 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Туристическата екзотика на Европа |
|
|
| Здравка Бобева |
|
Случи се така, че през втората половина на ХХ в., поради блоковото разделение на Стария континент, ние, българите, пътувахме доста рядко. Разрешените ни дестинации бяха Съветският съюз и неговите сателити. Дори посещение в държава като Югославия, наш непосредствен съсед, беше трудно реализуема мечта. Да не говорим за малко по-далечната в географски смисъл Албания.
През 70-те години на миналия век тази държава по чисто идеологически причини наложи на самата себе си такава изолация от останалия свят, която в днешно време вероятно може да бъде сравнена донякъде само с КНДР. Малцина бяха тези, успели с очите си да видят този кът на Балканския полуостров. В интерес на истината трябва да се отбележи, че откъдето и да бяха тези посетители, всички казваха едно и също - невероятна красота, девствена природа и прекрасен климат. Ето защо след падането на Берлинската стена през 1989 г. тя се оказа последната екзотика на европейския континент.
По стечние на обстоятелствата моето семейство прекара повече от 8 години в Албания и имаше възможност да обиколи страната надлъж и шир. На следващите страници ще се опитам да представя един сбит разказ за природните дадености и потенциалните възможности за туризъм, които предлага тя.
Република Албания се намира в западната част на Балканския полуостров между 39°38` и 42°39` северно от екватора и 19°16` и 21°40` източно от Грину 39°38` ичкия меридиан. Общата . площ е 28 748 кв. км. В посока север - юг е около 320 км, а максималната . ширина в направлението изток - запад не надхвърля 150 км. Общата дължина на границите е 1094 км, от които 657 км сухопътна, 316 км морска и 121 км речна и езерна. Бреговата . линия не е еднотипна и това произтича от факта, че в южната част минава мислената граница между две морета - Адриатическо и Йонийско. Адриатическият бряг е равнинен, с дълги, сравнително плитки заливи и пясъчни ивици, докато йонийският е фиордов тип, с шеметно спускащи се към морето планини, миниатюрни заливчета, осеяни с дребни камъчета и изумрудена вода. На север, севроизток и изток страната граничи с Черна гора, Косово и Македония, а на югоизток и юг - с Гърция.
Релефът на Албания е разнообразен, но преимуществено планински. Средната надморска височина е 708 м при 300 м за европейския континент като цяло. Площите с надморска височина от 0 до 200 м са 23 % от територията, от 200 до 1000 м - 48 %, а над 1 000 - 29 %. От тази гледна точка в Албания се очертават четири основни района: Северен алпийски (т. нар. Албански Алпи), Централен планински (тук е и най-високият връх Голям Кораб, 2 753 м.), Южен планински и районът на Западните крайбрежни равнини. Климатът на страната е логично следствие от така очертания релеф. В планинските райони напомня континенталния - сурова, снежна и продължителна зима, кратко и горещо лято и кратки пролет и есен, докато в равнините е ясно изразен субтропичен. Албания притежава значителни водни ресурси: реки и потоци, езера с различен произход, извори. Те представляват както ресурс в икономическия смисъл на думата, така и сериозна предпоставка за развитие на туризма. Части от трите най-големи и най-красиви езера на Балканите - Шкодренското, Охридското и Преспанското, се намират и в Албания. Смея да твърдя, че едни от най-запомнящите се гледки съм виждала, стоейки на крепостта Розафа в Шкодра - шеметните зъбери на Тет, спускащи се към равнината около езерото, безкрайното спокойствие на водната повърхност, отразяваща слънчевите лъчи, зелената вода на р. Буна, изтичаща от езе рото и поемаща заедно с Дрин ленивия си съвместен път към Адриатика; в едно от многобройните заведения на албанския бряг на Охридското езеро, когато пред погледа се ширва символната за всеки българин вода, гордата осанка на Галичица, Биляниният хълм, крепостта на Самуил в Охрид и нежната прикътаност на усамотения манастир "Св. Наум"; на пътя над с. Пустец в Мала Преспа, когато всичко пред погледа е хармония от синьо небе, кристална вода, околовръстни планини, самотен малък остров (Малиград) със скална черквичка от 14 в. и необезпокояван полет на пеликани и други диви пернати видове. Прекрасен обект за посещние е и ансамбълът от ледникови езера Лура, наричан често "перлите на Албания". Те са на брой 12 и се намират в Централния планински район, на около 1600 м надморска височина. Изходен пункт към тях е гр. Кукъс.
