 |
|
| ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.53, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Видни хървати |
|
|
| Ганчо Савов |
|
МАРКО МАРУЛИЧ
(1450-1524)
Марко Марулич е не само първият хърватски поет, но и най-значимият писател през ХV и ХVI в. в литературата на Южнославянския ренесанс и хуманизъм. Впрочем това е дубровнишко-далматинската литература, която е и първата литература със светски характер в славянския свят, писана на народен език.
Марко Марулич е роден в Сплит в семейството на благородници. Школува се в Италия, но прекарва живота си предимно в родния си град. Там се е изявил като правдив юрист, но най-вече като много авторитетен мислител и писател на времето си. Преди него на хърватски език е съществувала само народна и религиозна книжовност. Творил е на латински и хърватски език, а е писал и на италиански. Със своите многобройни съчинения като представител на новата християнска философия, подмладена с идеите на хуманизма, М. Марулич е получил голяма европейска известност и произведенията му се превеждат на различни езици.
В хърватската литература се налага със своята поезия - лирика, поеми, епоси, кратка проза, преводи, алегории, сатири, морално-теологични творби и пр. Най-значителното му произведение е епическата поема “Юдит”, за чийто сюжет е взета библейската притча за смелата старозаветна родолюбка, която с героичния си подвиг спасява своя народ от поробителите. В поемата си М. Марулич пренася историята към борбата на съвременниците си срещу османския поробител. “Юдит” е първата печатна книга на хърватски!
И в поезията, и в прозата си Марко Марулич е създал литература с непреходна стойност и огромно значение за хърватската национална култура.
РУДЖЕР БОШKОВИЧ
(1711-1787)
Руджер Бошкович е бележит учен с европейска известност, поет, пътеписец, драматург и религиозен францискански деец. Образованието си е получил в Италия и там е бил професор по математика и философия в няколко университета. Някои от многобройните си научни изследвания в областта на математиката, физиката, астрономията имат стойност на открития. Например в най-важното си научно дело “Philosophiae naturalis theoria” като предтеча на модерната наука и философия, пръв в света обосновава динамистичната теория на природата и изгражда теорията за силите. В резултат на научната си дейност, която продължава в Англия и Франция, Р. Бошкович се радва на голям авторитет и става член на три академиии - в Рим, Нанси и Харлем.
Неговите изяви в областта на литературата са също значими. Той пише поезия с доста своеобразен характер - на природонаучни теми. Това са поеми, сонети, епиграми, една пиеса и др., с които успява да сближи изкуството и науката, съпровождайки ги с философски бележки, оригинални сравнения и пр. С голяма известност се ползва и неговата знаменита книга за пътешествието му от Цариград до Варшава. Макар че по-голямата част от живота си Руджер Бошкович е прекарал в чужбина, той е поддържал постоянни връзки със своя роден град Дубровник.
ЛЮДЕВИТ ГАЙ
(1809-1872)
Людевит Гай е идеолог, инициатор и двигател на Възраждането на хърватите и на илирийското движение. Доктор по философия и филолог, блестящ организатор, още като студент във Виена обединява около себе си млади граждански интелектуалци, привърженици на идеите на илиризма. Те ратуват за взаимност между южните славяни, за освобождение на хърватите от унгарска власт и за признаването на хърватски език за официален. За да търси подкрепа на своята идея, той обикаля Сърбия, Черна гора, Дубровник, Русия. По такъв начин основаното от него илирийско движение добива голяма популярност, а властите, уплашени от събитията, забраняват названието илирийци.
Все пак Людевит Гай пръв успява да издейства от кралския двор позволение за издаване на литература на хърватски език, набавя печатница и основава в Загреб вестник “Новине Хорватске” и литературното списание “Даница” (Зорница). Неговите издания стават духовен стълб на Хърватското възраждане. Kато филолог, той издава кратка граматика на хърватския език, опростявайки правописа, въвеждайки азбука на основата на чешката и изграждайки единен езиков стандарт в дотогава разединения на диалекти книжовен език. Илирийското движение съществува до 1848 г., но Людевит Гай продължава дейността си като издател на “Народне новине” и в укрепването на книжовния език. В литературата се изявява като автор на патриотична лирика и създава нов поетичен жанр, известен под името будница, т. е. будителска лирика.
