архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.49, бр.2, година XVIII, 2011г.
Ноуруз: Иранската Нова година
Хаджар Фиюзи
Да бъде Новата година сполучлива, весела, богата, да бъде царството могъщо, родословието плодовито, да бъде Новата година късметлива и щастлива!
Хафез




   Един от най-старите ирански празници е Ноуруз. Празнуването му започва още в индо-иранската епоха, т.е. през първото хилядолетие пр.н.е. Иранската митология отнася Ноуруз към епохата на персийския цар Джамшид, един от царете на легендарната династия на Пишдадидите. Според легендата той е управлявал 300 години, в които не е имало болести, студ, смърт. Според Авеста, свещената книга на зороастризма, Джамшид е първият човек, когото Ахура Мазда посвещава в зороастрийската вяра.

   Древните иранци - персите, са изчислявали годината по слънчев календар (въз основа на въртенето на Земята около Слънцето). Те разделяли годината на 12 месеца, всеки месец на 30 дни, като последните 5 дни от годината наричали "пандже". Тогава е и празникът Ноуруз - един от най-красивите празници от древността до днес, а може би е най-осмисленият. От астрономическа гледна точка празникът съвпада с пролетното равноденствие, когато денят се изравнява с нощта. Ноуруз е първият ден от месец фарвардин (21-22 март) - думата "фарвардин" идва от "фруши" или "фрухар", което означава "същност", "субстанция", "съществуване".

   Иранците вярват в живота след смъртта и във вечността на духа. Според тях през месец фарвардин починалите осъществяват контакт със земята и с живите. Оттук идва и традицията в началото на Новата година хората да си ходят на гости. Преди настъпването на Ноуруз се извършва ритуално почистване на къщите, обличат се нови дрехи, поставят се димящи благоухания. Хората се подготвят за среща с духа на своите предци и още в началото на Новата година отправят молитви към Бога.

   Абурейхан Бируни пише следното за новогодишния празник: "Според вярата на персите в този ден светът преоткрива своето съществуване, този ден е началото на сътворението. В чест на празника Ноуруз 25 дена по-рано персите правят седемцветни сплитове (сабзи) от жито, ечемик, ориз, леща, бакла, соя, царевица, фасул, нахут, грах и др. Изброените култури се засаждат ритуално и която от тях расте най-добре, се смята, че през годината реколтата й ще е най-изобилната".

   Ноуруз има няколко съпътстващи го празника, превърнали се отдавна в традиционни. Такива са: "Чахаршанбесури" (свързан с Хаджи Фируз), "Хафт Син" ("Седемте "С"), "Открадната петдневка", "Сизде бедар" ("Тринадесетия ден - вън от къщи!"), и др. Това са обичаи, които и до ден днешен са живи сред иранците.

   ЧАХАРШАНБЕСУРИ

   Информация за този новогодишен обичай и за неговото име отново ни дава Абурейхан Бируни. Ученият ни съобщава, че според иранските евреи настъпването на нощта срещу Чахаршанбе (петък) е времето, през което се ражда Слънцето. И тъй като в едно от древните летоброения - иранското, именно началото на тази нощ съвпада с настъпването на Новата година, денят след нея придобива статут с особено значение. Най-вероятно това е основната причина за появата на празника Чахаршанбесури. Възможно е също така цифрата четири в "чахаршанбе" ("чахар" на персийски означава "четири") да олицетворява четирите годишни сезона, последният от които, зимният, свършва точно в този ден. Традицията изисква да бъде разпален огън, за да се улесни приближаването на слънчевата топлина до Земята, да се ускори загряването на въздуха и по такъв начин пролетта, заедно с Ноуруз, да настъпят по-скоро. Според древните иранци огънят олицетворявал чистота, непорочност и пречистване от покварата. Затова и те го почитали като свещен. От астрологическа гледна точка атмосферните промени, които настъпват по време на Ноуруз, стават, защото Слънцето преминава от съзвездие Риби в съзвездие Овен, т.е. приближава се към Земята.

