 |
|
| ИНТЕРВ ЕВРОПА |
стр.4, бр.1, година XVIII, 2011г. |
|
|
Н. Пр. Тове Скарстейн, посланик на Кралство Норвегия в България
Норвежците могат да се идентифицират с много неща в България |
|
|
| |
|
TОВЕ СКАРСТЕЙН
е посланик на Норвегия в България от 2006 г. Тя е магистър по политически науки, френски, испански и английски език от Университета в Осло, както и магистър по управленски умения от Института по икономика в Осло. Работила е в норвежкото Министерство на администрацията и Министерството на труда и местното управление. През годините е заместник-директор на Норвежкия съвет за бежанците, старши експерт в дирекция "Балкански страни" в Министерството на външните работи, посланик по въпроси, свързани с трафика на хора. Говори норвежки, английски, френски и испански език.
- Ваше Превъзходителство, как ще оцените развитието на отношенията между нашите страни?
- Нашите страни имат силни връзки и са близки партньори и съюзници. В рамките на НАТО България и Норвегия си сътрудничат в областта на отбраната и сигурността. Освен това, въпреки че Норвегия не е член на Европейския съюз, тя е част от Европейската общност чрез споразумението за ЕИП (Европейско икономическо пространство), което дава достъп на Норвегия до вътрешния европейски пазар при същите условия като страните - членки на ЕС. Това означава, че и чрез ЕС Норвегия и България се срещат на няколко форума и поддържат близко сътрудничество. Норвегия е и част от Шенгенското пространство и през последните години сътрудничеството по правни въпроси е много по-близко. Преди финансовата криза имаше положително развитие на двустранния бизнес и търговията, но след 2008 г. се отбелязва спад. Норвегия е сигурна обаче, че ситуацията ще се подобри отново след пълното възстановяване на българската икономика, като се имат предвид икономическите перспективи и възможности на България.
През 2007 г., с поставянето на началото на подпомагането по Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежката програма за сътрудничество, бе даден силен тласък на отношенията между Норвегия и България. По тези два финансови механизъма са реализирани множество добри проекти в България. Финансирането стимулира установяването на партньорства между норвежки и български организации и по този начин насърчава трансфера на знания и умения и в двете посоки. Чрез тези грантови схеми, а и в много други области, Норвегия допринася за социалната и икономическата интеграция на България в ЕС.
Връзките между Норвегия и България са развити и в редица други сектори. Чрез грантовите схеми на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм страната ни финансира различни проекти за изравняването на социалните различия в новите страни - членки на ЕС, каквато е и България.
- Вие сте в нашата страна по-дълго от обичайния дипломатически мандат. Къде виждате възможности за още по-ползотворно сътрудничество между Норвегия и България?
- Всъщност мандатът на норвежките дипломати в Европа обикновено трае 4 или 5 години. Когато си замина през 2012 г., ще съм била тук пет години и половина, така че престоят ми тук не е много по-дълъг от обичайното.
По отношение на търговския аспект на двустранните връзки все още има неизползван потенциал в полза и на двете страни. България има добър инвестиционен климат, с благоприятно корпоративно данъчно облагане, ниска цена на труда и конкурентоспособност в няколко сектора с нарастваща важност като информационните технологии и комуникациите например. Българското вино би се приело добре на норвежкия пазар, а ние ще насърчаваме продажбата на по-големи количества норвежки морски храни в България. Много българи харесват норвежките морски продукти и това е много окуражително. Посолството е силно ангажирано в подпомагането на търговията.
Посещенията на норвежки туристи в България е друг сектор, който отбелязва невероятен растеж, преди всичко по Черноморското крайбрежие. Има и много други места в България, които могат да бъдат опознати от норвежците и където туризмът може още да се развие. Отличните ски-курорти в България могат да бъдат много привлекателни за норвежките туристи, но затова е необходима реклама на тези алтернативи сред потенциалните посетители. Същото се отнася до културния туризъм, област, в която България също може да предложи много.
Подобряването на културния обмен също има голям потенциал. Много българи се
интересуват от норвежката литература, изкуство, музика и филми. Броят на почитателите на норвежката култура в България се увеличава все повече през последните години. Както класическата норвежка литература, произведенията на Кнут Хамсун или Хенрик Ибсен например, така и модерни норвежки писатели като Том Егелан са все по-известни в България. Успехът, който виждаме в много сфери, ни окуражава да продължим добрата работа в допълнителното насърчаване и засилване на норвежко-българските връзки.
- Опишете по-подробно различните проекти, финансирани от Норвегия в нашата страна.
- Чрез грантовите схеми на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм страната ни е осигурила финансова подкрепа за над 120 проекта, изпълнени от националните власти, местни и регионални администрации, изследователски организации, частни предприятия и неправителствени организации. Някои от проектите вече са популярни сред българската общественост. Ще спомена разкопките на остров Свети Иван край Созопол, при които миналата година бяха открити мощите на Свети Йоан Предтеча.
