 |
|
| ДОСИЕ |
стр.16, бр.1, година XVII, 2010г. |
|
Според една стара легенда Господ определил територията на Грузия последна. Бил вече разпределил всички земи на света между различните народи, а грузинците, разбира се, закъснели за забавата и нищо не било останало за тях. Но на Господ толкова му харесало тяхното пируване и вдигане на тостове, че им дал частта, която бил запазил за себе си - плодородна долина с лозя и овощни градини.
Местното грузинско име на държавата е Сакартвело. Думата се състои от две части. Коренът й "картвел" означава жител от сърцето на източноцентралния грузински район Картли - Иверия в класическите и византийски източници. Грузинците наричат себе си "картвелеби", земята си - Сакартвело, а езика си - картули. Според грузинските летописи предшественикът на картвелския народ е Картлос, праправнук на библейския герой Яфет.
В Грузия (родно място на Медея) идват първите европейски туристи, аргонавтите, като тук се заражда и легендата за златното руно. Ако Язон е съществувал и наистина е дошъл в Грузия, вероятно това се е случило около 300 г. пр. Хр. Не се знае дали е имало истинска Медея, но по това време Грузия е била добре позната със занаятите за обработване на метал и лен, производството на вино и билкови лекове.
Името на Господ е закон в Грузия. Това е втората държава в света, която приема християнството. Света Нино от Кападокия донася християнството тук през 330 г. сл. Хр., въпреки че райони от страната край Черно море са покръстени два века по-рано. Светицата направила кръст от лозови клонки и ги увила със собствената си коса, като това е кръстът на грузинската църква и до днес. Ранното приемане на християнството има голямо значение в бъдещето за трайното ориентиране на страната към Запада, към Рим, а по-късно като цяло към Европа.
Въпреки превратната си история и силните си съседи към XII в. Грузия успява да се превърне в силно царство. Давид Строителя (1089-1125) е най-известният грузински цар, който почти самостоятелно поставя началото на "златния век" на страната. Войната, която владетелят води срещу турците, неочаквано съвпада с кръстоносните походи и през 1096 г. той успява да прекрати плащането на данъци, а през 1121 г. ги побеждава окончателно. Хуманното отношение към мюсюлманите през този период поставя стандарти за толерантност, които са уникални за времето си и са отличителен белег на просветителското управление на Давид.
Грузия играе централна роля в кръстоносните походи и изпраща много рицари, които се бият във войните в Палестина. Известният бяло-червен кръст на кръстоносците е основан на грузинския боен флаг, който е грузински национален флаг днес.
При управлението на цар Тамар, внучка на Давид, Грузия достига до своя зенит. При Тамара грузинците изживяват своя културен ренесанс, за който свидетелстват строителството на манастири и създаването на стенописна и орнаментална школа. В новоформираната империя се появяват богато украсени черкви, като много от тях са високо в планините и са запазени до днес. Показателни за грузинската култура в този период са изградените училища, мостове и манастири. Поставено е началото на литературната традиция. Шота Руставели посвещава епичната си поема "Витязът в тигрова кожа" на цар Тамар. Тази творба все още се изучава от грузинските деца в училище.
През XVI в. Грузия се оказва в капан между две разширяващи се империи, османските турци на запад и иранците на изток. Падането на Константинопол и съответната промяна на търговските маршрути водят до значителното отслабване на Грузия, като бъдещето й се оказва изложено на опасност. Иранският шах Тамаз напада страната четири пъти, като Тбилиси е превзет и опожарен. Взети са много роби - грузинските жени са ценени заради красотата си, а грузинските мъже - като икономически съветници. В крайна сметка царството е разделено на две сфери на влияние - западната на турците, а източната на иранците.
През 1801 г. Русия започва анексиране на Грузия, след като анулира предишния договор между двете страни. Цялото грузинско царско семейство е избито. Скоро руското присъствие започва да се чувства навсякъде, като на някои места руските войски разквартируват конете си в грузинските църкви. Вследствие на това 150 години страната е част от Руската империя, първоначално като провинция, а след комунистическата революция като съветска република.
През 1991 г. Грузия едностранно обявява независимостта си от СССР. Година по-късно става 179-ият член на ООН.
|
|
Посолство на Грузия в България
Превод от английски: Мария Ангелова |
|
| горе |
|
|
|
|
