 |
|
| СВЯТ |
стр.29, бр.3, година XII, 2005г. |
|
|
Бавария - традиционализъм и новаторство с алпийски чар |
|
|
| БОГДАН МИРЧЕВ |
|
 |
| Манастирът “Бенедиктбойрен” в Южна Бавария |
“Бавария сега е с лаптоп и кожени панталони” - с този шеговит метафоричен израз в словото си при откриването на новия панаирен град в Мюнхен през 1998 г. германският президент, баварецът Роман Херцог, напомня за две трайни въжделения на баварското общество, осъществени днес - съхранение на културната традиция и приложение на техническия прогрес в всекидневния бит.
Популярният образ на Бавария бива асоцииран с идиличната битова среда край алпийски хребети под ведро небе с бели облачета, които символизират небесносиньо-сребристите ромбове на баварския герб. Такава картина си представят не само чужденци, но и германци, чийто роден край е някъде на север от реката Майн, гранична между тях и баварците, наричана в Германия “граница на белите вюрстчета”, защото такива правят само южно от Майн и най-вече в Бавария.
В Бавария полагат грижи за утвърждаване на образа й в света на страна с неотразим алпийски чар, в която уж всички всекидневно носят празнични баварски носии. Типичните баварски мъже се разпознават в него по кожените панталони с тиранти, островърхите широкополи филцови шапки с орлови пера и снопче косми от дива коза, както и снажните като тях баварки по дългите широки поли и престилки, везани блузки, елечета и шапчици с фазанови пера. Този мултиплициран баварски стереотип съдържа и впечатляващата гледка на смирени процесии край църкви - готически с островърхи камбанарии, или барокови - с кубета като грамадни луковици пред синкавия декор на алпийските върхове, както и картината на народен празник с бодра духова музика, йодлери и бира.
Този общопознат рекламен образ на Бавария и на баварците като добрите германци - весели и гостоприемни, привлича десетки милиони туристи през всички сезони. Те носят на Бавария годишен приход от около 14 млрд. евро и осигуряват повече от 350 000 работни места, но това, разбира се, не се дължи само на успешно поддържания привлекателен образ на Бавария в света. Наред с красивия и разнообразен ландшафт, в който Алпите са една малка част на юг, с културните си забележителности и красивите си градове и села Бавария разполага и с напълно изградена инфраструктура за туризъм, отдих и развлечения.
Баварците са споменати за първи път в “История на готите” на Йорданес от 551 г. като байувари. Това е името на съюз на източногермански племена, които в края на V в. достигат до горното течение на Дунав и Източните Алпи. Баварската държава датира от 555 г., когато Гарибалд I става първи владетел на създаденото тогава Баварско херцогство. Баварският законник “Lex Baiuvariorum” от 630 г. съдържа сведения за държавната структура на това херцогство, наказателноправна, частноправна и процесуална регулация. През 1232 г. закон определя Баварското херцогство като самостоятелна териториална държава в Свещената Римска империя на германската нация. С двете харти от 1302 и 1313 г. бюргерското съсловие в Бавария първо в континентална Европа придобива право за участие в управлението на държавата чрез свое представителство в Ландтага на херцогството. Тази правна уредба подпомага изграждане на съзнание за народностно единство на държавно-териториален принцип на живеещите тогава (както и днес) в Бавария баварци, шваби и франки.
 |
| Максимилиан Йозеф Граф фон Монжела, създателят на модерна Бавария |
С новото време, настъпило с разцвета на хуманизма, Франкония и Швабия, области на станалата тогава вече Княжество Бавария, са в икономически и културен възход. Нюрнберг, главният град на Франкония, се прославя с художествените занаяти и металообработването, става “европейската оръжейница”. В него живеят и творят знаменити художници - Албрехт Дюрер, Файт Щос, хуманистът Вилибалд Пиркхаймер, видният деец на Реформацията Филип Меланхтон. Занаятчийството и търговията правят швабския Аугсбург по същото време “Златния град в Европа”; там Конрад Пойнтигер създава един от важните центрове на германския хуманизъм.
След Селската война в Германия, която бушува в областите Франкония и Швабия през 1524/1525 г., в тях настъпва упадък. Незасегнатата от тази война Стара Бавария (областите Горна и Долна Бавария) обаче е във възход. Там се изгражда единна стопанска и управленска структура, която по-късно княз Максимилиан I Баварски (1598-1651) въвежда за цялата територия на княжеството. Вестфалският мирен договор след Тридесетгодишната война (1648 г.) гарантира пълен суверенитет на Княжество Бавария в рамките на формално съществуващата Германска империя по времето на абсолютизма. Баварският вид абсолютизъм се споделя като “просветен и патриархален”, защото няколко баварски владетели следват примера на споменатия Максимилиан I - да се подпомагат изкуството и науката със средства на държавата, а князът да се грижи “бащински” за добруване на народа си.
