 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.32, бр.2, година XIX, 2012г. |
|
Ако се промъкнем зад налудничавата фасада, определяща Ню Делхи като най-шумното и натоварено място в цяла Индия, ще почувстваме онзи вътрешен мир и уравновесеност на града, който задържа в обятията си не просто туристи и чужденци, а и множество индийски писатели, поети и артисти.
Столицата Ню Делхи е като микрокосмос на вечния всепоглъщащ океан, който представлява Индия със своите древни традиции и културни богатства. Той е и най-голямата и известна на чужденците порта, през която се осъществява началният досег с чудесата на Индия. Често първият ни контакт с града е като гмуркане в студен басейн с нажежено от слънцето тяло. В първия миг то е в шок, а в следващия вече се носи блажено и яхва гребена на вълната. А вълни има много. Наглед Ню Делхи, част от огромния делхийски метрополис, ще ни се стори вълнолом от динамика, в който се разбиват с трясък бурните води на едно хаотично ежедневие, белязано от неспирна трескавост и гълчава. И няма как да е другояче, след като на протежение от 80 км живеят 11 млн. души - колкото Рим и Вашингтон, взети заедно. Когато се събудите сутринта от песента на делхийските пауни и автомобилните клаксони, се подгответе като за гмуркане - бъдете готови да изследвате необятните тайни пространства и глъбини на величествения Стар Делхи, а сетне да се отдадете на заслужена отмора сред модерната и разнообразна архитектура на чаровната нова част. Ню Делхи предлага еднакво изобилие както за изследователя, така и за сладострастния епикуреец.
Когато се разхождате из Ню Делхи, имате неспирното чувство, че пътувате из цялата хилядолетна история на Индия, защото макар градът невинаги да е бил столица на Индия, той винаги е бил нейното лице - значимо средище на световни идеи и ключов подстъп към Централна и Югоизточна Азия. "Най-големият град на вселената" - така го нарича големият арабски пътешественик от XIV в. Ибн Батута. Може да се каже, че Ню Делхи е град от градове. Поне осем познати на историците градове са били основани на територията на днешната столица, допринасяйки за древния и вечен облик на града.
Ако искаме да задоволим авантюристичния си дух и да се почувстваме като съвременни археолози, дълбаещи в руините на миналото, трябва първо да се насочим към старата част на града - Олд Делхи (Шахджаханабад). Древни крепости, мавзолеи, хамами, джамии и паметници напомнят за голямото мюсюлманско наследство, оставено от знатните моголски династии. Вървейки по гръбнака на стария квартал - булевард "Чандни чоук" - ще минем покрай множество улички, превърнати в нестихващи живописни пазари като Кинари базар, Мийна базар и Дариба калан, които бързо ни убеждават в две неща - че сред тях човек може да намери практически всичко (от превъзходна храна и питета до книги, парфюмерии и бижутерии и изящни сувенирни изделия) и че гъстотата на населението в столицата ако не навсякъде, то тук действително е 11 300 души на кв.км. В края на Чандни чоук, точно срещу умиротворяващия джайнистки храм със симпатичната болница за птици, се изправяме лице в лице с прочутата Червена крепост - грандиозен израз на пищност и могъщество от апогея на моголската империя. Точно оттам всяка година на 15 август министър-председателят отправя реч към народа така, както преди 60 години от крепостните стени първият министър-председател Джавахарлал Неру обявил независимостта на Индия от Британската империя.
Трудно е да напуснем очертанията на крепостта с нейното изобилие от изящни зали с пищни орнаменти и инкрустации, царски палати и внушителни кули. Обстановката неусетно те кара да си представяш сцените, разгигравали се тук в разцвета на империята. Ако искаме представите ни да оживеят от плът и кръв, то не бива да пропусакме провеждащите се всяка вечер възстановки от историята на Индия, съпроводени с ефектно светлинно и звуково шоу. Няма начин да подминем едно друго върховно архитектурно постижение на владетеля Шах Джахан - Джама Масджид. Построена през 1658 г., това е най-голямата джамия в Индия, побираща умопомрачителната цифра от 25 000 души. Би било обида към града и архитектите му, ако не се качим на едно от минаретата на джамията, за да усетим внушителните размери на Червената крепост срещу нас и великолепието на пейзажа, събиращ съвсем неслучайно в абсолютно права линия (идеята е на британския архитект Едвин Лютънс) джамията, Конат плейс и парламента. А накрая можем да увенчаем своето изследване на Стария Делхи, като се усамотим край бреговете на Ямуна и изплакнем очи в красивия парк на Радж Гхат, където са кремирани бащите на индийската нация - Махатма Ганди и Джавахарлал Неру.
