 |
|
| АРТ |
стр.45, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Киното на Иран - по света и у нас |
|
|
| Здравко Григоров |
|
ПРЕЗ 2011 Г. ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИРАНСКИ ФИЛМ СПЕЧЕЛИ ГОЛЯМАТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МЕЧКА" НА КИНОФЕСТИВАЛА В БЕРЛИН - "НАДЕР И ШИМИН: РАЗДЯЛАТА" НА АШГАР ФАРХАДИ. СЪБИТИЕТО Е ОЩЕ ПО-ЗНАЧИМО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДВЕТЕ НАГРАДИ "СРЕБЪРНА МЕЧКА" - ЗА НАЙ-ДОБЪР АКТЬОР И НАЙ-ДОБРА АКТРИСА, ВРЪЧЕНИ НА МЪЖКИЯ И ЖЕНСКИЯ АНСАМБЪЛ НА СЪЩИЯ ФИЛМ.
С ТОВА ОТЛИЧИЕ НА АШГАР ФАРХАДИ ИРАНСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ПЪЛЕН КОМПЛЕКТ НАГРАДИ ОТ ТРИТЕ НАЙ-ПРЕСТИЖНИ СВЕТОВНИ КИНОФЕСТИВАЛА - КАН, ВЕНЕЦИЯ И БЕРЛИН.
През 1997 г. Аббас Киаростами удивлява журито в Кан с емблематичния за творчеството си "Вкусът на черешата", който му носи "Златна палма". Три години по-късно Джафар Панахи затвърждава водещата позиция на иранското кино по световните форуми, като печели "Златен лъв" от фестивала във Венеция с провокативния филм "Кръгът".
През изминалите двадесет години киното на Иран се превърна в един от най-добре приетите експортни продукти на страната. Проправяйки бавно път в началото на 90-те, филмите на Мохсен Махмалбаф "Имало едно време кино" и "Габе", и "Под маслиновите дръвчета" на Аббас Киаростами бързо намират своите последователи и в края на 90-те "Децата на Рая" на Маджид Маджиди, освен че печели най-високото отличие в страната си "Кристален симорг" за най-добър филм от фестивала "Фаджр", попада за първи път в историята на иранското кино сред петте филма, номинирани за наградата "Оскар" в категорията за чуждоезичен филм. Филмът "На лунна светлина" на Реза Мир-карими е още едно доказателство за това, че иранското кино се приема еднакво добре по всички краища на света. Продукцията печели награди от фестивалите в Кан, Техеран, Токио и Кливлънд.
Днес имената на Маджид Маджиди, Ашгар Фархади и Реза Мир-карими непрекъснато са сред номинираните и отличените по световните кинофоруми. Последният филм на Маджиди "Песента на врабците" е носител на "Сребърна мечка" в Берлин и на 4 награди "Кристален симорг" в Техеран, а "Толкова просто" на Мир-карими печели 2 награди от фестивала в Москва, включително "Златен Свети Георги" за най-добър филм и 5 отличия от фестивала "Фаджр".
Специално внимание заслужават жените режисьори в Иран, предвождани от Пуран Дерахшанде, чиито филми винаги са социално обвързани с проблемите на подрастващите и се радват на одобрението както на местните зрители, така и на публиката извън границите на Иран. Пример за това са представените лично от режисьорката в София филми "Вечните деца" и "Свещ на вятъра". Друго популярно име сред дамите е това на Ники Карими - една от най-успешните актриси на страната, която има зад гърба си и няколко режисьорски проекта. Карими е носителка на отличия от фестивалите в Сан Себастиан, Техеран, Кайро и Торино. Тахмине Милани също е сред водещите жени режисьори на Иран. Освен че е зад камерата, тя пише и сценариите на своите филми, като през 2005 г. е отличена както с наградата за режисура, така и с наградата за най-добър сценарий на фестивала "Азия Пасифик" за филма "Нежелана жена".
От 2009 г. в България се провежда фестивалът за близкоизточно кино "Цветята на Корана", в чиято програма киното на Иран е широко застъпено. Всяко едно от трите издания на фестивала досега е открито официално от посланика на Ислямска република Иран в България, като след церемонията по откриването е прожектиран филм, произведен в Иран, съответно 2009 г. - "Иран - седемте лица на една цивилизация" (реж. Фарзин Резаян), 2010 г. - "Плачещата върба" (реж. Маджид Маджиди) и "Светлина в мъглата" (реж. Панахбархода Резаи), който откри изданието на фестивала през 2011 г.
