 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.5, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Взаимодействието между религиите - гаранция за световен мир
Н. Пр. Голамреза Багери Могаддам |
|
|
| |
|
Информационните агенции съобщиха, че Тери Джоунс, американски свещеник, който по-рано многократно заплашваше да изгори Корана, най-накрая на 21 март (по Григорианския календар), понеделник, 2001 г., изгори мюсюлманската свещена книга.
Той, който е пастор в малка църква във Флорида, бе казал първоначално, че ще изгори Корана на деветата годишнина от атаките на 11 септември, но по-късно под натиска на световни политически и религиозни лица отложи намеренията си.
Най-накрая успя, докато световното внимание бе съсредоточено към кризите в Близкия изток и Северна Африка и по-специално към войната срещу Либия, да реализира пъклените си намерения.
За съжаление създаването на религиозна омраза между последователите на различни религии се основава на миналото и на идеологеми. Такава идея се теоретизира от американския философ Самюъл Хънтингтън и е отпечатана под заглавието "Сблъсък на цивилизациите" през 1993 г., публикувана е в списанието "Форейн Полиси" (Foreign Policy), което се разпространява чрез Съвета по международни отношения (Council on Foreign Relations (CFR)). Публикуването на тази теория стана причина за огромно интелектуално предизвикателство в сферата на политическата мисъл.
По повод опасните акции на американския проповедник и за да разкрия разрушителните заплахи от гледната точка на г-н Хънтингтън, сметнах за необходимо да погледнем накратко теорията за "Сблъсъка на цивилизациите".
Въз основа на идеята му в света има седем или осем цивилизационни разлома, те неизбежно се движат към война или конфронтация и най-драстичните от тях ще са между исляма и Запада. За да докаже истинността на този възглед, посочва, че има принципно противоречие между исляма и християнството. Наистина ли има принципно противоречие между исляма и християнството? Отговорът на Хънтингтън на този въпрос е положителен.
Според г-н Хънтингтън връзката между исляма и християнството е несъвместима с мира, дължи се на природата и същността на тези две религии и никога няма да се превърне в мирно съжителство.
"Причините за този продължителен конфликт не се коренят в преходни явления, например християнските страсти през XII в. или ислямския фундаментализъм от XX в. Те се дължат на характера на двете религии и на цивилизациите, основани върху тези религии".
На друго място г-н Хънтингтън по-ясно описва предмета на тези конфронтации и с един вертикално-йерархичен поглед смята, че основната причина е "налагането на власт". "Така причините за подновения конфликт между исляма и Запада се коренят във фундаменталните въпроси за властта и за културата. Кой ще управлява? Кой ще бъде управляван?"
Доколкото се вижда, в становището на г-н Хънтингтън изобщо няма място за хоризонтални взаимоотношения, партньорство и управленска мрежа. Вертикалното виждане е, че светът непременно трябва да бъде разделен на две части: управляваща, т.е. Западът, и управлявана, т.е. останалите. A същевременно провъзгласените за Божествени религии са за човешко равенство и братство и смятат, че произходът на човека е от едно и също начало. В исляма няма превъзходство и преимущество между хората, независимо дали са от Изтока или Запада, черни или бели, освен праведността. Коранът гласи: "О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате." (Сура 49. Ал-Худжурат; 13 айат). "Всички ви сътворихме от един мъж и една жена, съществуващите племенни различия или по цвят са, за да се разпознават хората един от друг. И тези различия не трябва да бъдат причина някой да се възгордява. Благородството и превъзходството на хората е в праведността."
Праведността по законите на шариата означава да се предпазва душата от грях и от това да бъде подложена на Божия гняв. За да се постигне праведността и да се освободи от Божия гняв, индивидът трябва да се въздържа от това, което Бог е забранил, и да прави това, което е заповядал.
Поради липсата на познания на г-н Хънтингтън относно мисията и функционирането на религията той, анализирайки естеството и посланието на религията, тръгва по грешен път.
Божествените религии имат общи мисловни принципи и сходни убеждения и черпят от един Божествен извор и този извор е на всемогъщия и велик Бог.
Коранът - свещената книга на мюсюлманите, призовава последователите на Божествените религии в общността на сътрудничеството и истината: "Кажи: "О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас, да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!" А отвърнат ли се, кажете: "Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!" (сура 3. ал-имран: 64 айат)
"Кажи: "О, хора на Писанието, едно общо слово (и всички ние го считаме за истина) между нас и вас ¬ да следваме (а това слово е) да не се покланяме на друг освен на единствения Господ и да не Го съдружаваме с нищо и да не величаем господството на никого, вместо това на Господ". И след това, ако те се отвърнат от истината, вие свидетелствайте, че ние се подчиняваме на заповедите Му."