   Днес в Иран предварително подбрани хора предизвестяват настъпването на Ноуруз и веселите пролетни дни, като боядисват лицата си с черно и се обличат в червени дрехи. Те обикалят улици, домове и обществени места и със стиховете и песните си повдигат предпразничното настроение. Иранците наричат тези хора "Хаджи Фируз".

   Впрочем между този празничен герой и християнския Дядо Коледа бихме могли да установим поредица от интересни сходства.

   ХАФТ СИН

   Хафт Син (Седемте "С" - "Син" е названието на петнадесетата буква от персийската азбука) - това е специално подредена маса, която присъства задължително във всяко иранско семейство на новогодишния празник. На нея трябва да присъстват седем неща, чието наименовение започва с буквата "син". Те са символ на плодородието, изобилието, здравето и красотата. Най-често използвани са: сиб - ябълка, сир - чесън, серке - оцет, сумаг - вид иранска подправка за месо, саману - сладко, подобно на халва, секе - монета, сумбул - зюмбюл, сабзе (букв. зеленина) - прораснали житни кълнове... Защо точно седем? Защото цифрата седем за иранците винаги е била свещен символ. Чрез нея те се обръщат към седемте ангела на доброто от религията на Заратустра.

   След приемането на исляма в Иран към символиката на числото седем се прибавят и някои ислямски нюанси. На новогодишната трапеза място намират и Коранът, огледалото, розовата вода, бонбони, аквариум с жива златна рибка, кандило, ориз и различни готвени ястия (без червено месо). Днес иранските мюсюлмани приемат празника с голяма почит. Шестият имам на шиитите Джафер ибн Садък казва: "Адам е създаден от Бога в началото на фарвардин. Този светъл ден е денят, в който ще се сбъднат твоите желания".

   "ОТКРАДНАТАТА ПЕТДНЕВКА"

   Последните пет дни на годината в миналото са наричани "Откраднатата петдневка" или само "Пандже" ("Петица"). Казахме вече, че в древността годината се е изчислявала на 360 дни, 12 месеца по 30 дни и в този смисъл "Открадната петдневка" са петте дни, които са извън рамките на нормалната година.

   По време на тези пет дни са се провеждали различни празнични ритуали, сред които: на Емира на Ноуруз, на Ноурузкото четене, на Гадаенето на ухо, на Хвърляне на шал и др.

   Най-любопитен сред тях като че ли е ритуалът, свързан с Ноурузкия емир. Той се изразява в това, че се е избирал човек от народа, когото наричали "Емира на Ноуруз" или "Пролетния емир". Избраникът е бил качван на трона и всъщност се е превръщал във временно управляващ дадено населено място за пет дни. Хората били длъжни да изпълняват всичко, което той заповяда. Имало е случаи, в които на шега той е заповядвал да набият с камшик великия везир или някой от емирите. Случвало се е, също на шега, да ги накаже със заточение или затвор. Разбира се, срещали са се и отмъстителни управници, които за дълго не могли да забравят поведението на емира на Ноуруз.

   Хафез също насочва вниманието към това:

   Думите ми са като пъпка на цвете,
много скоро тя ще се превърне в цвят.
Същото е с управлението на емира на Ноуруз
само пет дни е животът му пълноценен.

   СИЗДЕ БЕДАР

   От стари времена Ноуруз се е празнувал дванадесет дни. Всеки от тези дни е съответствал на един от месеците на годината. Освен това хората вярвали, че всяка една от дванадесетте планети, на които отговаряли дванадесетте съзвездия, ще управлява света хиляда години. Затова се приемало, че светът ще съществува дванадесет хиляди години. Аналогично и Ноуруз се празнувал именно дванадесет дена. Тринадесетият (сизде) е бил прибавен по-късно за обозначаване на "открадната петдневка".

   Сизде бедар съвпада с тринадесетия ден от започването на пролетта. Смятало се е, че през този ден от царството на Ахриман на Земята се спускат злите духове и отиват по къщите на хората. За да не ги заварят, иранците е трябвало да излязат от домовете си и да прекарат деня сред природата. Това е един от най-приятните новогодишни празници поради обстоятелството, че дава възможност на иранските семейства да се съберат заедно и да прекарат деня без грижи сред красотата на събуждащата се природа.
горе