"Светлина в мъглата" спечели голямата награда на фестивала "Любовта е лудост" във Варна - "Златната Афродита", като повтори успеха на победителя от 2010 г. "Последната кралица на Земята" на Мохамад Реза Араб, който също беше включен в програмата на "Цветята на Корана". В историята на варненския фестивал е прецедент в две поредни години голямата награда да бъде печелена от филми от една и съща страна.
Най-награждаваният ирански филм за 2009 г., "Историята на Ели", също беше част от програмата на "Цветята на Корана 2011". Историята за красивата Ели, която внезапно изчезва, след като отива на почивка с приятели, спечели "Сребърна мечка" от "Берлинале", наградата за най-добър филм от фестивала в Трайбека, наградата на публиката и наградата за най-добър режисьор от фестивала "Фаджр" и още десетки отличия.
Легендата на иранското кино Аббас Киаростами беше представен с два филма. Най-успешният проект във филмографията му "Вкусът на черешата" имаше своята българска премиера цели 14 години след като беше отличен със "Златна палма" на фестивала в Кан. В програмата бе включен и поредният експеримент на Киаростами - "Ширин", в който зрителят наблюдава как най-известните ирански актриси и френската звезда Жюлиет Бинош гледат постановка на класическата персийска история "Хосроу и Ширин". Никой не вижда какво се случва на сцената, единствено реакциите на жените в залата подсказват за невъзможната любов между персийския цар Хосроу и арменската принцеса Ширин.
Друго заглавие от тазгодишното издание на фестивала е "Празникът на огъня", който отразява традиционното посрещане на Ноуруз, последната сряда преди пролетното слънцестоене, когато в Иран празнуват персийската Нова година, хората палят огньове по улиците и ги прескачат. Филмът е отличен с наградата "Златен Хюго" от фестивала в Чикаго, както и с три награди от фестивала "Фаджр".
В трите издания на фестивала са представени най-добрите филми, произведени в Иран, които дават представа на българските зрители за постиженията на една от водещите световни кинематографии, запознават публиката с най-популярните имена на иранското кино като Маджид Маджиди, Аббас Киаростами, Реза Мир-карими, Ашгар Фархади, Мохсен Махмалбаф, Бахман Гобади, Пуран Дерахшанде и позволяват на гледащия за кратко да се пренесе през границите на една непозната култура и да се запознае с традициите и празниците на иранския народ.
СВЕТЛИНА В МЪГЛАТА
Шедьовър на изобразителното изкуство
С филма "Светлина в мъглата" на 20 януари 2011 г. в Дома на киното се откри третото издание на фестивала "Цветята на Корана".
Иранско кино в най-чистия му вид - семпла история, пестелив диалог и живописни пейзажи, пред които оставаш без думи. Филм-картина, чиито кадри може да съзерцаваш дълго и да се потопиш изцяло в един отдавна забравен свят, където течащата вода е от близкия поток, топлината е от искрящите в печката въглени, а светлината идва от опушени маслени лампи.
Филмът е дебют за Панахбархода Резаи, който снима в забравено иранско селце, високо в планините, където мъглата рядко се вдига. Там, далеч от хорската глъч, живеят Рана и възрастният й баща. Старецът бавно отброява дните до своята смърт, а Рана живее в очакване на своя любим Хабиб, който изчезва по време на ирано-иракската война. Единственият им съсед е продавачът Рахмат, който се надява Рана да приеме предложението му за брак. Дните бавно отминават, а от изчезналия съпруг няма никаква вест. Бащата на Рана вярва, че тя ще преодолее мъката по Хабиб и ще приеме предложението на Рахмат.
Кадрите са дълги, приличат на произведения на изкуството, на моменти носят чувството за разлистване на албум с красиво нарисувани пейзажи. Гледаш ги дълго, отброяваш пъстрите листа, обагрили планината през есента, и се напрягаш да съзреш картината отвъд гъстата мъгла през зимата. Режисьорът Резаи споделя, че двамата с оператора Али Мохамад Касеми се готвят две години преди да пристъпят към снимки, разглеждат заедно картини на ирански художници, по които след това конструират кадрите във филма.
В продължение на минути зрителите плътно следят действията на Рана и баща й. Чувстват студа от пронизващия планински вятър и топлината от едва мъждукащия фитил на маслената лампа. И се пренасят в един отдавна забравен свят. Свят, в който родителите са най-святото за децата, свят, в който оставаш завинаги верен на любимия, свят, в който единственият твой съдник е Всевишният и само Неговата помощ може да очакваш.
Забравете настоящето и за малко повече от час почувствайте спокойствието и уюта на живота далеч от шумните тълпи, подарете си приятни мигове сред природата, пренесете се в един тих и красив свят, за какъвто често си мечтаем.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
