 |
|
| СВЯТ |
стр.39, бр.1, година XVII, 2010г. |
|
|
Никос Казандзакис: Един критянин в Кавказ |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Причините за универсалната популярност на Казандзакис, преведен на десетки езици - от финландски до грузински, от китайски до африкаанс - доскоро не бяха широко дискутирани. През 2007 г. по случай 50-годишнината от смъртта на големия критски писател Международната асоциация "Приятели на Никос Казандзакис" организира десетки прояви в 73 страни (сред които и Грузия). По този повод директорката на Дипломатическия и исторически архив към МВнР на Гърция Фотини Томаи, хвърля светлина върху един малко познат епизод от живота на критския творец и мислител, а именно краткия му престой в Кавказ в качеството му на специален пратеник на Министерството за подслоняване на бежанците в правителството на Венизелос, създадено за посрещане и настаняване в Гърция на многолюдния бежански поток техни сънародници от Кавказ след края на Първата световна война.
След сътресенията, предизвикани от разпадането на Руската империя, сред многонационалното население се проявяват тенденции към самоопределяне и независимост. Понтийските гърци също желаят да основат своя независима държава, за което министър-председателят Венизелос е информиран още от 1917 г., но от самото начало се противопоставя на тази идея.
През 1915 г. на Халкидическия полуостров Казандзакис се запознава с Йоргос Зорбас - прототипа на главния герой от романа "Алексис Зорбас". Не след дълго писателят заминава заедно със Зорбас за Мани в Пелопонес, за да започнат експлоатацията на лигнитна мина. Това запознанство се оказва решаващо, тъй като с епикурейското си възприемане на живота съдружникът му оставя върху Казандзакис отпечатък, равносилен на духовното въздействие на основателите на философски школи. Не след дълго по време на мисията си в Грузия писателят ще бъде придружаван от група, в която е и приятелят му Зорбас. До края на живота си Казандзакис пътува често в чужбина като репортер, опознавайки нови земи, нрави и философски учения. Предложен е за Нобелова награда, но не я получава поради липса на подкрепа от страна на гръцките литературни и академични среди. Продължава да пътува в Гърция и по света, докато смъртта не го застига, след като се завръща от пътуване в Китай.
Грузия е една от страните, оставили дълбоки следи в душата на писателя, и на нея е отделено особено внимание на страниците на неговите пътеписи и романи. При пътуванията си там Казандзакис обикаля почти цялата страна: Тбилиси, Картли, Кахети, Боржоми, Вардзия, Аджара, Абхазия. Там той се запознава с грузинските интелектуалци Тициан Табидзе, Паоло Яшвили, Михеил Джавахишвили, Григол Робакидзе, които силно обиква. Впечатления от пътешествията му в Грузия са споделени в пътеписа "Русия", в романите "Христос отново разпнат", "Тода Раба" и "Рапорт пред Греко", както и в кореспонденцията му.
При първото си посещение в Грузия през 1919 г. като комисар на правителството на Венизелос, натоварен с репатрирането на 150 000 понтийски гърци от обхванатата от пламъците на Октомврийската революция Русия, писателят трябва да преодолее редица пречки в тази своя обществена мисия. Въпреки всичко несгодите не са му попречили да наблюдава с проницателно око живота около себе си, природата, антропологичните и народопсихологически черти на грузинското племе и в главата "Кавказ" в "Рапорт пред Греко" той пише: "Тежка беше борбата, бяхме капнали от умора, безсъние, грижи. Понякога хвърлях крадешком бърз поглед към суровите легендарни планини, към мирните поля, към изключително красивия тук човешки тип - с големи ориенталски очи, с неотразим чар, с приятелски усмихната волна душа; пиеха, танцуваха, целуваха се, убиваха се с най-кавалерска вежливост, като пъстроцветни насекоми". През 1927 г. Казандзакис отива за втори път в Грузия. След като е пътешествал из цяла Русия, накрая пристига в Тбилиси и Батуми: "...Пристигнахме в столицата на Грузия - Тбилиси, с най-красивите хора на света". "Пътуването свърши. Русия, от заснежена Москва до топлия слънчев светлик на Батуми, сега грееше безсмъртна в съзнанието ни, сякаш бяхме пропътували от единия край на душата си до другия".
