 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.55, бр.2, година XV, 2008г. |
|
MАЙКА ТЕРЕЗА
В кръвта си съм албанка, по гражданство - индийка, по вяра - католическа монахиня. Що се отнася до моето призвание - аз принадлежа на света. Що се отнася до сърцето ми - то принадлежи изцяло на сърцето на Исус.
Майка Тереза
Майка Тереза е родена на 26. 08. 1910 г. в Скопие (тогава в пределите на Османската империя). Истинското . име е Агнес Гонджа Бояджиу. На осемнадесетгодишна възраст тя напуска дома си и се присъединява към Ордена на Сестрите от Лорето в Ирландия, като никога повече не вижда майка си и сестра си. На 19 години вече е изпратена в Индия, където полага първите си обети и получава монашеското си име Мария Тереза. До 1944 г. е учителка в девическо училище в Калкута, а след това става негов директор. Както самата тя казва, по време на учителстването си получава "вдъхновение" и през 1948 г. след разрешение от Ватикана започва самостоятелната си мисионерска дейност. През 1950 г. създава ордена Мисионери на милосърдието, който е известен с активната си дейност сред бедните по целия свят. Започнал само с 13 човека, днес той включва над 4000 монахини.
През дългите години на своята благотворителна дейност Майка Тереза получава множество награди. През 1971 г. тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир "Папа Йоан XXIII", през 1972 г. - получава наградата "Неру", през 1975 г. - Международната награда "Алберт Швайцер", през 1976 г. - "Pacem in Terris", през 1978 г. - "Балцан", през 1980 г. - най-високото индийско гражданско отличие "Бхарат Ратна ", през 1985 г. - американския Президентски медал на свободата, през 1992 г. ЮНЕСКО . присъжда награда за мир и за приноса . в образованието, през 1994 г. - получава американския Конгресен златен медал, през 1996 г. - почетно американско гражданство, през 1983 г. - британския Орден за заслуги. Най-значимото отличие, което Майка Тереза получава, е Нобеловата награда за мир, връчена й през 1979 г.
По време на посещението си при папа Йоан-Павел II през 1983 г. в Рим Майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989 г. получава втори удар, а през 1991 г. след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето . стават още по- сериозни. През 1996 г. боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето . продължава да се влошава.
Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 г., а през 2003 г. е обявена от папа Йоан- Павел II за блажена.
През септември 2003 г. в Албания официално обявяват 19 октомври за Ден на Майка Тереза.
Най-хубавият ден - днешният.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд ум.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство - оптимизмът.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.
Майка Тереза
ИСМАИЛ КАДАРЕ
Световноизвестният албански романист Исмаил Кадаре е роден на 28. 01.1936 г. в Гирокастро, Албания. Той е дисидент по времето на комунизма в родината си, носител на международната награда "Букър" (2005). Гимназия завършва в родния си град, а aлбанска литература - в Държавния университет в Тирана.
Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката "Младежки вдъхновения" (1954), след което до 1976 г. издава няколко стихосбирки. Пише разкази, а през 1963 г. излиза първият му роман "Генералът на мъртвата армия". По- късно издава романите "Сватба", "Хроника на камък", "Крепостта", "Зимата на голямото уединение" и "Голямата зима", монументалния роман "Концерт в края на зимата" (1988) и др. През периода 1980-2000 г. Кадаре пише и много сборници с разкази и новели, сред които се открояват: "Мостът с трите свода", "Кой доведе Дорутина", "Посърналият април", "Нишата на позора", сборника "Хладнокръвие" и др., както и есеистични книги: "Есхил - този голям несретник", "Братовчедът на ангелите", "Албанската нация на прага на третото хилядолетие" и др. От 1988 г. е академик в родината си, член-кореспондент на Френската академия, като от 1996 г. е неин асоцииран член за Нравствени и политически науки и член- кореспондент на Академията по изкуствата в Германия. Творчеството му е преведено на над 45 езика. Носител е и на редица международни литературни награди и отличия. Удостояван е три пъти с Републиканската награда за литература в Албания, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей - с най-високото албанско отличие ордена "Честта на нацията". Въпреки демократичните промени в Албания през 1990 г. Кадаре, в същата година, търси политическо убежище във Франция, където живее, но често пребивава и в родината си.
От 1992 г. френското издателство "Фаяр" започва двуезичното издание на цялостното творчество на Исмаил Кадаре в 10 тома, като поредицата ще остане отворена. Наред с произведенията му изданието включва фотоси и факсимилета. След Солженицин това е вторият случай в издателската практика на Франция с представяне на съвременен чуждестранен автор с цялостното му творчество.
А творчеството на Кадаре е внушително по обем и разнообразно по тематика. През 1981-1985 г. събраните му произведения са издадени в Албания в 12 тома. Характерно за литературния му почерк е, че много често той загатва нещо в разказ или кратка новела, а след време се връща и изгражда върху тях роман. Така са възникнали "Генералът на мъртвата армия", също и най-монументалният му роман "Концерт в края на зимата", построен върху новелата "Хладнокръвие", над който Кадаре работи 10 години, както и създадените по новелите "Служителят от Палатата на сънищата", "Построяването на Хеопсовата пирамида" и "Орелът" романи "Палата на сънищата", "Пирамидата" и "Орелът".
Във всичките му произведения присъства пряко или косвено Албания с националния си колорит. В основата на всяка творба след представяне на даден конфликт или сблъсък следват заключения, изводи и послания с общочовешки стойности. Въпросът за оцеляването на албанската националност през вековете е често застъпван от Кадаре, но борбата на народа срещу чуждите инвазии той не възпява с хвалебствени оди или с песимистични нотки, а остава верен на здравия си реализъм, като пестеливо пресъздава дълголетния опит на своя народ, натрупан през многовековното му съществуване и отразен във фолклора. Кадаре използва митове, легенди и балади, които са познати и разпространени на Балканите. Две от тези новели - "Мостът с трите свода" с легендата за "вграждането" и "Кой доведе Дорутина", в чиято основа е залегнала баладата за вдигане на мъртвия брат от гроба, за да изпълни дадената на майка си "беса", че когато почувства нужда, ще доведе задомената надалеч сестра в родния дом, са пресъздадени с ненадминато майсторство. Само в албанския вариант на баладата съществува "бесата", която е нещо по-силно от "обещание", "дадена дума" или "клетва". Осъвременяването на фолклорния материал се постига чрез използване на най-рационалното ядро от баладата, за да могат внушенията и посланията да звучат убедително.
Писателят използва исторически теми и сюжети, като проследява съдбата на родината си от древността. Но Кадаре не се задоволява само с пресъздаване на миналото, а с помощта на логиката прави паралел между някогашните империи и нашето съвремие.
Исмаил Кадаре не пише исторически романи, а само използва отделни събития, случки и исторически личности и благодарение на въображението и творческата си фантазия успява да напише литературната биография на своя народ, с което да издигне националното му съзнание и самочувствие.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
