 |
|
| ВИТРИНА |
стр.54, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Свободната воля на човека не е свободна |
|
|
| Лотар Яшке |
|
Той е тихият революционер на духа. За него ограниченията в характера на човека не са семейна съдба, съдба на расата, а преживявания от детството. А болестите според него не могат да се лекуват с операции, с промяна на хранителните навици, с медикаменти, молитви, екзорсизъм или жертвоприношения, а чрез разговори, които с метода на свободната асоциация могат да разгорят възможни психически конфликти. По-важно от интерпретирането на несъзнаваното за успеха на една психотерапия е функциониращата връзка между пациент и терапевт. Наблюдавайки симптомите на пациента, терапевтът може да открие причината за тях. Като слуша внимателно, той може да научи нещо за несъзнаваните процеси, определящи болестта на пациента. По времето на Фройд това е била моралната и сексуалната репресия в годините след Немско-френската война (1870-1871 г.), които са предизвикали неврози и истерия; днес заболява по-скоро Аз-ът на хората и те страдат от нарцистични смущения, от депресии, поведенчески смущения и стресови симптоми. Зигмунд Фройд (06.05.1856 - 23.09.1939) е големият теоретик на несъзнаваното.
Николай Коперник (1473 - 1543) и Галилео Галилей (1564 - 1642) промениха представата ни за света, като показаха, че Земята не е плоска и че кръжи около слънцето; Чарлз Дарвин (1809 - 1882) представи доказателството, че човек изобщо не е създаден направо от Бог, а е резултат от еволюционен процес. Зигмунд Фройд ни показа, че свободната воля на човека не е свободна, а се определя от царството на несъзнаваното, с неговите сублимирани, изтласкани спомени, напиращи в съзнанието. Повечето ментални процеси протичат несъзнателно.
Конфликтите в живота ни се разиграват в несъзнаваното и остават скрити за нас, защото произлизат от потискани желания и нагони, неможещи да признаят съзнанието ни. Осъзнаването на тези конфликти и техните фактори е работа на психоанализата, която Фройд развива след 1895 г. във Виена. Пътят към несъзнаваното според него са сънят и внимателното наблюдение. Тъй като съдържанието на съня говори за дълбоките мотивации на човека. А също и неврологията откри наскоро, че сънищата произлизат от по-развити части на мозъка, които са активни по време на съня. Същевременно е изключена онази част от мозъка, която създава бариери и регулира мисленето и поведението.
С това Фройд категорично промени нашите представи за света. (“Той промени начина ни на мислене чрез начина, по който мислим” - Марк Бейн. Фройд се опита да интегрира индивида с неговите чувства, желания и съзнание в природната наука. Прозрението, че човек не се намира извън естествения ред, а е част от природата, е голям напредък за човечеството.
Често Фройд се е лъгал, ала това не намалява неговото епохално откритие и значението му за живота ни. Неговите теории за универсалността на Едиповия комплекс, за завистта към пениса, за детската и женската сексуалност отдавна се считат за остарели. Някои дори смятат психоанализата не толкова за наука, а по-скоро за философско или литературно явление. В късните 50-те тя започва да губи своята популярност и заради високите разходи, които здравните каси обикновено не поемат и заради голямата продължителност, но лечебното въздействие на терапията отдавна е доказано.
Разпространението на терапии с говорене - също и под формата на телевизионни предавания - свидетелстват за силата на Фройдовата идея. Диванът се превърна в символ, и това бе по-скоро случайно, отколкото преднамерено. Фройд получил от пациентка кушетка за жилището си на “Берггасе” 19 във Виена и си мислел, че лежането на кушетката ще улесни потока на речта.
* * *
Несъзнаваното е онази сфера от душата, която не е обхваната от съзнаваното, но и съществено му въздейства. Царският път към несъзнаваното, както по-горе бе посочено, е сънят. Несъзнаваните представи се потискат от психични сили като изтласкване и защита, най-често възоснова на морални конфликти. Това би могло да доведе до невроза - един конфликт между То и реалността. То се отнася до несъзнаваното и съставлява нагоноопределения пол на личността, като в крайна сметка се контролира от Аз-а. Той представлява разума и осъзнатото и е онази инстанция на психиката, чрез която човек получава достъп до съзнаваното и възприятието. Kонтролът на Аз-а е Свръх-Аз-ът, който бди за спазването на норми и забрани и се проявява в съвестта. Kакто видяхме вече То е главният резервоар на психичната енергия. Kонфликтът на То с реалността - една невроза - води до това, че Аз-ът изгражда компромис между защита и защитавано. Докато психозата - като параноя, шизофрения или маниакално-депресивно смущение - почива върху скъсване между Аз-а и реалността; Аз-ът си създава нова, собствена реалност.
Психоанализата не е от значение за духовното и физическото здраве, ала помага да разбираме хората по-добре. За да се справим с трудностите си, не е нужно да ни анализират. За да разберем определящото ни несъзнавано, трябва на всяка цена да бъдем анализирани (Федерн). Аз-ът се променя, но не и несъзнаваното. Терапевтичното въздействие не е на преден план. Терапията е само едно от приложенията на психоанализата, която от своя страна предлага една от многото психотерапевтични възможности. Изследвания доказват, че терапевтичните сеанси подобряват качеството на живот.
Психоанализата намира многобройни привърженици най-вече в САЩ - както и доближаване до медицината и психиатрията. Преди да създаде психоанализата, Фройд следва медицина, а след това започва кариера като учен. Той изследва анатомията на мозъка, описва невроните на съзнанието, паметта и възприятието, изследва пациенти с “истерия”, скоро обаче разбира, че в симптомите се изразяват емоционални конфликти и че е важно изучаването на духа и несъзнаваното. Той прекъсва изследванията си на мозъка и се обръща към науката за несъзнаваното, именно това, което днес познаваме като психоанализа. По онова време, през 1895 г., това се е смятало по-скоро за задача на философията и литературата. Фройд се налага, като развива психоанализата - някъде докъм Втората световна война - като водеща наука.