Друга не по-малка забележителност са албанските реки. Ще ви представя няколко от тях в географската последователност от север на юг. Първата е Дрин. Тя има два начални ръкава - Бели и Черни Дрин, идващи съответно от Косово и Охридското езеро, които на албанска територия се сливат край гр. Кукъс. Оттам нататък следват построените изкуствени езера Фиерза, Коман и Вау и Дейъс, които представляват хидросърцето на държавата - добиваната в тях електроенергия покрива над 40 % от нуждите .. Те обаче са истинско предизвикателство за любителите на природата. Можете да проникнете в тези иначе буквално непристъпни райони, като се отклоните от основното шосе Тирана - Шкодра и с лека кола пропътувате около 45 км из планински път с остри и следващи един след друг завои, но пък ще бъдете възнаградени от гледката на езерото Вау и Дейъс. Когато стигнете до следващото езеро Коман, ви предстои да изпитате истинска наслада, качвайки се на ферибот и пътувайки около 40 км (приблизително около 2 часа и половина) по него, като пред очите ви ще се разстилат зъберите на Албанските Алпи, оглеждащи се в спокойните зелени води. След всеки завой няма да вярвате на очите си. Тук красотата е все по-неописуема, но сякаш времето е спряло - наоколо няма път, тук-там има къщи, които приличат на тези от 18 в., има деца, стоящи около водата, които наблюдават ферибота и вас като същества от друго измерение, защото GSM-ът тук е неработещ вид техника, а радиото и телевизорът са единствената връзка със света. Бедно е, но хората са изпълнени с оптимизъм, че когато туристите дойдат, районът им ще се замогне икономически. Когато слезете от ферибота, попаднете в малкия градец Байрам Цури и пропътувате 26 км по долината на р. Валбона, виеща се сред алпийски върхове и вечни ледове, не просто ще сте отмалели от природни красоти, но и ще разберете защо тук е сърцето на албанската митология. Тук е земята на легендарния Лек Дукагин, създателя на обичайното право, регламентиращо кръвното отмъщение, което съществува и до днес. Тук са къщите-крепости, в които обречените по същия този кръвен закон са се затваряли, за да дочакат, понякога напълно ослепели, края на дните си. Тук е същата тази река Валбона, на чието име са кръстени безчет момичета, както в Албания, така и в Косово. От тук са не един и двама народни герои. Но също така тук никога не е стъпвал кракът на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. Местните се гордеят, че през дългото му управление и тоталния терор в цялата държава, той е имал страх от Севера. По тези места ще разберете и защо широко разпространеното гостоприемство на балканеца тук е достигнало своя връх в максимата: "Домът на албанеца принадлежи на Бога и на госта". Което съвсем не означава, че недобронамерените няма да получат полагащото им се.
