Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ИНТЕРВЮ ЕВРОПА	стр.6, бр.2, година XIV, 2007г.

	Н. Пр. Дражен Вуков Цолич, посланик на Република Хърватия в България И вие, и ние искаме да бъдем източник на стабилност, локомотиви на прогреса и еталон за демокрация

Роден е през 1944 г. в Загреб. Завършва Загребския университет, специалност „Югославска литература и езици”. Бил е редактор и театрален критик във всекидневника „Вйестник”, постоянен кореспондент на всички издания на „Вйестник” в Бон, САЩ и ООН, главен редактор на седмичника „Данас” и на бизнес списание „Кроман”. Работил е във всекидневниците „Нови лист” и „Гласът на Истра”. През 2000 г. е председател на работната група при президента на Република Хърватия за разработката на предложение за „Branding“ за Хърватия, след това е посланик в Австрия в продължение на четири години. На 12. 10. 2004 г. връчва акредитивните писма на президента на Р България като извънреден и пълномощен посланик на Р 0Хърватия в България. Носител е на наградата „Журналист на годината” за 1997 г. на Съюза на хърватските журналисти. Бил е гост-преподавател в Новинарската школа ХНД и във Факултета по политически науки в Загребския университет.

“Няма никакво съмнение, че запознаването с българския опит и проучването на българските евроатлантически успехи представлява голямо творческо предизвикателство за хърватските експерти и дипломати, за политиците и преговарящите.”

“Хърватите и българите открай време споделят едни и същи мечти и чувства, сблъскват се с едни и същи предизвикателства, а сега отново споделят един идеал за бъдещето.”

   - Ваше Превъзходителство, как ще оцените отношенията между нашите две страни през последните години?

   - Винаги са били отлични, а сега са още по-добри. Макар да звучи парадоксално, за щастие и това е възможно. Не само заради нещата, които обикновено се изтъкват в класическите интервюта с дипломати - изключително висок брой подписани двустранни споразумения (засега 25), все по-чести взаимни посещения (само президентът Първанов през последните две години по различни поводи посети Хърватия четири пъти, а президентът Месич беше три пъти в България), огромен напредък в икономическите отношения (двустранният стокообмен е увеличен три пъти до 260 милиона евро), разцвет на културните връзки (Хърватия имаше честта да се представи по време на Дните на европейското наследство в България с две големи изложби). Особено активно е регионалното сътрудничество, в рамките на което представители на нашите министерства се срещат най-малко веднъж месечно във връзка с общите ангажименти около преобразуването на Пакта за стабилност в Регионален съвет за сътрудничество.

   Това са само основните факти, които показват, че хърватите и българите отново споделят еднакви мечти и чувства. Изправяли сме се пред едни и същи предизвикателства, а сега отново споделяме еднакви идеали. В този смисъл България постигна изключителен напредък в геополитическо и дипломатическо отношение. Влезе в НАТО и ЕС, беше член на Съвета за сигурност, председателстващ на ОССЕ, а Хърватия, разбира се, и заради горчивия военен опит, eдва преди година започна същински евроатлантически преговори. Еднакво силно вярваме в едно и също европейско и глобално бъдеще, като безрезервно споделяме и общото желание за колкото се може по-разнообразно и многолико регионално сътрудничество, което отново да превърне тази част на света в едно от най-значимите европейски интелектуални и духовни средища.

   Оттук водят началото си толкова важни неща, a тепърва предстоят също толкова значими събития, като България и Хърватия могат без каквото и да е преувеличение да се считат за източници на стабилност, локомотиви на прогреса и еталони за демокрация. За Хърватия е особено важна ролята на България в Черноморския регион, а България може да се възползва от хърватския централноевропейски и средиземноморски опит. Такива големи геополитически проекти трябва да се допълват и от онова, което обикновено наричам създаване на мрежа от контакти между хора от всички обществени слоеве и от всички професии - журналисти и студенти, художници и поети, професори и доктори, неправителствени организации и селски стопани.

   - От 2000 г. насам се забелязва силно активизиране на дипломатическите отношения между двете страни, с разменени визити между президентите, които спечелиха втори мандати, между премиерите, председателите на парламентите и външните министри. Добрите дипломатически отношения с какво допринасят за насърчаване на практическите взаимоотношения – търговия, инвестиции, образователен обмен?

