 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Хърватска вратовръзка с българска мартеница |
|
|
|
|
 |
| "Вратовръзката около арената" |
Вратовръзката е масов продукт, изкуство и обществено послание. На изложбите в София и в Русе български творци дадоха своЯта национална лепта към световния моден аксесоар, споменат в съвременния му вид с хърватско наименование още през 1656 г.
Италианците си имат пица, американците - хамбургер, французите - сирена, руснаците - водка, a хърватите - вратовръзка. В разпределението на националните символи, известни на всички народи по света, вратовръзката се споменава за първи път с хърватското й име още през далечната 1656 г. като аксесоар, носен от хърватските войници през Тридесетгодишната война. Легендите разказват, че момичетата връзвали на хърватските войници от отряда на барон Тренко вратовръзки във вид на специални червени кърпи като символ на любовта, който да ги пази и да им напомня за любимите. Когато Париж пръв сред големите световни столици възприема хърватския вариант на вратовръзката, този моден аксесоар започва победоносния си поход. Настанява се почти навсякъде по света и е възприет с оригиналното му хърватско звучене: на английски Сravat, на италиански Cravatta, на финландски Krawatti, с корена Croat, както в повечето чужди езици наричат хърватите.
Според някои изследвания всекидневно около 600 милиона души слагат вратовръзка, която и днес до голяма степен се възприема като символ на любов. Почти четири пети от вратовръзките по света се купуват от жени, които ги даряват на избраниците си като знак на елегантност, достойнство, привлекателност и успех - неща, на които всеки съвременен мъж има право. Затова след бурните времена в истински демократичното общество, което е немислимо без учтивост и благоприличие, вратовръзката отново се превръща в много важен цивилизационен символ, надживявайки всички забрани като буржоазен, наднационален, чиновнически и непрактичен аксесоар от мъжкото облекло. Вратовръзката става традиция дори и в страните, в които дълго време е считана за част от насилието на Запада и за обществена условност.
Така почти не можете да срещнете преуспял китаец без вратовръзка, а и в България тя все повече се превръща в част от всекидневното облекло. За пореден път вратовръзката надживя критиците си, а изложбата “Предизвикателството на вратовръзката”, в която творци от десетина страни представят собственото си виждане за нея, пожъна голям успех в седем страни, от Полша до ЮАР. На изложбите в София и в Русе през септември и октомври 2006 г. седем български творци, всеки по свой начин, също показаха гражданското си и лично виждане за вратовръзката.
Зорица Василева възприема вратовръзката като мост за изява на изконната женственост, за Цеца Георгиева тя си остава символ на “обесения” чиновник, а за Мая Kубратова и Златка Стойкова е основен изящен мотив през всички годишни сезони. Любен Kостов изработи вратовръзка с дължина двадесет метра, която покри фасадата на Националната галерия за чуждестранно изкуство, а Любен Стоев предложи инсталация с трима мрачни мафиоти, от които само босът носи вратовръзка като открояващ се силов символ. Така и в България историята на вратовръзката се превърна в история за собствената страна, в която вратовръзката все още е белег за мощ, а не личен избор, привнесен атрибут, а не изконна българска традиция.
Колкото народи, толкова визии за вратовръзката, колкото мъже, толкова вратовръзки, но няма страна, в която да не са чували за нея, както и мъж, който да не я е слагал поне по най-тържествените поводи - рождени дни, сватби или връчване на диплома. Затова въпросът “Какво е вратовръзката?” остава без окончателен отговор. Когато питате какво е вратовръзката, питате кой е човекът, който я носи, какво прави и част от какво е. Затова и в България вратовръзката е масов продукт, изкуство и обществено послание. За изложбите в България организаторите подбраха три символа като възможен български принос към общата идея за вратовръзката: игла с елементи от носия, българска шевица и вратовръзка с щампа на мартеница. Така след поредния победоносен поход на най-известния хърватски символ в София и Русе беше сключено окончателно примирие с “венчавка” между хърватската вратовръзка и българската мартеница.
|
|
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