СТЙЕПАН РАДИЧ
(1871-1928)
Стйепан Радич е една от най-големите фигури в хърватския политически живот. Още от младини се изявява със своята непримиримост срещу потисниците на хърватския народ и многократно е преследван от австро-унгарските власти. Учи право в Прага и Будапеща и завършва политически науки в Париж. Взема дейно участие всред хърватите като даровит трибун и публицист и започва да издава в Загреб списание “Хърватска мисъл”. Автор е на редица научни трудове, публицистични и политически съчинения. През 1903 г. заедно с брат си Антун основават Селската партия. От 1910 г. нататък е и депутат в законодателните органи - Хърватския Сабор, а по-късно и в Югославската Скупщина.
След създаването на югославската държава през 1918 г. Ст. Радич като депутат непрекъснато се застъпва за възстановяване на хърватската национална индивидуалност, игнонирана от сръбския кралски режим. В новосъздадения от граждански партии Хърватски блок личността на Ст. Радич доминира във всички акции на блока - международно зачитане на хърватите, споразумения със сръбските партии и пр. През 1923-1924 г. пътува из Англия, Австрия, Русия и други европейски страни, за да търси политическо съдействие. След завръщането му неговата активност привлича и широката гражданска общественост, като той застава начело на широко демократично движение. Въпреки жестоките преследвания и арестите заедно с ръководството на Селската партия популярността му се разраства и властите са принудени да отстъпят. През 1925 г. Ст. Радич дори е включен в правителството, но следващата година го напуска и основава Народна селска партия на територията на цяла Югославия, която се бори срещу хегемонията на сръбския режим, за демократизиране и за промяна на конституцията. В нарастващото напрежение на
20. 06. 1928 г. сръбският радикал Пуниша Рачич ранява Стйепан Радич, убива брат му Павле и още един хърватски депутат. Тежко раненият Ст. Радич е откаран в Загреб и там издъхва на 8 август.
Стйепан Радич е проявявал голяма привързаност към България. Имал е тесни връзки със Стефан Бобчев, проф. Иван Шишманов и др. Сближил се е с делото на Ал. Стамболийски, посещавал е България. Той написва изключително интересната книга “Възродена България 1878-1913”, издадена през 1918 г.
ИВАН МЕЩРОВИЧ
(1883-1962)
Иван Мещрович е един от знаменитите световни скулптори. Възпитаник на Виенската художествена академия, той още от младежките си години се прочува като изключителен и самобитен майстор на мрамора. Живее в Париж и Италия и до Първата световна война негови скулптури се издигат вече в няколко европейски града. По време на войната емигрира в Англия, а след нея се връща в Загреб и там става професор в Художествената академия, а по-късно и неин ректор. В този период неговият талант се проявява в целия си блясък не само в Югославия, но и по света - прави прочутия декоратвен ансамбъл на индианците в централния парк в Чикаго, мавзолеите “Негош” в Черна гора и на Авала в Белград и много други скулптурни ансамбли. В началото на Втората световна война е принуден да напусне Хърватия и се настанява в Италия, а после в Швейцария. По-късно заминава за Съединените щати, където също години наред е професор. Там дочаква и края на своя живот.
Иван Мещрович е един от най-ярките представители на монументалния модерен стил със своите динамични форми, подсилени с подчертани експресивни внушения - неподражаемо изящни в мраморните скулптури и величествени гранитни творения. Автор е на неколкостотин статуи на видни личности, на скулптурни ансамбли, на повече от десет великолепни архитектурни решения, едно от които е неговата вила с парк в Сплит, сега превърната във великолепен музей на изкуството.
ЛАВОСЛАВ РУЖИЧKА
(1887-1976)
Лавослав (Леополд) Ружичка е световноизвестен химик. Роден е във Вуковар и след завършване на гимназията в Осиек отива да учи в Германия и Швейцария, където става професор по органична химия и директор на лабораторията на Висшия технически университет в Цюрих.