   - В отделни исторически периоди сме били много близки, докато студената война, идеологията, политиката и балканските ни нрави не изиграха своята злощастна роля. Както казах висшата дипломация трябва да стъпи на една широка основа от колкото се може по-многобройни икономически, културни, експертни и лични връзки. Затова особено ме радват нещата, които обикновено не се разгласяват толкова шумно. Макар Хърватия да се посещава от малък брой български туристи, все пак през последните дванадесет месеца броят им се е увеличил трикратно - от осем на двадесет хиляди, а българското вино стана известно в цяла Хърватия. Хърватите се радваха наравно с българите на големия успех, който “Левски” постигна в Шампионската лига, дори и заради това, че в отбора отлично се представя хърватинът Игор Томашич, а във вдигането на тежести един българин спечели за Хърватия още един олимпийски медал. Българските режисьори се върнаха в хърватските театри, а все повече хървати идват на ски в българските планински курорти. Хърватският министър-председател призова българските инвеститори да влагат в хърватски хотели, а търговският стокообмен между България и Хърватия надхвърли стойностите, които Хърватия има с Македония и Румъния, като по този начин в своеобразния регионален триъгълник България от трето се изкачи на първо място. В усилията ни да направим Хърватия отново позната за българската културна общественост, срещаме пълната подкрепа на българското Министерство на културата. Само в края на миналата година Хърватия беше представена по различни начини и в Националната галерия за чуждестранно изкуство, и в галерията на Министерството на културата, и в Археологическия музей на БАН.

   Особено силен беше отзвукът от хърватската изложба “Предизвикателството на вратовръзката”, в която със свои произведения участваха и български творци. Така мартеницата осъмна върху хърватска вратовръзка. Очевидно идва време за съществена промяна в начина ни на мислене. Лично считам, че сме прекалено силно зависими от класическите форми на сътрудничество и обмен, a регионът като цяло все още не е изградил система, която да ни даде възможност сами да осъзнаем и приемем онова, което вече признават и другите. От обмен на стоки трябва да преминем към размяна на услуги и идеи и да го правим с много повече самочувствие. Защо почти целият ноу-хау трябва да идва от Запада, след като нашият регион като цяло в много области не изостава технологично, а да не говорим за творческия потенциал? Хърватия сама построи цяла мрежа от съвременни пътища, които мнозина определят като най-добрите в тази част на света, а хърватските градски трамваи обраха похвалите и в Европа. Привеждам само два примера от Хърватия, като знам, че и България не е просто периферия на Запада, когато говорим за нови открития, идеи и технологии.

   - Хърватия е страна с доста по-висок стандарт не само в сравнение с България и Румъния. Каква е причината Вашата страна да изостане във времето за приема й в ЕС?

   - Хърватия се движи около средата на средностатистическите показатели за ЕС, но все пак можем да сме частично удовлетворени. Доходът на глава от населението премина границата от осем хиляди евро, средната работна заплата надхвърли шестстотин евро, а най-новите проучвания на Световната банка сочат, че в Хърватия броят на най-бедните в сравнение с двадесетте страни на Централна и Югоизточна Европа е най-нисък. Всичко това при положение, че водихме разрушителна война за независимост, огромните щети от която трябваше да се възстановяват, без Хърватия да получи значителна помощ. Все още остава да се довършат някои големи начинания като цялостното разминиране на бившите окупирани територии. Числата обаче не са абсолютен показател за цялата истина. България също може да се гордее с макроикономическите си резултати. В сравнение с Хърватия тя има по-малки дългове в сравнителен план, осъществява по-бърз растеж при по-ниска безработица. Българският дом е подреден, населението споделя изцяло евроатлантическите съюзнически цели, а страната е на такова място в Европа, което днес е от особено значение, тъй като привлича пари и геостратегическо внимание. Хърватия не израсна в мир, a политиката й твърде дълго беше диктувана от целите на националната самозащита. Водеше се сметка повече за истината и справедливостта, като трудно се прощаваше и подминаваше стореното от хора, които и днес не са си взели поука. Затова имахме известни проблеми с Международния трибунал в Хага. За съжаление това беше използвано в недопустима степен и от онези, които бягаха в Хърватия от собствената си отговорност, грешки и престъпления и хърватското знаме развяваха само тогава, когато желаеха да напълнят собствените си джобове. Понякога международната общност също се лута между становището, че първо трябва да приеме най-добрите и тезата, че целите Западни Балкани трябва да се разглеждат в пакет, независимо от това кой какво прави. Това се възприема от отделни хърватски граждани като нова несправедливост. В огромната си част Хърватия винаги е била и остава неделима част от западноевропейската история и цивилизация, a при сегашните нови обстоятелства, с бързото присъединяване към ЕС, тази стара истина окончателно ще бъде потвърдена.

