 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
Първопрестолният "Свети Ечмиадзин" |
|
|
| Отец Хакоб Григорян |
|
Първопрестолен "Свети Ечмиадзин" - така се нарича ръководният духовен център, върховен йерархичен престол на Светата арменска апостолическа църква и резиденция на Върховния патриарх и Католикос на всички арменци. Намира се в град Вахаршапат в Армавирска област на Армения.
След обявяването на християнството за официална религия на Армения през 301 г. Свети Григорий Просветител изгражда първопрестолния храм "Свети Ечмиадзин". Историята на построяването на храма се свързва със слизането на Иисус Христос (на древноарменски Ечмиадзин означава слизане на Единородния) в Араратската долина и църквите, възникнали на мястото на костниците на многобройни християнски мъченици.
В своята дълга история Светият Първопрестол съсредоточава дейността си в проповядването на християнството, укрепването на църковните структури, създаването на епархии, развитието на образованието, просветата и благотворителността сред арменците.
През ІV-V в. в Армения възникват повече от 30 манастира, стотици центрове за закрила на бедни и болни хора, множество школи за подготовка на християнски проповедници и духовници, в които първоначално се преподава на асирийски и гръцки. За да се отговори на необходимостта от проповядване на библейското слово, в началото на V в. под егидата на "Свети Ечмиадзин" и неговите първослужители се създават арменските букви, възниква азбуката, появява се преводът на Светото писание, откриват се арменски училища, раждат се първите арменски ръкописи, извършва се огромна по обем преводаческа дейност.
По стечение на обстоятелствата престолът на арменския католикос често се мести от град на град, като продължава да осъществява без прекъсване своята религиозна мисия. През 1441 г. патриаршеският престол се установява в "Свети Ечмиадзин", където се намира и до днес.
В края на ХІХ и началото на ХХ в. Католикосатът поддържа и подпомага фидаините и националноосвободителното движение в Западна Армения, както и политическите инициативи за решаването на Арменския въпрос. В този период "Свети Ечмиадзин" организира, покровителства и ръководи множество религиозни, обществени, политически, научни, културни и образователни начинания и институции в Армения и центровете на арменската диаспора. По време на геноцида и в следващите години "Свети Ечмиадзин" подпомага хилядите бедстващи и бежанци, като същевременно разгръща мащабна дейност за запазване на националното самосъзнание на пръснатите по света арменци.
В началото на ХХ в, когато цялото население на намиращата се на територията на днешна Турция Западна Армения е депортирано или избито, опасността от унищожение надвисва и над Източна Армения. През 1918 г. под егидата на първопрестолния "Ечмиадзин" арменският народ води борба и успява да спаси Източна Армения от попълзновенията на врага и основава Първата Арменска република.
С установяването на съветската власт в Армения през 1920 г. Арменската църква е поставена в изключително тежки условия. В периода на сталинските антицърковни гонения Престолът е ограничен зад стените на "Свети Ечмиадзин", прекъсната е връзката му с арменските епархии, с намиращите се под негова юрисдикция йерархично подчинени патриаршии, с разпръснатите по целия свят вярващи. Това е период на мъченичество за Арменската църква.
По време на Втората световна война "Свети Ечмиадзин" подпомага фронта, като отделя от собствените си оскъдни средства и събира помощи от арменската диаспора. В резултат на това започва частично възстановяване на правата на ечмиадзинския престол. Открива се наново главното просветно огнище на Арменската църква - Духовната семинария (Богословски университет) "Геворгян", а с подновяването на различни църковни и общонационални институции се възраждат и връзките с арменците от диаспората. При все това обаче Католикосатът продължава да има неопределения статус на "институция, която търпят".
Възраждането на първопрестолния "Св. Ечмиадзин" започва по време на патриаршеството на католикос Геворг VІ Чорекчян (1945-1954) и продължава при по-благоприятни обстоятелства по време на Вазген I Балджян, когато се развиват междуцърковните отношения, укрепват връзките с епархиите в чужбина, множество манастири и църкви отново отварят врати. След възстановяването на арменската държавност (21 септември 1991 г.) пред първопрестолния "Свети Ечмиадзин" се разкриват нови и по-широки възможности за действие. Църковният живот се активизира значително по време на католикос Гарегин І Саркисян (1995-1999). В Република Армения започва преобразуване и реформиране на епархийската структура, строят се и се освещават нови храмове и манастири.
В свободна и независима Армения благодарение на първопрестолния "Св. Ечмиадзин" се изграждат повече от 100 църкви и още толкова светилища биват реставрирани. Създава се Център за християнско възпитание и проповед. Ремонтират се учебни и административни сгради в първопрестолния комплекс. Расте броят на дипломираните семинаристи, строят се пансиони и нови духовни учебни центрове, откриват се центрове за подпомагане на деца и възрастни, благотворителни трапезарии.
Днес 668 духовници от първопрестолния "Свети Ечмиадзин" служат в различните структури на Католикосата и Арменската апостолическа света Църква. При осъществяването на своята мисия Светият Първопрестол се стреми да развива всеобхватна проповедническа дейност сред младежта, в просветните центрове "Арменски дом", в редовете на Въоръжените сили и в институциите за лишаване от свобода. Важно място в социалните програми заема детският дом "Наггашян" в Арабкир, където получават специализирано обучение 20 девойки.
Издателският отдел на "Свети Ечмиадзин" осъществява проповедническата си дейност и публикува специализирана литература. През последните години нарастващият интерес на аудиторията предизвика появата на нови интернет сайтове, радио- и телевизионни предавания, както и на телевизионните компании "Шохакат" и "Луйс".
Откритият през 2012 г. книжовен център "Ваче и Тамар Манукян" в "Свети Ечмиадзин" осигурява прекрасни възможности за работа на представителите на научната мисъл, като им позволява да ползват цялото богатство на човешкото знание, съхранено до наши дни в първопрестолния духовен център. Днес дейността на "Свети Ечмиадзин" се осъществява благодарение на усилията на повече от 1000 сътрудници и 50 специализирани отделения.
Побратимяване между Велико Търново и Ечмиадзин
На 11 октомври 2012 г. кметът на Велико Търново Даниел Панов прие делегацията на арменския град Ечмиадзин, водена от кмета Карен Григорян. На официалната среща в присъствието на посланика на Армения в България Арсен Схоян Карен Григорян и Даниел Панов подписаха "Декларация за партньорство между Община Велико Търново, Република България, и град Ечмиадзин, Република Армения, за сътрудничество в областта на културата, туризма, градоустройството, образованието, науката, икономиката и други сфери на обществения живот", с която се потвърждава взаимното желание на двата града за тяхното побратимяване.
Предисторията на подписването на този документ е свързана със свещените за арменците основи на арменската църква "Сурп Аствадзадзин", построена през Средновековието във Велико Търново и действала до XVII в. През 2008 г. парцелът, върху който се е намирал храмът, е бил закупен от местен бизнесмен. В резултат на преговорите между Посолството на Армения, кмета и Общинския съвет на града бе постигнато споразумение с усилията на местните власти и собственика на имота останките от църквата да се превърнат в част от историческото наследство на старата българска столица. Именно достолепната история на Велико Търново и Ечмиздзин като духовни и културни центрове породиха идеята за побратимяването им.
По време на срещата бе представена новата книга на проф. Хитко Вачев "Един храм, един некропол, две религиозни общности", която представя археологическите проучвания на автора за арменския храм и некропол "Сурп Аствадзадзин". Авторът изследва дубровнишката и арменската църковна архитектура в българските земи от XV в. до Възраждането. Книгата бе издадена със съдействието на Община Велико Търново в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019 г.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