Пътувайки в южна посока, ще спрем при река Шкумбин. В географски смисъл тя разделя страната на две - северна и южна. Извира в баирите до границата с Македония и от незначителен поток постепенно се превръща в широко разляла се вода в Западните крайбрежни равнини. Покрай нейното корито се е движел древният път Виа Егнатия по посока към античните пристанища Дирахион (Драч, Дуръс) и Аполония на адриатическия бряг. Днес по неговото трасе минава част от трансбалканския коридор № 8, като шосето от границата до столицата е основно ремонтирано и вече дава възможност за нормално пътуване
Продължавайки на юг, ще спрем за миг при реките Осум и Вьоса. Малцина албанци знаят що е Осум, а това е просто. Поради историческия факт на принадлежност на част от южните албански земи към средновековната българска държава (852-1018 г.) славянската топонимия е навсякъде. Осум означава осем и вие го виждате, стоейки на върха на крепостта в гр. Берат - водата се вие в нозете ви, образувайки безкрайни осморки. Самият Берат е извънредно любопитно място. Старият град е разположен на два хълма, разделени от реката. Единият от тях се казва Горица. Безкрайната върволица от прозорци на къщи, напомнящи с нещо стила на Копривщица, стария Пловдив или Велико Търново, му е донесла популярното име "градът на хилядата прозорци". Навсякъде е пълно с православни черкви и това не е случайно. Тук е архиепископската черква на Св. Климент Охридски от времето, когато той е архиепископ на Берат и Канина. Тук са и мощите на Климентовите ученици Горазд и Ангеларий. А на разстояние около петдесет километра по посока на адриатическия бряг можете да посетите православния манастир "Арденица". Над входа на манастирската черква ще се възхитите на иконописаните образи на Светите Седмочисленици и Йоан Кукузел. Южно от Берат заслужава да се видят два други значителни обекта на културния туризъм - античните Аполония и Бюлис. В посока, обратна на морето от Берат пък се намира изумителният каньон на Осум. Той е природна забележителност с височина на скалите до 100 метра.
Както Дрин е голямата гордост на Севера, така Вьоса е магията на Юга. Тя идва от Северна Гърция, навлиза в Южния планински район, като носи водите си сред планини с височина над 1500 м, образувайки друг каньон и разливайки се след град Тепелена, родното място на прочутия Али паша Янински, по пътя си към Адриатика. Изключителното пълноводие и релефът на коритото биха били привлекателно място за любителите на рафтинга. Изобщо маршрутът от Корча през Лесковик и Пермет до Тепелена е истинско предизвикателство за туриста.
В този район на страната се намира и друг емблематичен обект - град Гирокастър. Ако не беше новото и грозно социалистическо строителство (слава Богу, тук то не е толкова много), вие неизбежно ще помислите, че сте попаднали в някой предишен век. По тесни калдъръмени улички се стига до върха на хълма, където се извисяват мрачните, но величествени стени на крепостта. Под нея виждате къщи в характерен балкански стил, но покрити не с цигли, а с каменни плочи. Мащабът на къщите е впечатляващ - двуетажни и триетажни домове, с безброй прозорци, с еркери и чардаци и, разбира се, задължително поне етаж и половина от основите с високи каменни стени. Видно е, че икономическият просперитет е съпътствал не едно и две поколения жители на Гирокастър. Тук е родното място на диктатора Енвер Ходжа, но и на световноизвестния албански писател Исмаил Кадаре. Бих отворила една скоба, за да ви препоръчам да прочетете поне няколко от неговите книги - "Генералът на мъртвата армия", "Хроника на камък" или брилянтния сборник новели "Кой доведе Дорунтина". Има ги на български.