За разлика от възгледа на г-н Хънтингтън съпричастността на Божествените религии е толкова голяма и конструктивна, че с одобряването им и прилагането на религиозните учения може да се създаде един свят, изпълнен със симбиозно съжителство и мир, и да се предложат на всички човешки същества равни възможности за растеж и развитие. Всички Божествени религии, когато става въпрос за хуманност, справедливост, уважение към подобните си, равенство между хората, мир, ненасилие и да изпълняват задълженията си по отношение на Бога, имат еднакъв поглед по въпроса за ценностите на зачитане и отговорностите. Ако се управлява въз основа на религиозните учения, светът няма да бъде свидетел на всички тези аномалии.
Това, от което се нуждае днес светът, е възстановяването на партньорството, за да се намалят разстоянията, които са създадени с течение на времето от историческите властници.
Възвеличаването на религиозните различия и съществуващите внушения за несъвместими противоречия между тях не само няма да подобрят живота на човека, но с разпалването на огъня на враждебността и омразата между религиозните последователи светът ще бъде още по-несигурен. Поради това е по-достойно вместо подстрекаването на религиозните последователи към честолюбие и враждебност да се намерят области за диалог и отстраняване на неразбирателствата между тях и да помогнем за реализирането и укрепването на мира и сигурността.
Когато Хънтингтън, съди за религията и особено за ислямската, ясно проличават пропуските и незнанието му на основните ислямски принципи. Той казва: "Първо, съществува съгласие по въпроса, че ислямът поначало е войнствена религия и прославя воинските добродетели. Ислямът се заражда сред "воюващи бедуински номадски племена" и това "заченато в насилие съществуване е заложено в основите на исляма. Мохамед е запомнен като непоколебим боец и умел военачалник." Известно е, че ислямската доктрина призовава към война срещу неверниците, но когато първоначалната експанзия затихва, мюсюлманските групи в противоречие с доктрината започват да се сражават помежду си. Съотношението между "фитна", или вътрешни конфликти, и "джихад" се променя драстично в полза на първите. Коранът и другите свещени книги на мюсюлманската вяра съдържат само няколко забрани за насилие, а понятието ненасилие изобщо не съществува в мюсюлманската доктрина и практика".
Тези редове показват, че има слаби религиозни познания. Той, който не знае за учението на Корана и прави заключенията си въз основа на "казват", как си позволява да издаде такава строга присъда?
Първо, в началото при възникването на ислямската култура и обичаи те са приети от номадски бедуински войнстващи племена. Но ислямът е Божие слово, разкрито чрез откровение на великодушния пророк Мохамед и принципите и учението Му нямат нищо общо с културата на бедуинските племена.
Второ, по принцип значението на ислям е синоним на мир и същността му е примесена с милосърдие и опрощение. Според бившия малайзийски премиер Махатир Мохамад "Ислямът е вяра (религия) на мира. Мюсюлманите с ежедневните си поздрави си пожелават мир и спокойствие. Ние желаем мир на всички, но повечето не вярват, че мюсюлманите са миролюбиви хора, които искат мир и спокойствие за всички, включително за мюсюлмани и немюсюлмани".
Мюсюлманите, вдъхновени от учението на Светия Коран, повишават нивото на културата и достигат своя връх в интервала от осми до шестнадесети век (по Григорианския календар), когато стават водещи в сферата на науката и културата. Религия, която има капацитет за създаването на знания, политика и реформиране, справедливо ли е да бъде наричана религията на меча и насилието?
Г-н Хънтингтън е имал нужда да проучи малко повече исляма и да придобие за него (исляма) един реалистичен и разумен поглед. Религия, за която един човек има еквивалентната стойност на хората от целия свят, не може да бъде предвестник на насилие. "Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по Земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на Земята". (Сура 5. ал-маида: 32 айат)
Ислямът и монотеистичните религии, не искат да предизвикват войни между нациите и народите, както и сблъсъци или конфликти между културите и цивилизациите, а повече акцентират върху допирните точки и посочват последните идеалистични и ефективни решения за постигане на мир и съгласие на човешката раса.
Истински вярващите, благодарение на религиозното учение, полагат усилия да заличат измислените граници между хората и трудностите, които ги разделят, за да бъде премахнато всяко едно от местата на кървави войни.
Хънтингтън съзнателно или несъзнателно съдейства за създаването на страх между Изтока и Запада и разширява разстоянието, което с разумност, толерантност и търпение може да става все по-малко и по-малко, а действията на американския свещеник Тери Джоунс нараняват чувствата на милиони мюсюлмани по света. Стимулирането на враждебност между религиите и особено очернянето на исляма пред западните общества предизвиква огромно бедствие за човечеството. Учените, принадлежащи към двете от религиите - исляма или християнството, трябва да бъдат последователни и неуморни в усилията си за предотвратяване на вредите от подобни тенденции, за да има мирно съжителство между религиите. Несъмнено подобен подход може да постигне траен мир и приятелство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
