 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.19, бр.1, година XVIII, 2011г. |
|
|
Образование и система за социално подпомагане |
|
|
| Евгения Тетимова |
|
Норвегия е сред европейските страни, които влагат най-много средства в образованието, като една от главните цели на норвежката политика е достигане на високо ниво и качество в тази област.
ОБРАЗОВАНИЕ
Основната идея е "Образование за всички" - равнопоставеност по отношение на местожителство, пол, социален и културен произход, интегриране на лица с увреждания. Държавното образование в Норвегия е безплатно, съществуващите частни училища обикновено са със специална религиозна или педагогическа платформа. Обучението е профилирано и се организира в съответствие с идеята за учене през целия живот.
Изучаването на християнските принципи играе съществена роля в битието на норвежкото училище, още от самото му създаване през 1539 г., когато е приет Закон за организиране на курс по лутеранство, чрез който норвежците да се запознаят с новата официална религия на съществуващата тогава Датско-норвежка държава. В началото на XVIII в. е приет първият училищен закон, въведена е и конфирмацията на 14-годишна възраст, във връзка с което изучаваните тогава предмети са християнство и четене. Основните учебници до XIX в. са Библията, катехизисът и псалмите.
До 2006 г. в норвежкото училище се преподава предмет, наречен "Християнство, религия и светоглед", който със закон от 1 август 2008 г. се преименува в "Религия, светоглед и етика", за да бъде съобразен с изискванията на Европейския съд по правата на човека за зачитане на религиозните и философските убеждения на родителите. Обучението по християнство отново заема централно място в учебния план, но броят на часовете е редуциран. В същото време през последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на броя на християнските частни училища, което се обяснява със стремежа на голяма част от норвежкото общество към преоткриване на изконните християнски ценности. Степените в норвежката образователна система са следните:
- Начално училище (т. нар. детско училище) - от 1997 г. децата тръгват на училище на 6-годишна възраст;
- Младежко училище - от 8-и до 10-и клас, обикновено от 13- до 16-годишна възраст. Именно при постъпване в 8-и клас норвежките ученици започват да получават оценки. От този момент те имат право и на чужд език по избор - например немски, или задълбочаване на познанията си по английски или норвежки език;
- Средно училище - обикновено с продължителност 3 години, в някои специални случаи - 4. Влезлият в сила през 1998 г. Закон за обучение в норвежкото училище дава възможност за една допълнителна година при евентуална смяна на профила, която обаче се разрешава само веднъж в средното училище. При проведената през 2006 г. реформа, преработена през 2010 г., са въведени промени в учебното съдържание, структурата и организация на учебния процес от първи клас на младежкото училище до последната година на средното. Постановява се например изборът на изучаваните езици в училище, въвеждат се три подготвителни за висше образование направления в средното училище: Спорт; Музика, танц, драма; Специални предмети, които по избор могат да са природни науки, език и икономика и др. Оформят се също девет професионални образователни програми (строителство, дизайн, електроника, здравно образование, социални дейности, медии и комуникации, компютри, готварство и ресторантьорство, използване и опазване на природата, услуги);
- Висше училище;
- Университет.
Бакалавърските програми, предлагани в университетите и висшите училища, са равностойни, за организирането на магистърска програма във висшите училища се изисква разрешение от Министерството на науката на Норвегия, а програми за получаване на докторска степен се предлагат само в норвежките университети в най-големите градове в страната - Осло, Берген, Тронхайм, Тромсьо, Ставангер, Агдер. За следването си норвежките студенти взимат заем от така наречената "Държавна заемна каса". Тя отпуска също стипендии и заеми на гимназисти, които се връщат по предварително договорени планове.
Освен посочените по-горе, в Норвегия съществуват още езикови училища, образование за възрастни, както и "народни висши училища". Последните се основават на теорията на датския педагог и теолог Николай Фредерик Северин Грундвиг, според която ученето трябва да се фокусира върху практиката - например чрез жив разговор между учител и ученик, като учебните часове се насочат към ежедневието на ученика. Първото училище от подобен род е създадено в Дания през 1844 г. В момента в Норвегия има 78 "народни висши училища" (към септември 2010 г.), в които са развити две направления: едното се основава на християнския светоглед (30 училища), а другото направление обхваща около 50 училища, в които основни принципи са толерантността към другия и към неговия начин на живот. Общо във всички "народни висши училища" се преподават над 300 предмета. Повечето курсове са с времетраене една година, има и такива с по-кратък период и такива с продължителност две години, някои от тях са чисто практически и предлагащи по-скоро забавление и удоволствие - изучава се плетачество, готварство, цирково изкуство, коневъдство. За много от норвежките младежи обучението в "народното висше училище" е вълнуващо преживяване, те за първи път заживяват далече от дома си, а и могат да разширят знанията си по някои изучавани в средното училище предмети. Освен това престоят там им дава време за размисъл, в случай че не са сигурни в професионалната си ориентация. При завършването не се полагат изпити. Някои от "народните висши училища" предлагат и стипендии за чужденци.
