 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.13, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Средиземно море, каквото е било някога |
|
|
|
|
Хърватското крайбрежие на Адриатическо море се простира на почти 1800 километра, а пред него е разстлана огърлица от 1775 острова, островчета и морски рифове, истински рай за любителите на ЯхтениЯ туризъм. ХърватиЯ иска да развива индивидуален и селективен туризъм, да предлага преди всичко екологично чиста околна среда, естествена местна храна и традиции. В безмилостната конкуренциЯ с големите туристически сили с неограничена хотелска база и евтини оферти Хърватия избира качеството.
На 32-ото издание на традиционния конкурс по туризъм и хотелиерство в Мадрид журито отреди престижната международна награда за най-добро яхтено пристанище на 2006 г. на хърватското яхтено пристанище “Фрапа” в Рогозница. Наградата е още по-значима за яхтеното пристанище с десетгодишна история, разположено недалеко от град Шибеник, на самата ивица на атрактивния архипелаг Корнати, тъй като е извоювана в конкуренцията на яхтени пристанища от 60 страни от цял свят.
Миналата година американският всекидневник “The New York Times” и списанието “Lonely Planet” обявиха Дубровник за топ туристическа дестинация, а водата по Хърватското крайбрежие на Адриатическо море за най-чиста в Средиземноморието. Американският всекидневник “US Today” описва някои от островите на Южна Далмация като най-девствените кътчета по Средиземно море. Млет и Хвар са най-слънчевите острови, където се намират най-белите плажове на Адриатика. “Една хърватска приказка разказва, че този бряг е остатък от рая - кой би могъл да го отрече?” - пита лондонският “Таймс”. Според списание “Форбс” от 2004 г. плажът Пунта Рата в Бреле е най-добрият в Европа. Освен традиционните гости, като словенците, италианците, австрийците и германците, Хърватското адриатическо крайбрежие е откритие за все повече гости от САЩ и дори от далечна Япония, завръщат се и британците.
Признанията ласкаят, a миналогодишният рекорден брой туристи (10,3 милиона регистрирани туристически посещения и над 53 милиона нощувки) и увеличаването на приходите с 5 % през 2006 г. в сравнение с предходната година, при население от 4,5 милиона, доказва, че туристите схващат посланието от рекламните клипове, плакатите и справочниците на Хърватския туристически съюз “Средиземно море, каквото е било някога”.
Средиземно море, каквото е било някога както в екологичен, така и в културологичен смисъл, споменатите оценки са най-доброто признание за предлаганото от туризма на Хърватия. Хърватското крайбрежие на Адриатика се простира на почти 1800 километра, а пред него е разстлана огърлица от 1775 острова, островчета и рифове, истински рай за любителите на яхтения туризъм. Нищо чудно, че на Адриатическо море все по-често идват яхти с богати клиенти. Яхтеният туризъм се превръща в един от главните козове и в момента предлага възможности за акостиране в повече от 40 яхтени пристанища с капацитет над 15 000 яхти. Градчета като Новиград в Истра невероятно бързо се превърнаха в най-съвременни пристани за елитни яхти, чиито собственици са предимно италианци, австрийци и германци.
От друга страна, Дубровник, като най-предпочитана дестинация, показва значението на т. нар. културен туризъм. Това, което са за българския туризъм паметниците на траките и многобройните манастири сред великолепна природа, за Хърватия са безбройните културни паметници, като се започне от Арената в Пула и Катедралата в Шибеник, църквата “Свети Донат” и златото на Задар, средновековна Корчула, Диоклециановия дворец в Сплит, град Трогир, замъците на Загорие и се стигне до националните паркове като Плитвички езера, Рисняк, Пакленица, Копачки рит в Славония, идеалната за рафтинг опърничава Зърманя, плодовитата долина на река Неретва, потъналия в зеленина Горски Котар...
Дългогодишните туристически традиции са една от причините Хърватия да има дял на услугите в структурата на БВП (в момента
20 % приходи от туризъм в общия БВП) по-висок от останалите страни в преход. За това в голяма степен допринесе и неотдавнашното построяване на модерни транспортни артерии.
Туризмът в Хърватия обаче не е от вчера. Началото му е поставено още през 1818 г. в северната част с лечебния туризъм в Дарувар, последван от Липик. Първият хотел по крайбрежието в “старата дама” - курорта Опатия, е построен през 1844 г., в Задар през 1890 г., в Дубровник през 1897 г. Град Пореч на полуостров Истра издава първия си туристически справочник още през 1845 г. Туристическото дружество на остров Кърк е създадено през 1866 г., а на остров Хвар през 1868 г. На границата между ХIХ и ХХ в. днешният национален парк Бриони e изключително популярен сред елита на европейската аристокрация. Германският император Вилхелм II летува тук шест пъти, това е любимото място за почивка и на австро-унгарския император Франц Фердинанд и съпругата му София. Тук е изградено първото голфигрище в Европа, а популярни спортове са още тенисът и полото, построени са 20 километра алеи за разходка, a преди Първата световна война е създадена и зоологическа градина.