След победите си над Прусия и Австрия Наполеон слага край на Германската империя през 1806 г., но запазва суверенитета на Бавария и в същата година я въздига в кралство. Веднага след това всемогъщият министър на кралството - граф фон Монжела, провежда важни реформи: създава действена централна и областна администрация, изгражда нова териториална структура (окръзи), модернизира стопанството и образователната система, отменя крепостното право, осигурява равнопоставеност на вероизповеданията.
Виенският конгрес от 1815 г. решава Бавария да отстъпи Тирол на Австрия, но да присъедини Долна Франкония и част от Пфалц, с което баварската държава разширява територията си почти до днешните й граници. (Остава още да бъде присъединено бившето Херцогство Кобург след референдума през 1920 г.)
През ХIХ в. с политиката си баварските крале Лудвиг I, Максимилиан II и Лудвиг II благоприятстват развитието на науката и изкуството в страната, израстването на Мюнхен като европейска културна метрополия, а на Нюрнберг и Аугсбург - като центрове на индустрията. Показателен пример за новаторския дух в Бавария е това, че първият локомотив в Германия потегля по линията между баварските градове Нюрнберг и Фюрт през 1835 г.
 |
| Гербът на Бавария |
Кралство Бавария не влиза с развети знамена в образувания през 1871 г. германски райх, в който водачество има Прусия, чийто крал Вилхелм става германски кайзер, а пруският юнкер Ото фон Бисмарк - райхсканцлер. Договорът за присъединяването към райха е приет от Баварският ландтаг само с два гласа мнозинство. Бавария успява да съхрани част от държавната си независимост в Кайзерова Германия - запазва войската си под свое командване (в мирно време), пълен суверенитет в областта на културата, образованието и администрацията, право на дипломатически отношения, има собствена поща и железници, данъчен монопол върху бирата и спиртните напитки.
След края на Първата световна война с революционни действия на 08. 11. 1918 г. в Бавария е свалена монархията и е обявена за република. В първите републикански избори през 1919 г. социалистите-революционери се провалят, а техният водач и временен министър-председател Курт Айснер на път към Ландтага, за да подаде оставката си, бива убит. В Мюнхен настъпва революционна суматоха, в която антидемократичната комунистическа левица провъзгласява образуването на Съветска баварска република. Разгромяват я войски от Прусия и Вюртемберг заедно с части на националистически военни групировки. В политическа нестабилност, икономическа криза и национално унижение от условията на Версайския мирен договор, баварската столица Мюнхен, понесла и труса на революция от съветски тип, става подходяща среда за пагубния възход на националсоциализма. По време на третия райх Хитлер обявява Мюнхен за “град на движението”, но в годините на нацисткия терор Мюнхен става и градът на първата организирана съпротива срещу нацисткия режим - конспиративното сдружение “Бялата роза”, ръководено от студентите в Мюнхенския университет Софи и Ханс Шол.
След разгрома на третия райх в Бавария, която е част от американската окупационна зона, още през 1946 г. започва изграждането на демократична държава, а наред с това и подготовка за създаването на една нова свободна и правова Германия. Първите демократични избори за Ландтаг в Бавария печели новосъздаденият Християнски социален съюз с абсолютно мнозинство от 58,3 %, резултат, близък до този, с който същата десноцентристка Баварска народна партия спечели неотдавна и последните избори за Ландтаг в страната. През същата, 1946 г., с референдум е приета и Баварската конституция, валидна и днес, според която: “Бавария е република, демократична, правова, културна и социална държава” (чл. 1-3). В преамбюла към тази конституция се изразява намерението на Бавария “да се присъедини към една бъдеща германска демократична федерална държава, която се основава на доброволно сплотяване на отделните германски държави и осигурява правото им на собствена държавност”. Основният закон на създадената на този принцип през 1949 г. Федерална република Германия е изработен по баварска инициатива.
Бавария днес е стожер на федерализма, разбиран като запазване на собствена държавност във Федералната република и чрез участие във вземането на политически решения и отговорности както на национално ниво, така и в Европейския съюз. Във връзка с това крилатата фраза на баварския крал Лудвиг I: “Ние искаме да сме германци и да си останем баварци”, днес може да се чуе с допълнението: “... да бъдем и европейци, но пак баварци”.
“С баварците сме близки и се разбираме и на работа, и на бирфест” - така навярно смятат мнозина българи. И баварците са на това мнение. Близостта идва може би от южняшкия тип манталитет и от дълголетните ни връзки - културни, научни, икономически. Колко много са например именитите наши учени, художници, архитекти, лекари и инженери - абсолвенти на баварски университети и най-вече на мюнхенския “Лудвиг - Максимилиан”. Преди два века Петър Берон е станал там доктор по медицина. И днес в баварски висши училища има няколко хиляди български студенти, повече от където и да е другаде в чужбина. Близостта ни с Бавария е и заради съседството ни покрай Дунава - водният път, който свързва народите по бреговете му в един общ, европейски културен регион. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
