароко в ЮНЕСКО. Други жени заеха ръководни постове в ключови отрасли. Това е проява на воля от страна на върховната власт в страната да се признае компетентността на жените и полагащото им се място в мароканското общество, потвърдена с възприемането на системата с квотите и избирането на 35 жени в Камарата на представителите, както и заемането на ръководни постове в партийни, синдикални формирования и сдружения.
Днес Мароко разполага с внушителен брой жени министри, посланици, губернатори, депутати, магистрати и директори на предприятия. Така жената-пилот, жената-пощальон, жената-машинист, жената в полицейска униформа и други държавни служителки и работнички вземат дейно участие в развитието на страната.
– А каква е ролята на Мароко в региона? С какви аргументи Африканският съюз, за разлика от ООН, Арабската лига и други световни организации, не признава историческата принадлежност на т. нар. Западна Сахара към Мароко?
– Благодарение на своята дипломация Мароко успя да си върне мястото, което му се полага сред нациите, и да изиграе напълно своята роля на международните и регионалните форуми, за да даде своя принос към насърчаването на международната общност и усъвършенстване на нейната организация и достижения, засилване на колективните действия, защита на общи каузи, принос към реализация на проекти за обединение и интеграция на африканската сцена, укрепване на разбирателството, солидарността и братското сближаване в арабското, ислямско и африканско семейство.
Както знаете, Мароко е една от страните, основателки на ОАЕ (Организация за африканско единство). Но това, което оказа неблагоприятно влияние върху положението и ролята на Мароко в ОАЕ, беше грешката, която ОАЕ допусна с приемането в ОАЕ на марионетната Сахарска арабска демократична република (САДР), с помощта на алжирски пари. Но трябва да се отбележи, че понастоящем 2/3 от африканските страни признават принадлежността на Сахара на Кралство Мароко. Важно е да се спомене, че Мароко е важна фигура в отношенията между африканските страни в политически, икономически и социален план. Знаете, че в мароканските университети се обучават 5000 студенти от африканските страни, със собствено университетско градче.
Мароко изигра специална роля в опазването на мира по света и в частност в Африка след 1960 г. Въпреки сериозната грешка, допусната през 1985 г. от генералния секретар на ОАЕ Едем Коджо, Мароко запазва важната си роля в африканските отношения.
– Вашата страна е тясно интегрирана с Европейския съюз, чийто член отскоро е и България. С какво това партньорство подпомага икономиката на Мароко и с какво Вашата страна е полезна на Евросъюза?
– Отношенията между Кралство Мароко и Европейския съюз имат стратегическо значение и за двете страни. От самото начало на процеса на европейска интеграция Мароко подкрепя постоянното задълбочаване на своите отношения с Европейския съюз. Европейският съюз от своя страна винаги е виждал в лицето на Мароко примерен и привилегирован партньор в евро-средиземноморското пространство.
На ниво двустранни отношения между Мароко и Европейската общност 2007 беше година на конкретизиране на статута на напреднала държава, с решението на Съвета за асоцииране да сформира работна група, имаща за задача да разгледа новите цели на партньорството и следващите етапи в развитието на двустранните отношения, в това число и установяването на нови договорни връзки.
От самото начало на своето партньорство Мароко и Европейският съюз работят за установяване на нови оси на сътрудничество, които надхвърлят рамките на асоциирането. С оглед на това Негово Величество крал Мохамед VI си беше поставил като амбициозна цел получаването на статут на напреднала държава, като "перспектива за сключване на своеобразен пакт, който да изпълним със стратегическо, политическо и икономическо значение, обусловен от историческата и съдбовна солидарност, която ни свързва от толкова отдавна".
Първото заседание на работната група по статута на напреднала държава се проведе на 16 май 2008 г., в Брюксел. На това заседание мароканската делегация представи документа, в който нашата страна излага своите възгледи за този статут. Целият процес на вътрешни консултации в европейските институции ще бъде съпътстван от неофициални срещи, с оглед на провеждането на второто заседание на работната група на 18 юли 2008 г. в Брюксел.
По време на следващата сесия на Съвета за асоцииране, под френско председателство, на 13 октомври 2008 г. в Люксембург е предвидено приемането на пакет от конкретни мерки и се очаква Мароко да получи статут на напреднала държава.