Л. Ружичка се съсредоточава върху изследването на физиологичните структури на ароматни продукти от природата и стига до фундаментални открития. Той успява да изясни много неясноти в структурата на терпеноидите, откъдето пътят го довежда до стероидите. Частичният синтез на мъжките полови хормони на андростерона и тестостерона представлява повратна точка в развитието на химията на тази група съединения. За тези и други постижения в областта на половите хормони Л. Ружичка заедно с А. Бутенанд получава през 1939 г. Нобелова награда за химия.
Изхождайки от изследванията на връзките между строежа и аромата на природни съединения, Ружичка открива, че ароматните съставки мускон и цибетон са представители на съединенията, чиито молекули образуват пръстени с голям брой елементи. Това откритие и синтезите на Ружичка на такива съединения са били сензация, защото дотогава се е смятало, че такива строежи теоретично не са възможни. Ружичка е изследвал и други ароматни съединения и етерични масла и в тази област е постигнал синтез на ирон и ясмон.
МИРОСЛАВ KЪРЛЕЖА
(1893-1981)
Мирослав Kърлежа е най-значимият хърватски писател на 20-ото столетие. В еднаква степен заема най-високо място в белетристиката, драматургията, поезията, есеистиката, изкуствознанието, публицистиката... След като учи във Военната академия в Будапеща, той преминава през фронта на Първата световна война, но още преди това се посвещава на литературата. Бързо блясва с литературния си талант на поет и прозаик, а неговите пиеси се играят в Загребския народен театър още от 1920 г. Списанията, които издава, стават главни литературни трибуни. През Втората световна война живее изолиран, под наблюдението на усташките власти. След нея обаче отново заема мястото си на най-въздействащ творец, полемик и литературен учен. След като става академик през 1947 г., той създава прочутия Лексикографски институт на тогавашната Югославска (а сега Хърватска) академия на науките, която от тогава до днес издава престижни енциклопедии.
М. Kърлежа е един от най-големите ерудити в Европа! Със своето всеобхватно и самобитно литературно творчество (събрано в 50 тома!), с яркия си език и енергична мисъл, с внушенията, които излъчва, и с авторитета си М. Кърлежа оказва голямо влияние върху оформянето на няколко поколения хърватски писатели. Експресионистичните му пиеси заемат авангардно място в драматургията, а романите, есетата и полемиките му оказват в течение на десетилетия голямо обществено въздействие. Освен всичко друго, творчеството му е и хроника на политическата и културната история на неговото съвремие.
Мирослав Kърлежа е носител на редица награди (напр. Хердерова) и е номиниран за Нобеловата награда.
ВЛАДИМИР ПРЕЛОГ
(1906-1998)
Владимир Прелог, световноизвестен химик. Завършва и докторира по техническа химия в Прага през 1929 г. Доцент в Техническия факултет в Загреб до 1941 г., след което заради войната се преселва в Цюрих, Швейцария, където става професор и шеф на катедрата и лабораторията за органична химия. Член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата.
Неговите научни постижения са главно в областта на хетеросъединенията, алкалоидите, алицикличните съединения, биохимически активните съединения, които се намират в малки количества в животинските организми и антибиотиката. Със своите изследвания допринася за обясняване структурата на стероидите, тритерпените, хинина, стрихнина, соланина и други алкалоиди. Извършва синтез на множество хетероциклични и алициклични съединения, например първият синтез на адамантан, като пръв разделя в оптически антиподи съединението с асиметричния тривалентен азот. Изследвал е строежа на молекулите, развил е системата на тяхната класификация. През 1975 г. получава Нобелова награда за химия.
Владимир Прелог е автор на повече от 400 труда по органична химия. Член е на академии на науките в Германия, САЩ, Русия, Франция, почетен доктор на университети във Великобритания, Испания, Словения, Белгия и пр. Носител е на редица меуждународни отличия.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
