 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.2, година XI, 2004г. |
|
|
Н. Пр. Посланикът на Украйна
ВЯЧЕСЛАВ ПОХВАЛСКИ пред сп. "Европа 2001"
БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ЩЕ СА СЛАВЯНСКИЯТ ПРАВОСЛАВЕН КОМПОНЕНТ НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА |
|
|
|
|
| - Наблюдавайки процесите в България и Украйна през последните 15 години, има ли нещо в манталитета на нашите народи, което все още да не е превъзмогнало тоталитарното ни минало? |
|
| - Смятам, че манталитетът, психиката - това са най-инертните неща. Този или друг държавен модел може да бъде демонтиран бързо с помощта на административни действия или желания, но е много по-трудно да променим това, което ние влагаме в понятието "манталитет". Какво е общото и какво е различното между нашите народи в тази насока? Петвековното османско робство на българския народ и почти толкова дългият период, в продължение на който украинският народ се е намирал под различни имперски влияния и власт, не биха могли да не окажат влияние върху това, което наричаме манталитет. Но аз мисля, че глобализиращият се свят отвори възможностите за взаимопроникване, в това число и на менталните неща. Върху какво в повечето случаи се крепяха тоталитарните режими? Върху затвореността, върху отсъствието на насрещна и взаимна обмяна на информация. На вас ви е по-лесно, защото за България тоталитарният режим е продължил само от 1944 г. до 1989 г. При нас този период е бил по-дълъг. Освен това българската държава има повече от 1300-годишна история и никой към момента на демократическите преобразувания през ноември 1989 г. не е подлагал под съмнение държавността на България. На Украйна й беше много по-трудно, защото ние трябваше да създаваме нова държава върху руините на СССР. А понякога новите проекти е много по-сложно да бъдат осъществявани върху руините, отколкото на голо място. Лично на мен ми се струва, че най-сложната задача е създаването на политическа нация. |
|
| - Макар и близка, Украйна е непозната за по-младото поколение българи. Как може да се промени това? |
|
| - Не бих се съгласил с това, че младите не знаят нищо за нашите страни. На фона на тази политика, която се водеше в рамките на СИВ, имаше и много акции с цел пропаганда. Разбира се, причината е и в разпада на тази система, и в еуфорията, която облада украинци и българи, че новите ни партньори, като САЩ, Канада и Австралия, ни чакат с отворени обятия. Повече от 20 млн. украинци живеят понастоящем там. Може би това са крайностите на преходния период. За нашите отношения голямо значение има миналото - фактът, че предците на българите - прабългарите, са мигрирали през територията на сегашна Украйна и може би някакви частици от кръвта на хан Кубрат, на хан Аспарух са останали на украинска земя. И днес повече от 204 хиляди българи живеят у нас. И сме съседи - нас морето не ни разделя, а ни обединява. |
|
| - С какво нашите две страни могат да си бъдат взаимно полезни? |
|
| - Аз гледам динамиката на туризма, например. За миналата година с 10,4 % се увеличи потокът на украинските туристи във вашата страна. Мисля, че не е разумно българските туроператори да губят както украинския, така и руския пазар. В Украйна можете да срещнете масирани реклами на турски, на италиански и други чужди туристически фирми. Взаимното проникване на информация е актуален въпрос и за двете страни във всички области. Донякъде тези контакти намаляха във връзка с въвеждането на визов режим в България през 2001 г. В момента активно работим върху това България да приеме украинското асимитрично предложение за взаимни пътувания на граждани. Българите да пътуват за Украйна без визи, а украинците да получават безплатни многократни и продължителни визи, без да са необходими покани. Такива спогодби Украйна подписа с Полша, Унгария, Литва. Неголемите средства, които ще загубят консулските служби от визите, могат да бъдат пренебрегнати на фона на това, което ще спечелят страните ни - тук са и бизнес контактите, и туризмът, и чисто частните пътувания. |
| - Като дипломат и политик кажете с какво България изпреварва Украйна и в кои области вие ни превъзхождате? |
|