В сферата на отрасловото сътрудничество, и по-специално на сътрудничеството в областите селско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, околна среда и изследователска дейност през 2007 г. Мароко и Европейският съюз продължиха да полагат усилия за задълбочаване на отношенията си в посочените области. Що се отнася до предоставянето на финансови средства, уместно е да припомним, че общата сума, отпусната на Мароко за периода 2007-2010, възлиза на 654 милиона евро. Разпределението на този финансов пакет по раздели изглежда по следния начин: I Социален раздел (296 милиона, или 45,26 % от общата сума); II раздел Управление – Права на човека (28 милиона, или 4,28 % от общата сума); III раздел Институционална подкрепа (65 милиона, или 9,94 % от общата сума, извън дотацията от Инструмента за управление); IV Икономически раздел (215 милиона, или 32,87 % от общата сума) и накрая V раздел Околна среда (50 милиона, или 7,65 % от общия размер на пакета).
Мароко винаги е било застъпник на идеята за политика на добросъседство, която придава действителна добавена стойност на отношенията между Мароко и ЕС, надхвърляща рамките на Договора за асоцииране. Тези привилегировани отношения са логично продължение на стремежа на Мароко към статут на напреднала държава в своите отношения с ЕС, в рамките на новата политика за добросъседство.
Наблюдателите потвърждават, че измежду всички страни, засегнати от тази политика на добросъседство, Мароко е най-силно заинтересованата страна. Що се касае до приноса на Мароко към ЕС, нашата страна е втората след САЩ, която се възползва от споразумението "Отворено небе" сключено с Европейския съюз, споразумение, което облекчава въздушния транспорт и позволява осъществяването на нискотарифни полети между страните от Европейския съюз и Мароко. И устойчив растеж от 5 % годишно, Мароко се развива с чудесен темп. Мароканският пазар е много динамичен, с ускорен ритъм на развитие, където европейските фирми и предприятия постигат забележителни успехи.
2007 г. беше белязана от влизането в сила на Споразумението за партньорство Мароко - ЕС в областта на рибарството и продължаването на преговорите за либерализация на търговията със селскостопански стоки. Споразумението облекчава започването на риболовна дейност от кораби на Общността в марокански води. Европейската общност пристъпи към изплащане на финансовите средства. Използването на възможностите за риболов се оценява положително от службите на ЕО.
Сътрудничеството между Мароко и Европейския съюз напредна много в сферата на сигурността и по-специално в борбата срещу нелегалната имиграция и международния тероризъм. Констатира се вливането на значителни европейски инвестиции във всички икономически дейности (туризъм, нови технологии, и по-специално в офшорните зони).
– А как ще оцените двустранните отношения между нашите две страни и в каква посока те могат още да се развиват?
– Двустранните отношения между Мароко и България датират от относително отдавна. Те винаги са били отлични, пропити с взаимно уважение и разбирателство, съвпадение на възгледите по повечето въпроси от общ интерес. Дипломатическите ни отношения започват на 1 септември 1961 г. с акредитирането на първия посланик на Негово Величество краля, с резиденция в Москва.
Те се ръководят от правна рамка, обхващаща различни области като политика, икономика, култура, правосъдие, младеж и спорт, селско стопанство, занаятчийство, здравеопазване и информация.
Без да пропускаме и някои проектоспоразумения, които са в процес на финализиране и които бяха парафирани в София през 2006 г., и по-точно:
- Проектоспоразумение в областта на търговския флот;
- Проект за Допълнителен протокол към Мароканско-българското споразумение за стимулиране и взаимна защита на инвестициите;
- Проект за Конвенция на прехвърляне на осъдени лица;
- Проектоспоразумение в сферата на сигурността.
Уместно е да отбележим освен това, че въпреки съществуващата съдържателна и разнообразна правна рамка, споразуменията се нуждаят от актуализиране, което да отразява реалността и напредъка на всяка от страните в политически, икономически, социален, културен и други планове. По-специално това касае споразуменията в областта на икономиката, търговията и промишлеността. В тази връзка трябва да припомним, че от 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз. Този елемент трябва да бъде взет предвид при евентуални преговори, тъй като от началото на преговорите си с ЕС страната съобразява икономическата си и търговска политика с него.
Що се отнася до отраслите, които мароканската страна може да включи в преговорния процес и които могат да представляват интерес за българската страна, трябва да споменем сектора на новите информационни и комуникационни технологии, който трайно се развива в нашата страна, продуктите на машиностроителната, електрическата и хранително-вкусовата промишленост, рибните продукти, потребителските стоки като обувки и кожени изделия. Дълго време България беше вносител на фосфати от Мароко, а днес не е така и би било желателно да включим и този продукт с неговите производни (фосфорна киселина) в процеса на преговорите.
– И един по-личен въпрос – с какво най-много Ви впечатлява България?
– Бих искал да споделя пред читателите на вашето прекрасно списание, че България е една изключителна страна, с красотата на своята природа, с модела си за религиозна толерантност, с процъфтяващата си динамика и най-вече с любезния си народ. На добър час в Европейския съюз и съвременния демократичен свят!
|
|
Интервю на
Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