Важен момент в обучението в норвежкото училище е интегрирането на деца с увреждания чрез адаптиране на учебния материал към техните възможности и способности. Един от основните принципи в норвежкото образование като цяло е приспособяване на обучението към нуждите на всеки отделен ученик. От 1994 г. децата със специални потребности имат право освен на основно, и на 5-годишно гимназиално образование. На учениците и студентите с увреждания се отпускат стипендии, намалява се размерът на взетите за обучение заеми, правят се специални програми за постъпване на работа.
СИСТЕМА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
Норвежката система за социално подпомагане е важна част от живота на благоденстващото норвежко общество, финансира се от данъци и такси, внасяни от работодатели и служители, както в държавния, така и в частния сектор, подпомага се и от държавата. Норвежката агенция за работа и благоденствие (НАВ), която обработва, одобрява и изплаща социалните помощи в Норвегия, управлява една трета от държавния бюджет, който се разпределя сред нуждаещите се под формата на обезщетение при безработица и болест, пенсии, детски добавки. Последните се изплащат за деца до 18-годишна възраст, като родителите, които сами отглеждат децата си, имат право на добавка за едно дете повече от броя на децата, които отглеждат. Ако детето не посещава целодневна детска градина, родителите получават компенсация под формата на "пари в брой", които не подлежат на данъчно облагане.
Днес около 700 000 норвежци в трудоспособна възраст получават различни видове социални помощи. Статистиката сочи, че тази цифра се увеличава, особено сред младите хора. Ето защо се решава, че е необходима цялостна реформа. Така на 01.07.2006 г. е създадена и горепосочената агенция, обединяваща три структури:
- Националната застрахователна агенция (държавна структура)
- Националната агенция по заетостта (държавна структура)
- Социалната система на благоденствието (общинска структура).
В реформата са заети около 16 000 служители и над 2 милиона потребители. До август 2010 г. са създадени 450 офиса на НАВ в различни общини и квартали. Тяхната цел е да се намерят най-добрите решения за жителите на дадена община, затова и услугите, които предлагат, могат да варират на различните места. Към офисите на НАВ са организирани около сто други звена, които също работят за прокарване на реформата. Основните цели на НАВ са: възможно повече хора в трудоспособна възраст да бъдат ангажирани на пазара на труда, възможно по-малко да получават социални помощи, добре функциониращ пазар на труда, предлагане на подходяща услуга и помощ в подходящо време, добро обслужване, отговарящо на предпоставките и нуждите на потребителите, единна и ефективна администрация. От 1.03.2010 г. в Норвегия се въвежда нов вид социална помощ, осигуряваща доходи през преходен период на лица, които поради физическо или психическо заболяване (увреждане) имат потребност от някакъв вид професионално обучение, медицинско лечение или друг вид подпомагане от НАВ, за да се върнат на работа. Условието за получаване на такова обезщетение е намаляване наполовина на трудоспособността поради физическо или психическо заболяване (увреждане). Преценява се не здравословният проблем сам по себе си, а в каква степен този проблем влияе върху възможностите на лицето да упражнява платен труд. Този вид обезщетение, възлизащо на 66% от основната заплата, получават норвежци на възраст между 18 и 67 години по време на:
- Активно медицинско лечение;
- Курсове за преквалификация или друг вид обучение;
- Пробен период на работното място (адаптация след боледуване);
- Проследяващ период от НАВ, след като са направени опити за лечение и преквалификация.
Наред с горепосочените факти, в Норвегия съществува добре изградена мрежа от социални домове и жилища, които са значително повече на брой в сравнение със същите в останалите скандинавски страни. През последните 10-15 години "старческите" домове приемат и по-млади хора - под 67-годишна възраст. Статистически погледнато, в Норвегия се отделят най-големи суми на глава от населението за грижа за възрастните хора в Европа. Старите хора постъпват предимно в предназначени за тях домове, наречени днес центрове за грижа за възрастните, докато младите хора с увреждания или специални нужди се обгрижват предимно по домовете - услуга, по която норвежката социална система е на едно от водещите места сред европейските страни.
Освен норвежките поданици право на социално подпомагане имат и всички законно пребиваващи в страната чужденци.
Системата за социално подпомагане в Норвегия се основава преди всичко на взаимното доверие между хората. Според данни на НАВ около 96% от норвежците се безпокоят от евентуални злоупотреби, затова и агенцията ежегодно засилва контрола върху отпусканите помощи, за да запази доверието на своите потребители, на които системата за социално подпомагане оказва реална подкрепа и носи усещане за сигурност.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
