 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Известни личности от Армения |
|
|
| |
|
Иван Айвазовски
(1817 - 1900)
През 1837 г. завършва Петербургската художествена академия със златен медал. Скоро след това е изпратен в Крим със задача да нарисува пейзажи с кримските градове. Там се запознава с Корнилов, Лазарев, Нахимов. Кримските картини на художника са високо оценени на изложба в академията.
През 1840 г. е изпратен в Рим, където изучава класическото изкуство и прави успешни изложби. Парижкият академичен съвет също го награждава със златен медал. При завръщането си в Русия е изпратен в Главния морски щаб, за да изобрази редица балтийски животински видове. Като живописец на морския щаб взима участие в битки, които впоследствие изобразява в своите батални картини.
В творчеството си Айвазовски представя морето като основата на природата, изобразява го с цялото му могъщество и красота.
Художникът оставя следа не само с картините си, но и като щедър меценат. Натрупал значително богатство с изкуството си, той се занимава с благотворителност. Дава пари за изграждането на археологическия музей във Феодосия, както и за благоустрояването на града.
Ованес Туманян
(1869 - 1923)
От малък Ованес Туманян израства с приказките, притчите и легендите на своя народ. Фолклорът и красотата на родната провинция Лори по-късно стават неделима част от творчеството му.
Туманян доближава поезията до народа, като този етап в развитието на арменската литература е наречен "фазата Туманян". Поетът се вдъхновява от ежедневните дейности на хората. Героите в творбите му са обикновени селяни. Преди Туманян никой не е успявал да направи поезия от привидно непоетични и банални неща. Особено ценен е приносът му към арменската епична поезия, поетичният му талант е преди всичко в епичните декори, в изграждането на остри, драматични ситуации и дръзки, смели герои.
Туманян има и друг сериозен принос - той отваря чуждестранния фолклор за арменците. Подбира народни образи, сюжети и мотиви от други култури и ги вплита в творчеството си. На основата на няколко версии на националния арменски епос за Давид Сасунски той написва едноименна поема, която се счита за най-добрата адаптация на популярната история.
Туманян вярва, че в изкуството националното и общото за човечеството са тясно свързани. Той създава творби, в които увековечава благородни човешки стремежи - възвишените мечти за щастие, справедливост, красота и идеали.
Арам Хачатурян
(1903 - 1978)
До деветнадесетата си година Арам Хачатурян не само не е учил музика, но и не е имал представа за опера и балет. През 1921 г. заминава да учи физика и математика в Москва, но през 1922 г. постъпва в музикалното училище "Гнесин", където изучава виолончело. Първата му публикувана творба е "Танц за цигулка и фортепиано". През 1929 г. постъпва в симфоничния клас на Московската консерватория. Повлиян е от руския композитор Сергей Прокофиев.
Сред знаменитите му творби преди Втората световна война е Втората симфония. По време на войната работи в общосъюзното радио, пише патриотични песни и маршове, след което се завръща към класическата музика. През 1939 г. написва първия арменски балет "Щастие". Недостатъци на либретото обаче го принуждават да пренапише голяма част от музиката и така създава нов балет - "Гаяне". През 1943 г. получава Сталинска награда първа степен за тази своя творба. Балетът "Спартак" е най-значимата следвоенна творба на композитора. Партитурата била завършена през 1945 г., а премиерата се състояла през 1956 г. Едновременно с това Хачатурян работи в театъра и киното. Музиката му към Лермонтовия "Маскарад" получава голямо признание. Автор е на патриотични, детски и младежки песни, както и на колекции от народни и популярни песни, романси и концертни арии.
От 1950 г. дирижира оркестри и гастролира в много държави.
Виктор Хампарцумян
(1908 - 1996)
Съветският арменски учен Виктор Хампарцумян е сред основателите на теоретичната астрофизика.
Като студент публикува първата си научна статия, посветена на слънчевите изригвания. След университета продължава обучението си в обсерваторията Пулково. През 1937 г. създава и оглавява първата астрофизична катедра в Ленинградския университет. През 1939-41 е директор на обсерваторията в университета. От 1953 г. е член на Академията на науките на СССР.
В началото на Втората световна война Хампарцумян е заместник-ректор по академичните въпроси на Ленинградския университет. През 1941 г. научните лаборатории са евакуирани в отдалечения град Елабуга, където ученият четири години ръководи дейността на лабораторията-бежанец.
През 1947 г. Хампарцумян е избран за президент на Академията на науките на Арменската ССР и оттогава е преизбиран непрестанно до 1993 г., когато става почетен президент на Арменската национална академия. През 1946 г. е основана астрофизическата обсерватория Бюракан, като Хампарцумян е неин директор от началото до 1988 г.
От 1961 до 1964 г. ученият е президент на Международния астрономически съюз, два пъти е избиран за президент на Международния съвет на научните съюзи.
Арно Бабаджанян
(1921 - 1983)
Едва на 3-4-годишна възраст, Арно се опитва сам да свири на хармоника. На 9 години написва първата си творба - "Пионерски марш". През 1928 г. постъпва в клас за надарени деца в Ереванската консерватория, а през 1933 г. получава първа награда на републиканския конкурс за млади музиканти. През 1938 г. се премества в Москва и влиза направо в последния курс на музикално училище "Гнесин", където завършва фортепиано и композиция. През 1947 г. завършва задочно композиторския факултет на Ереванската консерватория, а през 1948 г. - Московската консерватория, като в същото време специализира композиция при Литински. От 1950 г. преподава в Ереванската консерватория.