   - Как Вашата страна отчита изминалата една година от председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа?

   - Работата в тази насока беше обемна, трудна и значима. Пактът за стабилност започна да отмира по естествен начин, а новото разширяване на Европа наложи нови отношения и в нашия регион, така че по едно и също време трябваше да се разчисти старото и да се построи новото. На Хърватия се падна честта да организира най-важните срещи, да съгласува сроковете и дневния ред, a понякога сама да предлага решения за новите форми на сътрудничество в целия регион, който през последните няколко години също преживя огромни промени. Някога само Гърция беше член на ЕС, а Турция на НАТО. Днес членки са България и Румъния, а Хърватия вече води преговори за пълноправно членство, Македония има кандидатски статус, Черна гора подписа Споразумение за стабилизация и асоцииране, със сигурност ще последват и Босна и Херцеговина, и Сърбия. Междувременно се появи една нова държава (Черна гора), а съдбата на Косово все още се обсъжда в нови повратни рамки. Макар и с различни темпове, всички тези страни отбелязват икономически напредък, a разширената ЦЕФТА разкрива възможности за почти напълно свободна търговия. Накратко: регионът трябва да прокара нови пътища за сътрудничество по европейски стандарти, а Европа отвори врати и към “южноевропейското си измерение”. Беше свършено много и напредъкът е очевиден. Още през май ще бъдат решени и практическите въпроси, които понякога най-много занимават обществеността: кой ще бъде първият генерален секретар на новия Съвет за регионално сътрудничество, къде ще бъде седалището на новия Секретариат, как ще се дефинират отношенията с Европейския съюз, кои икономически проекти ще получат веднага зелена светлина. За всичко това ще се вземат окончателни решения още в началото на май в Загреб, след това председателството на Съвета за регионално сътрудничество ще поеме именно България според ясните правила на играта. За това какво е свършила Хърватия трябва да говорят другите, но несъмнено става дума за съвместна работа, в която Загреб и София сътрудничеха особено близко, така че това прехвърляне на някои важни регионални пълномощия без съмнение ще протече по възможно най-добрия начин. Загреб трасира пътя, а София ще определи скоростта и първите конкретни цели.

   - Как Хърватия успя да стане една от най-интересните туристически дестинации? Не сме ли конкуренти?

   - Хърватия притежава дълъг опит в туризма. Kурортът Опатия е място за почивка на императори отпреди почти сто и петдесет години. Още през тридесетте години на миналия век Бърнард Шоу описва Дубровник като рая на земята, а Адриатическото крайбрежие се посещава от короновани особи и от най-прочутите филмови звезди. И по времето на Югославия и социализма Хърватия по най-добрия начин използва обстоятелството, че голяма част от този бизнес все пак остана в частни ръце. Разбира се, и нашата страна преживя своите детски болести и построи туристически бетонни гета за туристи с по-ниски финансови възможности, унищожавайки околната среда, без да води сметка за инфраструктурата, но туризмът достигна истинския си разцвет едва в свободна Хърватия, когато се ориентира към малки семейни бутикови хотели, здравословна храна, девствена природа, разнообразни туристически услуги и богати културни събития. Миналата година Хърватия е посетена от десет милиона туристи, а общите приходи надхвърлят шест милиарда евро, в много анкети страната бе обявена за най-желаната туристическа дестинация. Малко известен факт е, че Хърватия и България си сътрудничат и обменят опит в туризма. През тази година в рамките на Централноевропейската инициатива ще се дискутира за лечебния и голфтуризма, което беше обща българо-хърватска идея от последната среща на смесената междудържавна комисия. България притежава всички предпоставки за зимен туризъм, а крайбрежието и морето в по-голямата си част са различни от Адриатическото, така че за директна конкуренция не може да се говори както по отношение на цените и типа услуги, така и като профил на туристите.

   - Има ли с какво България да бъде полезна с опита си при водене на преговорите?