Финансирането е много добре фокусирано. То е съсредоточено в сфери, в които има нужда от външен опит и където засиленото сътрудничество ще бъде от взаимна полза и за двете страни. Сред приоритетите са опазването на околната среда, енергийната ефективност, Шенгенското пространство и правораздаването, културното наследство, здравеопазването и грижата за деца. Повечето проекти ще бъдат завършени до края на април 2011 г., но резултатите вече са налице. Народната библиотека вече има модерна апаратура за дигитализиране на богатите си фондове от книги, фотографии и ръкописи, закупена с норвежка финансова подкрепа. Седемнадесет ясли и детски градини вече са по-близо до европейските стандарти. Деца без родители, наркозависими, хора с психични или онкологични заболявания се възползват от подобрената инфраструктура и социални услуги.
- Вече добре познавате страната ни, така че според Вас кои са сферите, където трябва да се съсредоточат усилията на правителството и обществото за достигане на европейските стандарти?
- България отбелязва огромен напредък в много сфери. Присъединяването към Шенгенското пространство е следващата стъпка и Норвегия твърдо подкрепя усилията на България в тази посока. Сфера, върху която трябва да се съсредоточите, е борбата с корупцията и организираната престъпност, където България вече е отбелязала сериозен напредък и сегашното правителство е много отдадено на това. Норвегия и България имат много добри двустранни отношения в сферата на правосъдието.
- Защо стандартът на живот в скандинавските страни е толкова висок, а корупцията е толкова малка? И защо по отношение на тези индикатори Норвегия и съседните й държави се различават не само от източноевропейските страни, но и от много страни в Западна Европа?
- В основата на жизнения стандарт в Норвегия, както и в останалите северни страни, е устойчивата система, която балансира между висока конкурентоспособност, ефективна и подкрепяща социална държава, доста високи, но конструктивни данъци върху бизнеса и доходите, както и прозрачност в процеса на вземане на решения. Освен това Норвегия има голям късмет по отношение на природните ресурси. Норвежкият модел на социална държава е, разбира се, екстензивен, но е ключов инструмент за премахване на социалното неравенство и за повишаване на жизнения стандарт. Въпреки относително високите данъци в северните страни, Норвегия и северните й партньори успяват да останат сред най-конкурентоспособните държави в света. Държавният инвестиционен фонд и спестяването от приходите от петрол са част от социалния модел, който цели честно и равномерно разпределяне на богатството.
Високото ниво на прозрачност в демократичния процес, което още повече засилва доверието, е една от причините за ниското ниво на корупция в северните държави. Разбира се, корупция има и в Норвегия, но има и силно законодателство, което защитава онези, които разобличават проявите на корупция. Освен това корупцията се счита за изключително негативна и срамна постъпка. Ако представител на правителството или политик бъде хванат, че върши нещо нередно, трябва да е подготвен за това, че инцидентът ще бъде широко отразен в пресата.
- Страната Ви е забележителна не само с природните си ресурси, но и с начина, по който инвестирате приходите от тези ресурси. Как се приготвяте за деня, в който петролът ще свърши?
- Норвегия има късмет по отношение на природните ресурси и има широко обществено съгласие, че богатството от тях трябва да служи не само на днешните поколения в Норвегия, но и на идните. Като спестява приходите от петрол и води разумна икономическа политика, Норвегия спестява много финанси за бъдещето, когато залежите от петрол и природен газ ще се изчерпят. Все пак това няма да гарантира устойчива икономическа система, макар че ще направи прехода по-гладък. Ето защо е важно Норвегия да открие нови сектори и видове бизнес, в които да се специализира. Това изисква иновативно мислене и креативност, както и инвестиции в инфраструктура, проучване и развитие. Норвегия е пионер в сферата на възобновяемата енергия и това ще е ключов сектор за нас след свършването на петрола, наред с постоянното развитие на износа на риба. На Норвегия ще й трябват начини за поддържане на социалната държава и на благосъстоянието на народа й, а това е извънредно важно.
- Бихте ли споделили какво най-много Ви харесва в България?
- Очевидно България е държава, различна от Норвегия в много отношения, но в България има и много неща, с които норвежците могат да се идентифицират. Често сама се изненадвам от това колко малки понякога са културните различия при общуването между норвежци и българи, като например при много от проектите, които финансираме в България. По-специално любовта към природата е нещо, което и българите, и норвежците притежават. И двете страни имат прекрасни зимни пейзажи с планини и отлични възможности за каране на ски.
Убедена съм, че природната среда и климатът лежат в основата на идентичността на различните култури и тази моя теория се потвърждава при постоянните ми пътувания из България. Тази страна действително има чудесни плажове и покрити със сняг планини, както и богата култура.
Културният живот в България ми допада изключително много. Никога през живота си не съм посещавала толкова много концерти в толкова различни стилове и форми, както по време на престоя си тук. Това е в тясна връзка с българския народ и общия интерес за запазване на културното му наследство за бъдещите поколения. Лично аз много се радвам, че норвежки пари допринасят за такива прекрасни проекти като възстановяването на крепостта в Шумен или откриването на мощите на Свети Йоан Предтеча в Созопол. Това ми доставя огромно удоволствие и усещам, че именно това са нещата, които най-много ми харесват в тази красива и интересна страна, наред с изключително топлото посрещане, което получих от българския народ при пристигането си тук.
- Ако можете да вземете със себе си в Норвегия само три неща от България, кои ще са те?
- Трите неща, които бих искала да отнеса у дома си, са гостоприемството на българите, топлото, слънчево време и отличните храна и вина, които имате.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