През 1956 г. се премества в Москва. Там работи заедно с поета Роберт Рождественски и певеца Муслим Магомаев. Успех имат и песните му, написани заедно с Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски. Написва много творби в областта на инструменталния джаз и музикално-театралните жанрове. Песните на Бабаджанян се отличават с оптимизъм, откритост и мелодичност.
През 1971 г. е обявен за народен артист на СССР, а през 1981 г. получава Държавната награда на СССР.
В чест на композитора след смъртта му е учреден Фонд в памет на Арно Бабаджанян, ръководен от сина му Ара Бабаджанян и поета и композитор Владимир Попков, за подкрепа на млади таланти. Фондът организира ежегодни фестивали на музиката на Арно Бабаджанян.
Шарл Азнавур
(1924)
Шарл Азнавур е арменско-френски певец, актьор, автор на песни и обществен активист. Известен е с уникалния си тенор. Появява се в над 60 филма, композирал е повече от 1000 песни (от които 150 на английски, 100 на италиански, 70 на испански и 50 на немски) и е продал над 100 милиона албума.
Често описван като "френския Франк Синатра", Шарл Азнавур пее главно за любов. През 1998 г. е избран за артист на века от CNN и читатели на Time Online, като задминава Франк Синатра, Елвис Пресли и Боб Дилън. През 2006 г. започва прощалното си турне в САЩ и Канада, през 2007 г. продължава с концерти в Япония, Азия и Париж, последвани от турнета в Белгия, Холандия и останалата част на Франция. Той заявява, че при добро здраве прощалното му турне ще продължи и след 2010 г.
След земетресението в Армения през 1988 г. Шарл Азнавур помага на страната с благотворителност. Песента му "Pour toi Armenie" оглавява класациите 13 седмици. Площад в центъра на Ереван носи неговото име. Член е на Арменския фонд на международния борд на попечителите, който от 1992 г. насам е предоставил повече от 150 милиона долара за хуманитарна помощ и инфраструктура в Армения.
През 1995 г. е назначен за посланик и постоянен представител на Армения в ЮНЕСКО. През 2004 г. получава званието "Национален герой" на Армения за хуманитарната си дейност. С указ на президента Серж Саркисян през 2008 г. Шарл Азнавур получава арменско гражданство. През 2009 г. е назначен за посланик на Армения в Швейцария, както и за постоянен представител на Армения в ООН.
Тигран Петросян
(1929 - 1984)
Tигран Петросян - деветият световен шампион в историята на шахмата (1963-69), международен гросмайстор (1952), шахматен теоретик, редактор на шахматни издания.
На 17-годишна възраст Петросян става шампион на СССР сред връстниците си, а от 1949 г. участва в първенствата за възрастни на Съветския съюз (1950 г. - трето място, 1951 - първо). Журналистите го награждават с прозвищата Железния Тигран и Централен защитник.
През 1962 г. спечелва турнира на претендентите, което му дава правото да се състезава в световния шампионат. През 1963 г. побеждава Михаил Ботвинник и става световен шампион.
Когато Петросян играе партията за световната титла, в центъра на Ереван били поставени огромни "табла" - шахматни дъски, на които била отразявана цялата игра. По телефона от Москва съобщавали за всеки ход, събралите се хора с напрежение очаквали резултатите и всички ликували при триумфа на шахматиста.
Тигран Петросян е победител в много международни турнири, четирикратен национален шампион, девет пъти е побеждавал в състава на отбори на световни олимпиади и осем пъти в състава на отбори на европейски първенства.
След като спира да се състезава, открива шахматна школа. От 3 до 12 януари се провежда ежегоден турнир в памет на Петросян.
За постиженията си в шахмата е награден с орден "Дружба на народите", "Почетен знак", медал "За трудова доблест". На негово им е наречен Централният дом на шахматиста в Ереван. През 1987 г. е създаден медал в памет на Петросян.
Aртур Абрахам
(1980)
Истинското име на родения в Ереван немско-арменски боксьор е Аветик Абрамян.
Професионалната си кариера започва през 2003 г., когато побеждава с технически нокаут германеца Франк Кари Рот. Има световна титла на Международната боксова асоциация в средната категория (2005-2009), която спечелва в мач срещу нигериеца Кингсли Икеке. Титлата си защитава срещу австралиеца Шенън Тейлър (2006), Кофи Янтуа от Гана (2006), Едисон Миранда (2006), Себастиен Демерс (2007) и Махир Орал (2008). Междуконтинентален шампион на Световната боксова асоциация сред професионалистите в средна категория става след победа над Надер Хамдан, като впоследствие три пъти защитава титлата си.
До средата на 2009 г. се състезава в средна категория, след това преминава една категория по-високо, суперсредна, и взема решение да участва в турнира "Super Six World Boxing Classic", чийто победител има шанс за пояса на две от четирите основни световни боксови организации.
Носител е на Медала на Въоръжените сили на Армения (2007). През 2006 г. получава немско гражданство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
