 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.36, бр.2, година XIX, 2012г. |
|
Мумбай си е Мумбай - друг стандарт, други порядки. Град на палати и палатки, на лъскави небостъргачи и ошмулени обувкочистачи, на английска подреденост и поразяващ хаос, на изискани клубове и ресторанти и улични сергии. Да, Мумбай си е Мумбай. Тук амалгамата от лица излиза извън рамките на индийския субконтинент и поразява с разнообразието и многоцветността си.
В съзнанието на мнозина името Мумбай събужда две основни асоциации - Боливуд и "Беднякът милионер". За Мумбай обаче (както и за Индия като цяло) всяко определение е оправдано и достоверно. Името Бомбай е изкривена форма на португалското наименование Bom Bahia ("Добър залив"). През 1995 г. градът е официално преименуван на Мумбай в хода на кампания за премахване на европейските имена на градове в Индия. Новото име е изведено от това на хиндуистката богиня Мумбадеви, която се счита за покровителка на селото. Много отдавна, когато Мумбай било малко рибарско селище, нейният храм бил опорен център, който се е намирал в района на днешната гара Чхатрапати Шиваджи.
Всеки ден 13-милионният мегаполис набъбва заради прииждащите орди от търсещи препитание и нови хоризонти завършили студенти, за много от които Мумбай е като друга държава. И няма как да не е.
Мумбай е най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната. Ето защо градът е наричан "морската врата на Индия". Той е и финансовият център, като тук са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и индийски компании. Средният дневен доход е три пъти по-висок от общия за страната.
Въпреки относително високия общ жизнен стандарт обаче, 55 % от населението на Мумбай живее в гета, сред които първенец по известност е Дхарави. То например е в списъка на топ 10 туристически места. Дузина агенции се бият да предлагат на туристите обиколки из "града на щастието". В момента само то е дом на повече от милион души. Този град в града е приютил хора от всички краища на Индия - грънчарите от Сауращра си живеят в свой район, мюсюлманските кожари в друг, кроячите и шивачите от Уттар Прадеш работят в съседство с ковачите от Бенгал. Много от тях създават свои магазинчета и работилници, та даже малки фабрики. Някои успяват да изнасят стоката си извън пределите на гетото. Поразяващ и завиден е фактът, че годишният оборот от бизнеса в Дхарави достига 650 млн. долара, като голяма част от доходите са от рециклиране на отпадъци.
И тъй като в Мумбай определенията с "най" никога не се изчерпват, градът е известен и с най-голямата "обществена пералня на открито" или т.нар. Дхоби гхат. На това място общност от хора (само мъже) ежедневно привличат погледите на туристи, които намират парченце от квинтесенцията на индийската традиция в така прозаичното занимание на перачите, наречени "дхоби". Съществуването и начинът на функциониране на 140-годишната "пералня" е само един от многобройните примери за това, как в огромен и развиващ се мегаполис като Мумбай древните традиции не са потъпкани от модерността, а вървят ръка за ръка с нея.
Ако решите да се придвижите до по-туристически район като Чърчгейт например, може да се шмугнете в някое от 40-те хиляди таксита - английски тип автомобили, боядисани в черно и жълто, или да платите поне 30 пъти по-малко, като изберете местния влак, който функционира като наземно метро. Във втория случай обаче трябва да сте сигурни, че сте се заредили с голяма доза търпение и приключенски дух.
Районът на Чърчгейт и Колаба (в южната част на Мумбай) до голяма степен обрисува облика на Мумбай за туриста. Една кратка разходка сред катедралите, музеите и колониалния тип сгради ще ви накара да се почувствате почти като в Лондон, но с доста повече слънце и цветове наоколо. Снимката пред 26-метровата базалтова арка, наречена Вратата на Индия и разположена точно срещу луксозния хотел "Тадж Махал", е задължителна и дори ако нямате личен фотоапарат, ще ви бъде направена такава с поне няколко индийски семейства. Не на последно място Вратата на Индия е основна отправна точка за остров Елефанта, който е осеян с пещерни хиндуистки и будистки храмове, обявени от ЮНЕСКО за културно наследство през 1987 г.
Само десет минути пеша от арката ще ви отведат до един от най-големите и колоритни пазари на Мумбай - този на Колаба. Лъскави и скъпи магазини споделят тротоарите на дългия булевард "Шахид Бхагатсинх роуд" с малки отрупани сергии и най-претенциозният турист ще си тръгне оттам с широка усмивка, пълни чанти и главозамаян от разнообразието и цветността на Колаба маркет. И макар че гъстотата на населението в Мумбай поражда опасението от липса на спокойно и уединено място, такова все пак се намира - пещерите Канхери, разположени в националния парк "Санджай Ганди". Сто и деветте будистки пещери, датиращи от началото на новата ера, са приятно място за отдих особено през дъждовния сезон, а паркът изпълва с кислород натежалите от градския въздух бели дробове. Алтернативата за почивка на морското равнище са плажовете на Мумбай. Там се срещат влюбени двойки, младежи играят крикет, артисти изнасят представления, а повечето хора съзерцават залеза, пият вода от зелен кокосов орех и похапват сладолед или бхелпури (лека закуска от тестени кръгчета, ориз, нахут или леща, ядки, лимонов сок и подправки). Най-известен е Чаупати бийч, който е разположен до най-оживения, но познат като най-романтичен булевард "Марийн драйв". Там по време на празника Ганеш чатуртхи през август-септември огромни статуи на божеството Ганеша биват потопени в Арабско море, докато навсякъде по улиците преминава неспирен колоритен парад с песни и танци.
Споменавайки един от най-значимите хиндуистки празници, трябва да отбележим, че Мумбай събира под покрива си представители на различни религиозни общности. Една от най-силните от тях, макар и намаляваща като брой, е тази на парсите - последователи на зороастризма. Така наречените Кули на мълчанието, където парсите полагат телата на мъртъвците, за да бъдат отнесени от лешоядите, не са част от списъка с туристически атракции. Място, което обаче не бива да пропускате, е джамията "Хаджи Али Дарга", до която се стига по дълга алея, водеща половин километър навътре в Арабско море. По време на прилив морето залива пътеката и джамията остава отделена като остров. Повече от 40 000 пилигрими отиват на поклонение в "Хаджи Али Дарга" всеки четвъртък и петък.
И накрая не бива да забравяме за културния, както и нощния живот на Мумбай. Освен на Боливуд, който бълва близо 800 филма на година и броят на продукциите за последните 80 години достига 70 000, градът е и основен център на изкуствата като цяло. Театър "Притхви" е един от най-реномираните в Индия и принадлежи на актьорската фамилия Капур, а броят на галериите, музеите и организираните културни събития е, меко казано, завиден. Неслучайно в Индия Мумбай е известен и като "градът, който не спи" - нощният живот не се различава съществено от този на запад и може да бъде шокиращ за човек, чиито представи за индийските порядки са оформени само от по-малките градове.
Ето какво казва за Мумбай и Викрам Чандра, автор на романа "Свещени игри": "Моят град ми заприличва понякога на огромен казан под налягане, в който врят и кипят безпрецедентни идеи, политики, стилове, мечти, мании и лудости. Още от самото си създаване Бомбай е бил град, в който парите могат да променят човешки съдби и съществувания: той е Златният град, който привлича мечтатели и им обещава преуспяване, ала също така, поне в моите очи, е нещо като митичния Молох, поглъщащ хора и съдби".
След подобни думи можем само да бъдем сигурни, че нито един филм или книга сами по себе си не са в състояние да отразят в пълнота бълбукащото многообразие на индийския мегаполис.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