В годините на социализма крайбрежието е застроено с хотели, курорти и вили, но за щастие крайбрежната ивица не е унищожена от мастодонтски туристически гета, както в някои други средиземноморски страни. В края на 80-те години Хърватия е средно развита туристическа държава и е на трето място в Европа след Австрия и Швейцария по размер на валутните приходи от туризъм на глава от населението. След това на мода идват далечните, екзотични дестинации, а войната в началото на 90-те години в Хърватия взе своето: много хотели са разрушени, някои са превърнати във временни убежища за стотици хиляди бежанци и след това са основно ремонтирани и осъвременени. Въпреки че през тези години на сътресения туризмът е един от най-силно засегнатите отрасли, още през 1999 г. дава 12,4 % от националния доход.
Макар и с противоречив успех, тече процес на ускорена приватизация, а войната срещу незаконното строителство се води дори с цената на разрушаване на обекти. Обновени са хотели от най-висока категория в Дубровник, на остров Брач и в Опатия. Разработена е стратегическа маркетингова кампания, стимулират се чуждестранните инвестиции в туристически обекти, създава се специфичен имидж, увеличава се продължителността на туристическия сезон и използваемостта на хотелската база. Миналата година по данни, изнесени от министъра на морето, туризма, транспорта и комуникациите Божидар Калмета, в туризма е инвестиран 1 милиард евро, като 50 % отиват за усъвършенстване на предлагането в частния сектор и за малки хотели, а другата половина държавата влага в инфраструктура. Вече няколко години чрез изгодни кредити в рамките на програмата “Стимул за успех” Министерството на туризма поощрява строежа на пансиони, къмпинги и семейни хотели, вместо създаването на огромни селищни комплекси по крайбрежието, които в крайна сметка не носят никаква печалба за местното население и за този край. Така Министерството на туризма стимулира и обновяването на традиционните дървени къщи във вътрешността под строгия контрол на консерваторите, за да се съхранят от унищожаване културните ценности и да се развие континенталният, т. нар. селски туризъм. Само на територията на триъгълника Загреб - Карловац - Кутина държавата подпомогна обновяването на 7000 такива обекта.
През последните три години от прилагането на програмата “Стимул за успех” са построени 162 хотела, в които са отворени над две хиляди работни места, a през следващите три години се планира откриването на още 200 - 300 такива малки бутикови хотели висока категория. Така че в глобален смисъл фразата “Средиземно море, каквото е било някога” означава да се подкрепи развитието на индивидуалния и селективния туризъм, да се предлага преди всичко екологично чиста околна среда, естествена местна храна и традиции. Като отговор на безмилостната конкуренция на големите туристически сили, разполагащи с неограничени хотелски бази и евтино предлагане, Хърватия избира качеството. Това означава, че са отминали времената на частните квартири и на хората, за които “Zimmer frei”# (“Свободна стая” - бел. пр.) туризмът е допълнителна дейност с цел попълване на дупките в семейния бюджет. Политиката на стимулиране на дребното предприемачество вече води до първите резултати: семейните бутикови хотели се сдружават с местните винари, или покрай избите винарите строят минихотели с десетина стаи, особено във вътрешността на Истра, където слънцето и морето, отдалечено само на няколко километра, стават само една част от туристическата оферта. Забравените в епохата на социалистическата индустриализация маслинови плантации отново се връщат към живот, а далматинското прошуто, кашкавалът от остров Паг и месният специалитет от Славония “кулен” се превръщат в брендове. Вместо вносните хранителни продукти се стимулира отглеждането на местни плодове и зеленчуци, ресторантьорите издирват стари рецепти, съчетаващи модерните кулинарни тенденции и традиционната кухня.
“Нещо се пече в Хърватия, но не само шишчета. Време е за кухня за гастрономи, в която готвачите експериментират с рибено карпачо и добавят трюфели към бабините рецепти. Сега много поклонници на виното обикалят лозята на полуостров Пелешац. Изискани заведения като “Атлас Клуб Наутика” в Дубровник възприемат нови начини, за да ви угодят, но и класическата далматинска кухня, приготвена в конобите# (заведение в битов стил, механа - бел. пр.), подправена с вкусовете на Италия, Балканите и Средиземноморието, е също толкова вкусна”, пише лондонският “Таймс”.
А по време на плаванията си покрай Адриатическото крайбрежие яхтсмените откриват красотата на чистите умиротворени заливчета на някой от безбройните острови. Освен шумно рекламираните дестинации за звезди, каквито са Дубровник, Хвар и Корчула, тук се намират и потънали в безвремие убежища, които хърватите пазят само за себе си: прастарите светове на островите Вис и Ластово, архипелагът Елафити, все още “по-красив от градина”, какъвто го откриват някога ренесансовите благородници, Млет, който очарова и Одисей, и принц Чарлз. Това са нереално съвършени места, където обедите са дълги и преливат в нощния живот на чашка ракия на пристанището. Далматинците, смес от балканска душевност и италианска “долче вита”, както ги описва лондонският “Таймс”, имат своя дума за всичко това - фиака. Тя описва сладникаво ленивото усещане за рафинирано удоволствие.
|
|
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