По пътя към Новия Делхи можем да се спрем в някои от елегантните магазини по Нетаджи Субхаш Марг и да почерпим сили от магията на даржджилнгския чай. Докато вървим, ще забележим как тесните и криви улички от Стария Делхи се разширяват в съвършено прави и широки десетки метри булеварди, вихрещи се около множество кръгови кръстовища и зелени паркове. Свързващото звено между Стария и Новия Делхи, енергийната чакра на столицата, е оформеният в кръг площад Конат плейс, който е и най-известното място за срещи. От него като слънчеви лъчи се простират десетина улици, на които са разполжоени едни от най-популярните магазини, ресторанти и клубове. Това е най-оживената точка на столицата. Стигнем ли 42-метровата мемориална арка Индия Гейт, посветена на онези 90 000 индийски войници, дали живота си в Първата световна война, преминаваме изцяло в новата част на града. Две ключови оси - Раджпатх и Джанпатх - пронизват Ню Делхи. Единият булевард разкрива пред нас възхода на съвременна Индия - президентството, секретариатът, парламентът, дворецът на вицекраля, а другият е любимо място на туристите с многобройните си магазинчета за сувенири. Тази впечатляваща градска композиция е резултат от извършените за две десетилетия "чудеса" на най-добрите световни архитекти. Грандиозното строителство започва, когато Делхи е обявен за столица на Британска Индия през 1911 г. и приключва малко преди британците да се сбогуват окончателно със своята най-тачена колония. Със своята характерна приемственост Индия, както винаги не заличила нищо от старото, а напротив - стъпвайки върху унаследеното, се е отправила с пълна сила напред към своето многообещаващо бъдеще.
Новата част предлага толкова много богатства за туриста и изследователя, че човек трябва да е като хилядоокия бог Брахма, ако иска да попие всичко в рамките на няколко дни. Тук е масивната крепост от XVI в. Пурана кила, принадлежала на афганския владетел Шер Шах и граничещата с него просторна и приличaща на истинска джунгла местна зоологическа градина. Множеството музеи, сред които и забележителният Национален музей, Музеят на модерното изкуство и Музеят на занаятите, биха задоволили и най-жадните за знание умове, а онези, които искат да се запознаят с религиозното богатство на Индия, могат да посетят сикхската гурдвара Бангла сахиб или суфисткото светилище Низамудин. За по-романтично настроените винаги остава възможността да се уединят в красиво оформения парк Лоди, осеян с красиви гробници от XV в., или разположената сред райски алеи, шадравани и цветя гробница на моголския владетел Хумаюн, станала прототип на световноизвестния мавзолей в Агра -Тадж Махал, и обявена от ЮНЕСКО за международно наследство.
Разбира се, има няколко места, които са задължителни за всеки, решил да се полюбува по-дълго на Делхи. Без тях досегът ни с града не би могъл да се нарече пълен. На около 40 минути с рикша се извисява най-високото самостоятелно минаре в света - Кутуб минар. Високата 73 метра, богато украсена със стихове от Корана кула напомня за величието на Делхийския султанат от времето на владетеля Кутаб-уд-дин. В подножието на минарето е най-старата джамия в Индия Куват-ал-ислям, до която пък стои друга знаменателна забележителност - железният стълб със санскритски надписи от IV в., който вече столетия не хваща ръжда и според преданието изпълнява желанията на всеки, който гърбом успее да го обгърне с ръцете си.
Черешката на тортата, кулминацията в сближаването ни със столицата, несъмнено са два уникални по рода си храма. Единият е бахайският молитвен дом - Храмът на Лотоса. Само осем са бахайските храмове в света и един от тях се намира в Ню Делхи. При това сградата е от най-сложните архитектурни изпълнения, познати на съвременния свят. Тя представлява огромен лотосов цвят, състоящ се от общо 27 мраморни венчелистчета, подредени и групирани гроздовидно по 3 листа, за да се оформят деветте страни на храма. Цялото това строително чудо е обградено от девет басейна и изглежда така, сякаш плува свободно в покрайнините на индийската столица. Другият възхитителен храм се нарича Акшардхам. Той е посветен на светеца от XVIII в. Свами Нараян и с размерите си (висок 40 м, дълъг 96 м) става известен като най-големия хиндуистки храм на Земята. Но по-значими са изяществото и отдадеността, с която е построен целият комплекс. За изграждането му са използвани тонове бял мрамор (символ на чистота и съвършенство) и розов камък от Раджастан (символ на разцвета) и никакво желязо или цимент. Архитектурното чудо е сътворено само за 5 години с потта на 11 000 доброволци, последователи на светеца. Комплексът предлага и различни културни атракции като 3D филмови прожекции и изложби, които ни запознават с живота и делото както на Свами Нараян, така и с достиженията във философията, медицината, математиката, астрономията и други науки на множество почитани в мемориала светци и просветени личности.
И така завършва разходката ни из Ню Делхи - градът Алфа в културен и исторически аспект не само за Индия, но и за света.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
