Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ИНТЕРВЮ ЕВРОПА	стр.4, бр.3, година XII, 2005г.

	Н. Пр. д-р Харалд Киндерман посланик на Федерална Република Германия пред сп. “Европа 2001” В ЕС СЕ НУЖДАЕМ ОТ СИЛНА БЪЛГАРИЯ “Германия няма страхове относно влизането на България в ЕС”

Роден е на 13 август 1948 г. в Оберйоленбек/Вестфалия.
   През 1968-1973 г. следва правни науки в Ерланген, Марбург и Kьолн.
   През 1979 г. става доктор на правните науки.
   От 1981 до 1987 г. е доцент в университета Гисен, след което работи във Федерално министерство на правосъдието и Федерално министерство на външните работи.
   В периода 1997-1998 г. е началник щаб “Планиране” в Министерство на външните работи.
   От 1999 г. до 2003 г. е посланик в Риад.
   От август 2003 г. е посланик в София.

- Г-н посланик, преди две години избрахте София за свой следващ мандат. Имали сте и други възможности, съжалявате ли за избора си?

- Да, наистина, можех да отида и на друго място, но изобщо не съжалявам. И съвсем недипломатично мога да заявя, че и аз, и моята съпруга сме много щастливи, че сме тук.

- За тези две години несъмнено се доближихме до Европа и ЕС. От какво според Вас успяхме най-много да се отдалечим?

- Несъмнено сте се доближили до Европа. Никога по-рано не съм срещал такава интензивна промяна в начина на живот и обстоятелствата в една страна с такъв бърз темп на развитие. Но дали сте се отдалечили и загубили някои типични балкански качества, ми е трудно да преценя, защото не съм бил преди това на Балканите.

- Кои са най-големите страхове на германците, свързани с приемането на България и Румъния в ЕС?

- Мисля, че Германия няма страхове относно влизането на България в ЕС. Ние имаме добри културни взаимоотношения, познаваме се от много години. Имаме дългогодишен обмен в областта на туризма и други области. Официалните двустранни отношения са много добри и на най-високо равнище, икономическите ни връзки също се развиват много добре. Или иначе казано, в Германия няма страхове.

- А има ли от какво ние да се страхуваме?

- Също не смятам, че има. Това означава за България един голям шанс, едно голямо предизвикателство. Първите сигнали вече са налице. Това е един добър договор и решаващото сега е и двете страни да изпълнят този договор. Аз не виждам основания за каквито и да било опасения или страхове.

- В едно от първите си интервюта като посланик у нас казвате, че ще се опитате да спрете бягството на младите българи. Успяхте ли?

- При всяко мое изказване, при всяка среща било то с ученици от немската гимназия или със студенти, получаващи немска езикова диплома от университета, винаги казвам едно и също нещо: “Отидете на стаж в Германия, или да учите няколко семестъра в Германия. Дори може известно време да поработите там. Но основното място, където трябва да учите и да живеете, е България. Ние в ЕС се нуждаем от една силна България.” Смятам, че България в днешно време предлага много широки възможности и шансове за способните млади хора. Дори от чисто човешка гледна точка, мисля, че е много по-лесно човек да учи и живее в своята родина, отколкото в чужбина. Разбира се, всеки един е добре дошъл от сърце да дойде да се учи в Германия, но съм убеден, че българите би трябвало да се обучават в България. Освен това съм свидетел, че първите, които заминаха преди години, вече се връщат. Двама лекари, които скоро посетих, са работели дълги години в Германия, и то доста успешно. И двамата са се върнали. Единият има своя собствена практика, другият работи в болница, но и двамата са отново в България. Т.е. това завръщане вече е факт.

- Германия беше една от най-привлекателните страни за българските студенти, но отскоро приемането на българи във вашите университети стана по-трудно. Какви са причините?

- Причината е, че се променят финансовите възможности на държавата и средствата за университетите трябва да се използват по-концентрирано. Университетите трябва да са на разположение действително на тези, които искат да учат. Защото се получи така, че много хора превърнаха университетите в място за забавление, а не за учене.

- Съвсем скоро французите и холандците казаха “не” на Европейската конституция. Означава ли това, че може да се наложи преосмисляне на европейската идея и промяна на европосоките като цяло?

- Идеята на ЕС непрестанно се променя. Той започна като една малка икономическа общност. Никой тогава не мислеше за единна европейска валута. А в момента ЕС е една огромна общност, достигаща на север чак до Литва и Латвия. Към него скоро ще се присъединят и Балканите. Или с други думи ЕС трябва непрекъснато да се преоткрива. И това е нещото, което ще се случи сега. В действителност това е една фрапираща промяна - централният европейски проект - Европейската конституция, да бъде отхвърлена от две държави, които са били сред създателите на ЕС.

- Някои от най-големите инвеститори в България са германски. От разговорите си с тях какви препоръки бихте отправили към новите управляващи в България, за да развиват те бизнеса си още по-успешно и безпрепятствено?

- Първо, трябва да се отбележи, че германските инвеститори са доволни от България. И най-вече че печелят изключително добре от проектите си, а това е знак, че бизнесът функционира. Ние направихме едно допитване до повечето немски фирми и те заявиха, че искат да останат в България и имат желание да разширяват своята дейност. Но естествено имат и някои желания за подобрение на общия бизнес климат. Основно те са в четири посоки: първото е да се подобри инфраструктурата - пътища, мостове, ПП-та, аерогари, за да има по-добри и бързи транспортни връзки; второто са някои въпроси, свързани с данъците. България има едно доста модерно данъчно право, но бизнесът винаги има претенции към данъчните закони. На трето място - нещо, свързано с реформата в съдебната система и по-специално антикорупционните закони. Това е много важно за правната сигурност, за сигурността на инвестициите в България. И има един четвърти комплекс от въпроси, който е актуален и на други места - става въпрос за усложнената бюрокрация. Но човек трябва да е честен. Много често се срещаме с немски фирми, които инвестират тук и които са много доволни от областни управители, от държавни институции, които винаги са готови да окажат съдействие и съвместната им работа е конструктивна и полезна. Така че бихме могли да го оприличим на една светла картина с малко сенки, но в никакъв случай обратното - тъмна картина, в която трябва да търсиш тук-там искрици.

Интервю на
Надя Станчева и
Верджиния Ананиева

горе