Третото пътуване на писателя в Грузия е през 1928 г, когато отново се озовава в Тбилиси, Боржоми, Батуми, Сухуми. През същата година Казандзакис се запознава с поета мистик и мечтател Григол Робакидзе. През 1934 г. издава романа си "Тода Раба", в който на Робакидзе е отреден образът на литературен герой. Кореспонденцията между двамата се води на различни езици, единият пише на немски, а другият му отговаря на френски, и така две забележителни личности общуват и се сближават.
По време на престоя си в Батуми Казандзакис среща и красивата грузинка Варвара Николаевна, споменът за чиято хубост го терзае до края на живота му. "Преди няколко дни се бях запознал с грузинката Варвара Николаевна, и нея вечер тя ме беше поканила в тази затворена градина, защото видя, че съм много притеснен и й стана жал за мен. Никога не съм срещал по-красива жена; не красива, а нещо по-друго, което не може да се изрази с думи - зелени очи, изкусително опасни като змийските, леко дрезгав глас, изпълнен с обещание, отказ и сладост. Гледах я и умът ми помътняваше, предчовешки рев се надигаше от глъбините ми, дълбоки тъмни пещери се разтваряха вътре в мен и от тях излизаха древни космати прадеди и ревяха, гледайки Варвара Николаевна". Варвара Николаевна му предлага да заминат заедно, но Казандзакис отказва, тъй като дългът го зове - хиляди хора очакват спасение от него. Може би именно тогава се е разминал с щастието: "Гледах я аз и си мислех: този миг не ще се повтори никога. Такава жена не ще се намери никога. Милиони години са действали, безброй премеждия, стечения на обстоятелствата, случайности, съдби са били нужни, за да се родят тази жена и този мъж и да се срещнат на един кавказки бряг, в тази градина с цъфналите арабски тръстики. Ще изпуснем ли този божествен миг?" На старини той отново размишлява за случилото се или по-скоро за онова, което не е направил: "Добре ли сторих, като не сграбчих божествения миг за косата?", пита се той. "Въздъхвам и си казвам: Не съжалявам за това!"
Ето как Казандзакис описва противоположния на първичния импулс полюс, а именно изпълнението на дълга си за успешно завръщане на гръцките бежанци: "Седях на носа на кораба върху куп намотани въжета, около мен се скупчиха мъже и жени, едни от Карс, други от Сухуми, а трети прогонени от Тайган. Мъката им беше безкрайна; всеки бързаше да я изкаже цялата, да му олекне. Слушах и скришом се възхищавах на издръжливостта на ромейското племе..."
...."Параходът беше пълен с хора, изтръгнати от земята им, и сега отивах да ги пресадя в Гърция. Хора, коне, волове, корита, люлки, дюшеци, свети икони, евангелия, мотики и търнокопи, бягаха от кюрдите и пътуваха към свободна Гърция. Не е срамота да призная, че бях дълбоко развълнуван; сякаш бях кентавър и цялото това корабно множество беше, от шията ми надолу, моето тяло".
Силни са духовните и културни връзки между Грузия и Гърция още от древността, когато корабът "Арго" потегля към древна Колхида в търсене на "златното руно". Няколко творби на критския писател са преведени на грузински: "Аскетика" (1997, превод Тамар Месхи), "Рапорт пред Греко" (1999, превод Т. Месхи), "Христос отново разпнат" (2009, превод Мая Какашвили), откъси от творчеството му са отпечатвани в различни литературни издания, като особени заслуги за популяризирането му има грузинската елинистка Тамар Месхи. А липсата в Грузия на научни издания за Казандзакис скоро ще бъде запълнена от предстоящото издание за живота и творчеството му с превода на студията на Йоргос Стаматиу "Никос Казандзакис, универсалният", подготвян от преподавателката в департамент "Новогръцка филология" на университета в Тбилиси Светлана Берикашвили.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