   - Няма никакво съмнение, че проучването на българския опит и евроатлантически успехи представлява голямо творческо предизвикателство за хърватските експерти и дипломати, за политиците и преговарящите. На тази тема са посветени и повечето от нашите редовни срещи. Хърватия и България подписаха две споразумения в тази насока, a в двустранен план на всички наши срещи обменяме информация и съгласуваме взаимните си графици и планове. Предстои още много работа, но всичко върви по-лесно, тъй като по всички съществени въпроси споделяме едни и същи основни идеи. Вярваме еднакво силно в едни и същи европейски ценности, като същевременно правим всичко възможно, за да защитим най-ценните достижения на националната и културната си идентичност. Вярваме също така и в европейското бъдеще на региона, като сме за това всяка страна да напредва в съответствие със собствените си достижения. В този смисъл България е чудесен пример и еталон за всички нас. Понякога, когато говорим на тази тема, ми се струва, че българите са прекалено скромни. Постоянно казват, че трябва да се учим от грешките им, но ми се струва, че трябва да се учим преди всичко как да постигнем успехите на България.

   - А какво ние, българите не знаем за присъствието на Хърватия в нашата история?

   - Хърватия се гордее, че навремето е могла значително да подпомогне отстояването на българската културна и държавна самобитност. Много от тези връзки обаче замират в периода на двете Югославии, когато на преден план излизат отношенията София - Белград, за сметка на връзките между Загреб и София. Сега отново трябва да преоткриваме неща, които вече сме имали, за да можем в съответствие с общите европейски цели в новия ни общ дом отново да открием всичко онова, което трябва да се възроди и предстои да изграждаме с общи усилия. Именно през последните три години осъществихме значителен напредък в това отношение. Миналата година в София беше открит паметник на Йосип Юрай Щросмайер, радетел на българската култура и издател на първия сборник с песни на народен език и писмо на братя Миладинови, неотдавна представихме петото издание на сборника, посветен на хърватско-българските отношения от VII до XXI в. като плод на редовните симпозиуми, организирани от двете национални академии на науките. Така и обикновените български граждани, разхождайки се по улицата, могат да научат нещо за великаните на общата ни история, а много от стотиците научни дискусии за нашите връзки подробно описват и проучват значими личности и моменти от хърватската история, свързани с България. Mалко известен факт е, че до 1910 г. българските студенти са една трета от чуждестранните студенти в Загребския университет, а до Първата световна война над 500 млади българи получават образованието си в Хърватия. След Сан Стефано хървати откриват първата печатница в София, а монахини от Хърватия учредяват първото медицинско училище. Ватрослав Ягич доказва, че българският е първият славянски книжовен език, а Стйепан Радич величае силата на българите в книгата си “Възродена България”. Франьо Рачки, чиято паметна плоча скоро ще поставим в БАН, пише една от първите истории на българите, а още през ХIII в. дубровнишките търговци получават от цар Иван Асен II привилегията свободно да търгуват из България. По-късно чрез дейността си, пътуванията и търговията те свързват България със Западна Европа. В първия известен сборник с хърватски юнашки песни Андрия Качич Миошич възхвалява смелите българи, а глаголицата като първото славянско писмо продължава да живее в Хърватия чак до края на ХIХ в. Безсмъртното дело на братята Кирил и Методий все още е задължителна част от учебното съдържание на хърватските училища. Някои историци твърдят, че няма други два народа, които, макар да не са били непосредствени съседи, през вековете да са поддържали толкова оживени духовни, културни и творчески връзки. Наскоро в театър “Иван Вазов” беше представено двуезичното издание на книгата “Български гласове на хърватска сцена”, в която се изброяват над сто български певци, обогатили в течение на цял век хърватския музикален живот. По този начин се потвърждава старата мъдрост, че бъдещето не може да се сбъдне без живия спомен за великаните на духа, които много преди нас са били много по-мъдри от нас.

   - Не като дипломат, а като журналист – с какво най-много Ви впечатлява нашата страна?

   - И като журналист, и като дипломат най-много се интересувам от хората. Сравнявайки двата народа и двете страни, винаги търся предимствата и недостатъците и в двете посоки. В България е възможно почти всичко, в Хърватия почти всичко се преценява критично по сто пъти, България много по-бързо “закопава” предразсъдъците си, докато Хърватия е много по-предпазлива при подминаването на горчивия си опит, всички българи искат веднага да могат всичко, хърватите се борят всички да спазват едни и същи правила. Българите със страст гледат напред, хърватите в много по-голяма степен се оглеждат около себе си. Както казах обаче и едните, и другите споделят едни и същи основни цели, мечти и надежди, плачат и се радват на едни същи неща, като предимство имат удоволствието от живота, семейството, гостоприемството, запазването на достойнството, собственият опит и традицията. Именно тези неща и хърватите, и българите в максимална степен искат да внесат в общия европейски дом. Затова поздравявам България, че с влизането си в ЕС постигна епохален исторически поврат. Сега сте на масата, на която се взимат общите за съдбините на Европа и света решения, а не треперите в преддверието, че някой по-силен, безчувствен и късоглед ще ги вземе от ваше име и за ваша сметка. И двете страни днес полагат важен исторически изпит, като трябва да дават отговор на едни и същи въпроси, така че между нас вече няма разлика, която да е по-силна от сродството, но и подобие, което да неутрализира всяка разлика.