Сигурна съм, че мнозина очакват с нетърпение разказа за албанското море. Оставих го за накрая, защото морето е моята голяма слабост и Албания ми даде много в това отношение. Вярвам, че ще даде и на вас, ако решите да преодолеете скептицизма си. Ако сте почитатели на дългите пясъчни ивици и плиткото море, то тогава за вас са плажовете край Велипое, Шенджин, Дуръс, Спиле и Дивиак. Изброявам ги в посока север - юг. Разбира се, най-развита е курортната инфраструктура около Дуръс - безброй нови и модерни хотели. В тях ще се чувствате безспорно удобно, но през юли и август ще платите данък на свръхнаселеността. В самия град обаче има какво да видите - античен амфитеатър за около 15 000 души, Археологически музей, римски мозайки. Дуръс е град с хилядолетна история, с множество културни пластове и с неизбежния хаос и шум на съвременността. От пристанището всеки ден можете да се качите на ферибот, който за една нощ ще ви отведе в италианския град Бари. Затова, ако искате да се възнаградите не само с пътуване, с плажуване и къпане в морето, можете да ме последвате още по на юг. Албанският йонийски бряг с възхитителната му красота, с богатата му антична, средновековна и модерна история ще бъдат пред вас в момента, в който влезете в град Вльора. Пред очите ви освен преливащата се красота на палми и зокуми (а тях ги има на много места) ще се възправи гордата снага на планинския масив на о. Сазан, единствен по цялото Адриатическо крайбрежие на страната. Градът ще ви посрещне със спомена си за обявената през 1912 г. албанска независимост, паметниците си от съпротивата срещу италианската окупация, социалистическата си сивота и колорита на най-новото архитектурно строителство. Над града обаче ви очакват стените на крепостта Канина като самотен свидетел на отминали отбранителни съоръжения. Ривиерата на Вльора е низ от скали и малки заливчета, с много хотели край тях, достигащи до самия край на дълбокия залив на Орикум. Тук предстои да бъде построено яхтено пристанище. За съжаление едва ли ще ви се удаде възможност да посетите полуострова Карабурун, защото той е военна зона. Стоейки на самия му край, бихте видели физическата разлика в двете морета - едното има зелникав цвят на водата, а другото е мастилено синьо.
От Орикум на юг навлизаме в Националния парк- резерват Логара. Пътят лъкатуши нагоре сред вековни дървета - картина, рядко срещана в Албания. И когато вече ви се струва, че отивате в небесата, вие не се лъжете - вие сте там: на 1027 м над морското равнище, на широка тераса, под която почти по права линия надолу е морето с различните цветове на водата от брега навътре, с плажовете си от камъчета, с ятата орли, които се реят във въздуха, но по-ниско от вас, с мержелеещия се в дъното силует на о. Корфу и със съседната отляво планинска верига, която е още 1000 м над вас. Десетки пъти съм минавала по този маршрут и всеки път усещането е едно и също - инстинктивно чувствам, че там някъде е домът на Бога. От там надолу по шеметни урви и път, който не е за шофьори със слаби нерви, преминаваме през Дърми, Яла, Вуно, Химара, Борш и Чепаро и се озоваваме в Саранда - най- южния курортен град. Навсякъде мирише на море и маслини. И не само мирише - всичко може да се пипне, може да се пробва. За съжаление и в Саранда цари духът на безразборното строителство. Онова, което природата е дала, ние, човеците, бързаме да превърнем основно в пари. Това, което тук си струва да се види, е античният град Бутринт - паметник- резерват под закрила на ЮНЕСКО. Той се намира на 13 километра след Саранда и представлява безценно богатство както за историята, така и за културния туризъм. По пътя за Бутринт минаваме покрай живописния Ксамил - ансамбъл от маслинени гори, които слизат на плажа, и феерия от малки островчета за почитателите на усамотението. От другата страна на пътя е соленото езеро, образувало се чрез навлизането на морето в сушата през своеобразен канал, обикалящ околовръст античния Бутринт. В античния театър се провежда ежегоден международен театрален фестивал - тук няколко пъти е гостувала и трупата на нашия Народен театър. Сред руините на миналото и плясъка на морските вълни, под меката светлина на кръглоликата луна винаги съм очаквала да се появи и реално някой персонаж от Античността или Средновековието.
Албанският туризъм има много шансове за бъдещето - зимният не е стартирал, морският, планинският и културният има да се усъвършенстват, резерватите край Лежа и в Дивияк напомнят, че и ловният следва да не се забравя. Просто страната трябва да преодолее инфраструктурните си проблеми и от екзотика да се превърне в оазис. Възможностите за това са налице, а има и добра основа в многобройните нови хотели, любезния и говорещ чужди езици персонал, вкусната европейска и балканска кухня.
Не зная дали може да има край един разказ за дългогодишни пътешествия и преживявания. Единственото, което ми се иска да кажа в заключение - няма място на този свят, което да не си струва да бъде посетено. И ако човек носи в себе си духа на пътешественика, би трябвало да опита. Албания има какво да му покаже.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