Психоаналитиците се радват на висок престиж през 40-те и 50-те години на миналия век, преди да загубят значение вследствие на студентската революция, движението за еманципация и големите инвестиции във време и пари. През 80-те и 90-те години психоанализата е обявена на практика за отмряла. Ала нови неврологични изследвания сякаш потвърждават теорията на Фройд за изтласкването, сънищата и несъзнаваното.
* * *
Животът на Зигмунд Фройд изглежда учудващо обикновен и протича в един консервативен и конвенционален коловоз.
Роден като първо дете на търговец на вълна и жена му в Моравия през 1856 г. в Прибор, той израства след 1860 г. във Виена и 25-годишен защитава докторат по медицина. Сприятелява се с виенския лекар Йозеф Бройер. През 1885 г. заминава за Париж, за да се обучава по истерия и хипноза от невролога Жан-Мартин Шарко. След завръщането си се оженва за Марта Бернаи, с която има шест деца. Самият Фройд се занимава с хипноза и през 1895 г. публикува заедно с Бройер “Изследвания за истерията”, като интересът му се предизвиква от случая Ана О. (Берта Папенхайм). През 1897 г. започват самоанализите на Фройд - подробни изследвания на собствените сънища, което по принцип се счита за раждането на психоанализата.
През 1902 г. Фройд получава дългоочакваната извънредна професура във Виена. Той споделя: “Ролята на сексуалността изведнъж бе призната от Негово Величество ... Необходимостта от психоаналитична терапия се пребори с 2/3 мнозинство в парламента”. През същата година Фройд учредява Психологическо дружество в сряда, което през 1908 г. е преименувано във Виенско психоаналитично сдружение. В него членуват личности като Kарл Густав Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Щекел, Ото Ранк и Паул Федерн. Юнг и Адлер са най-известните от тях, които поради концептуални различия напускат сдружението.
По-късно Фройд се обявява за единствен създател на психоаналитичното движение. “Никой по-добре от мен не може да знае какво е психоанализа”, пише той в статия за историята на движението. Движението се разпуска през 1938 г. и отново започва дейността си след войната през 1946 г.
През 1913 г. излиза трудът на Фройд за връзката между култура и психопатология, през 1920 г. - “Отвъд принципа на удоволствието”, като Фройд коригира отчасти теориите си (въвежда нагона към смъртта), през 1923 г. издава книгата “Аз и То”, един от централните късни трудове на лекаря и автора. През 1923 г. за първи път откриват рак на Фройд, ще последват 35 операции. През 1924 г. Фройд става почетен гражданин на Виена. След идването на Хитлер на власт през 1933 г. се появява кореспонденцията с Алберт Айнщайн относно въпроса “Защо война?”. “Има ли възможност така да се насочва психическото развитие на хората, че те да бъдат устойчиви спрямо психозите на омразата и унищожението”, пита Айнщайн. “Не, няма такава”, отговаря Фройд - също и от собствен опит. На 4 юни 1938 г. Фройд напуска със семейството си Виена по посока Лондон, където умира на 23 септември 1939 г.
Ана Фройд, най-малката дъщеря на Зигмунд Фройд, продължава Фройдовата психоанализа. Оттогава психоанализата се е развила в различни движения:
- Аналитична психология (Kарл Юнг)
- Индивидуална психология (Алфред Адлер)
- Активна терапия (Шандор Ференци)
- Социална психоанализа (Kарен Хорней)
- Психология на Аз-а (Хайнц Kохут)
- Психоаналитичен феминизъм (Нанси Ходороу)
- Хуманистична терапия/Kаунселинг и Гещалт-терапия (Kарл Роджърс)
- Психодрама и групова терапия (Дж. Л. Морено)
- Трансперсонална психотерапия (Хари Стък Съливан)
- Бихевиоризъм (Джон Уотсън)
- Поведенческа терапия и Kогнитивна терапия
- Рационална емотивна поведенческа терапия (Аарон Бек)
- Kогнитивна поведенческа терапия
- Рационална терапия на живота (хипнотерапия)
- Психодинамична психотерапия и
- Психодинамична терапия на развитието (Питър Фонаги)
Социалният договор а la Русо, според Фройд, е задачата на човешкия инстинкт за естествена агресивност и сексуална доминантност срещу сигурността и комфорта на гражданското общество. Ала потискането на тези инстинкти води според Фройд до несъзнавани конфликти - “един феномен, който не може да бъде овладян действително, защото е част от conditio humanae” (Джонатан Лир от Kолумбийския университет, САЩ). Фройд има предвид това, че историята никога не свършва, понеже се прави от хора. Тук може да сравним тезата на Франсиз Фукуяма за края на историята в началото на 90-те години.
Днес невролози продължават работата на Фройд и посредством мозъчните функции и региони (амигдала, хипокампус и кортекс) се опитват да докажат несъзнавани процеси като изтласкване и страх. Те използват мозъчни снимки, за да покажат неврологичния кръговрат на емотивните конфликти и изпробват медикаменти, елиминиращи негативните спомени. Така науката за духа и несъзнаваното най-сетне се свързва с тази за мозъка, за да се разкрият други загадки на човешката психика. Лекарят Марк Золмс създава в края на 90-те години невропсихоанализата, която се опитва да свърже изследванията на мозъка с дълбинната психология на Фройд. Зигмунд Фройд остава актуален.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