| - Преди всичко искам да отбележа, че България успя по-рано от нас да се определи в консенсуса относно своята външна политика. И с декларирането на своето желание за пълноправно членство в НАТО, и в ЕС. Украинският политически елит доста дълго се колебаеше в определянето на тези политически приоритети. И едва преди две години започнахме процеса, крайната цел на който трябва да бъде пълноправното членство в НАТО. Импулсът за това бе сесията на Алианса в Прага през 2001 г., когато получихме покана за членство. Що се касае до ЕС - Украйна заяви отчетливо своя стремеж и главния си приоритет - постепенно постигане на копенхагенските критерии за пълноправно членство в ЕС и връщане към европейското семейство на народите, което обаче не изключва нашето стратегическо партньорство с Русия. Разбира се, тук играят роля и историческите, и човешките корени. Русия е голям пазар - ние се стремим политиката да бъде инструмент за решаването преди всичко, на вътрешните ни задачи. А най-важната от тях е повишаването на вътрешния стандарт на хората в страната. Ние осъзнаваме, че съществуват някакви опасения сред страните на ЕС относно Украйна - мащабите й (повече от 604 хил. кв. км територия), почти 48 милиона население, технологиите й. Така че нашите искания са не просто да бъдем част от ЕС, а да бъдем в Съюза, заемайки достойно място. С високите технологии, които имаме в космическата област, в самолетостроенето, в радиоелектрониката, радиотехниката и т. н. Ние имаме не само разработки, а реално реализируеми проекти, които изпреварват Запада. Да кажем, в ракетостроенето, в радиолокационните системи и др. Много шум се вдигна в света около нашите системи "Колчуга", но бе доказано, че никой не ги е продавал в "рискови" или ембаргови страни. Не бихме искали ЕС да ни разглежда като държава от трети сорт. Т. е. същото, за което настоява и Бълагрия, с нейната история, култура, традиции, многообразието на природата, все още не разрушена от техногенните обекти. А общото е стремежът да докажем на света, че по своя интелект, по енергията на мисленето си, по умението да реализираме плановете си сме достойни на старата Европа. Много е важно и това, че в бъдеще ние ще бъдем славянският православен компонент на обединена Европа. |
|
| - Чие влияние е по-силно в момента във вашата страна - американското или европейското? |
|
| - Може би по-точно ще бъде, ако кажем за отношението на украинския народ. Разбира се, поради манталитета, начина на живот, географското положение, историята (все пак Украйна е европейска страна) несравнимо по-голямо е влиянието на Европа - 2/3 от украинците са ориентирани към ЕС. И само 5 % от населението смятат, че е необходимо да се увеличава ориентирането към партньорство със САЩ. Разбира се, влиянието на САЩ никой не отрича. Ние сме заинтересовани от задълбочаване на икономическите отношения между нашите страни, защото само миналата година около 1 млрд. и 300 млн. долара бе товарооборотът между САЩ и Украйна. Освен това ние сме третата по потенциал държава в света, която доброволно се отказа от ядреното оръжие - повече от 2,2 хиляди бойни глави със стратегическо значение бяха демонтирани. Но ще повторя, ако става дума за предпочитанията на украинския народ - това е Европа. |
|
| - Най-тежките изпитания пред Украйна в следващите пет години? |
|
- Най-голямото предизвикателство и най-сложната задача, която ние трябва да решим в най-скоро време, е консолидацията на украинското общество, създаване на институциите на гражданското общество. В момента изживяваме много важен политически момент - трансформиране на президентско-парламентарната република в парламентарно-президентска. Т. е. заявявайки стремежа си в бъдеще да стане член на ЕС, Украйна трябва да адаптира собствения си политически и конституционен инструментариум към европейската практика. В повечето страни в Европа доминира именно парламентаризмът, и при вас в това число. Ние искаме да постигнем едно - отговорен парламент и отговорно пред украинския народ правителство. Приближаването на новия модел към европейските образци е необходима, но едновременно с това и много сложна задача, защото се противопоставят различни корпоративни интереси - на финансово-промишлени групи, на политици.
И второто предизвикателство - това е иновационният момент в икономиката. Развитието на промишленото производство има увеличение около 16 % за миналата година и приблизително същият ръст се отбелязва и през първото тримесечие на тази година. Но в това промишлено производство най-динамично се развива машиностроенето - 38 %. Ние увеличихме инвестициите в основния капитал почти с 28 % миналата година. И в предишни години инвестициите в основния капитал бяха същите. Т. е. обновява се технологията на производството. Нашите стоки стават конкурентоспособни на външните пазари. За това свидетелства и динамиката на износа на Украйна. В това число и за България - тази година ръстът е 70 % за първото тримесечие. 40 % е вносът на български стоки в Украйна. И мисля, че този процес ще се засили още повече след приемането на Украйна в СОТ. Много по-ниски ще станат митата за български стоки при вноса им в Украйна, а някои ще бъдат нулеви - за традиционни такива като консерви, вина, зеленчуци и др. Разбира се, трябва да приключим с приватизацията на монополните предприятия. |
|
Интервю на Цветанка Еленкова
Превод: Олена Коцева |
|
|
| горе |
|
|
|
|
