 |
|
| АРТ |
стр.44, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Арменският свят на Лусик Агулеци |
|
|
| Цветана Паскалева |
|
"Времето ражда художника - обича да повтаря най-колоритната в Армения художничка и етнограф, неподражаемата Лусик Агулеци - В моите картини няма нищо друго, освен цвят и частичка от моята душа, които оставям на платното, като нанасям с прьстите на рьцете си гъстите мазки бои".
Гледам тази обаятелна 64-годишна арменка, седнала царствено в старинно дървено кресло, облечена в национална традиционна одежда, и неволно си представям образа на арменска царица - горда, величава, гостоприемна. Уловила моя поглед, Лусик от Агулиса с гордост произнася: "Даже в Париж модните законодатели се възхищаваха на моите дрехи, ушити в национален стил".
Лусик Самвелян (с псевдоним Агулеци) е родена през 1946 г. в старинното арменско градче Агулис (Нахичеван). С образуването на СССР (също като Нагорни Карабах) този древен край, населен с арменци, е бил включен в състава на Азербайджан като Нахичеванска АССР. Но в средата на миналият век в родния й Агулис не останали арменци - били изселени от придошлите азербайджанци.
Семейството й се премества в Ереван и оттогава 6-годишната Лусик продължава и до днес да рисува своят любим Агулис. Завършва художественото училище в Ереван и повече от четиридесет години Лусик Агулеци представя своите картини в САЩ, Япония, Франция, Гърция, Канада, Германия, Ирак и други. Няколко нейни работи са изложени и в България. Автор е на книгата "Арменските народни традиции". Написала е и друга - за магията на своето творчество, готви се за печат и третата й книга, където в 500 страници са събрани 1500 уникални илюстрации на старинни предмети от арменския бит, одежди, украшения.
Домът й, чийто интериор по-скоро напомня музей, е една от градските забележителности. Да бъдеш гост тук е особена чест, оказана към чужденец, и желано място за приятели, където винаги ще те нагостят с отбрани национални гозби.
"Искам всеки мой гост да усети какво е истински арменски дом. Тъгата по моя отнет агулиски дом, по родните места до голяма степен ме е формирала като личност и визия. Човек се ражда, а с него и дарбата му... В първите си рисунки често изобразявах старци, птици и животни. После се увлякох по пейзажите, но преди тях рисувах църкви. Боите, които използвам, се приготвят по специална технология - задължителни компоненти са восък от мед и слънчогледово олио. Обичам да рисувам от натура, мазката нанасям само с едно движение - с един релефен слой".
- Вашият творчески почерк е много различен, самобитен. Но отнякьде навява тъга, даже в пейзажите...
- Да, тъгата присъства винаги, ние си я носим генетично вследствие от преживения геноцид... Сигурно още няколко поколения ще го усещат... Тъга има вьв всичките ми картини - това са искри от душевната болка по изгубеното. И неволно се посветих на една друга мисия - изкупувам, събирам наследството на моя народ. И всичко правя по вътрешно убеждение. И се обличам не в крак с времето, но именно в тези дрехи чувствам душевен комфорт.
- Вие не сте били в България, но какво знаете за нас, българите?
- Българите са творчески народ с европейско мислене. Имате много хубава архитектура, богата етническа култура: прекрасна национална керамика, ръчни художествени изделия. Българките също като арменските жени обичат семейството си, стремят се да дадат на децата си достойно образование. Аз знам за вашите знаменити български рози, за великолепния ваш празник на цветята, който е сроден с нашия арменски "вардавар".
- Каква виждате Армения, която така много обичате, в бьдещето?
- Трябва да се избавим от психологията на народ, който е жертва на геноцид, това ни пречи да се развиваме. Ние живеем в свободна, суверенна страна и, слава Богу, без глад, епидемии. Ние сме стопани на земята си и всеки въпрос можем да решим по свой избор, трябва само да имаме правилни ориентири и да използваме максимум своето трудолюбие и нашия природен арменски ум. И всичко ще се получи, в това аз вярвам!
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