Интервю на
Валентин Костов
Превод от хърватски:
Стефан Стоянов

Икономическа визитна картика на Хърватия

Обща площ: 87 664 кв. км
Население 2007 г.: 4 427 000
БВП Чрез ППС за 2007 г.: 57,41 милиарда евро
На глава от населението: 8206 евро
Реален ръст 2007 г.: 4,6 %
Инфлация 2007 г.: 3,0 %
Държавен дълг като процент от БВП: 2,8 %
Безработица: 12,3 %
Директни инвестиции през 2006 г.: 1,657 милиарда евро
Брой на туристите през 2006 г.: 10 384 000 туристи, 53 милиона нощувки
Средна нетна заплата през 2006 г.: около 640 евро
Международен валутен резерв на ХНБ: 8,983 милиарда евро
Външен дълг: 27,683 милиарда евро или 83,3 % от БВП през 2006 г.

В периода от 1993 г. до края на септември 2006 г. в Хърватия са вложени общо 13,15 милиарда евро директни Чужди инвестиции.

   От 2000 г. хърватската икономика непрекъснато отбелязва умерен растеж при ниска инфлация и стабилен курс. През последните три години растежът на БВП се ускорява от 3,8 % през 2004 г. до 4,3 % през 2005 г. и до 4,5 %, на колкото се оценява през 2006 г. По този начин БВП на глава от населението чрез паритета на покупателната способност е увеличен от 40,9 % през 2000 г. до 48,8 % от средната стойност за ЕС през 2005 г. В създаването на БВП секторът на услугите участва с около 70 %, а производственият сектор с около 30 %.

   Хърватия е малка, но отворена икономика, поради което износът на стоки и услуги представлява почти 50 % от БВП. Основната част от външнотърговския обмен се осъществява със страните от Европейския съюз (61,9 % от износа на стоки и 65,5 % от вноса на стоки), като най-голям дял се пада на Италия, Германия, Словения и Австрия.

   Усилието да се постигне колкото се може по-бързо развитие на хърватската икономика, мотивирано допълнително от желанието за по-скорошно влизане в Европейския съюз, довело през октомври 2005 г. до начало на преговорите за присъединяване, диктува осъществяването на редица икономически реформи и приспособяване към икономическата система на ЕС. През последните две години са постигнати значими резултати в системата на публичните финанси и в подобряването на инвестиционния климат.

   Така през 2007 г. делът на държавния дълг в общия размер на БВП ще намалее до 3 %, с което Хърватия вече изпълнява критериите от Маастрихт, като се имат предвид стабилността на курса и цените, и фактът, че делът на публичния дълг в БВП вече е под 60 %.

   Същевременно значително е увеличена и конкурентоспособността на икономиката (с 13 пункта според индекса на глобалната конкурентност), като по този начин Хърватия е на прага на петдесетте най-конкурентоспособни страни в света.

   По скорост на провеждане на реформите Хърватия е втора в региона и седма в света. Върху подобряването на инвестиционния климат значително повлия създаването на службата “Hitro.hr”, която по принципа “One Stop Shop” ускори процедурата за започване на бизнес.

   През 2005 г. директните чуждестранни инвестиции в Хърватия възлизат на около 1,4 милиарда евро, а през 2006 г. на 1,657 милиарда евро.

   Т. е. през периода 1993-2005 г. са реализирани 2525 евро директни чужди инвестиции на глава от населението, с което Хърватия е начело сред страните в преход.

   За да гарантира дългосрочно устойчиво развитие с процент на растеж над 4,5 %, Хърватия ще ускори структурните реформи в ключовите икономически сектори, както и приватизацията на оставащото държавно портфолио.

   Трите най-значими експортни отрасъла в ЕС (15) са текстилът и текстилните изделия, химикалите, електрическото и оптичното оборудване. В сравнение със страните от Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа структурата на хърватското производство е по-близка до по-слабо развитите страни от типа “ЕС-Юг”, както и до България, и до Румъния, а не до по-развитите страни в преход. По отношение на износа в ЕС (15) Хърватия също така в голяма степен е подобна на България и Румъния.

горе